Р Е Ш Е Н И Е
№
282/27.11.2019 г.
27.11.2019 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар В.Господинова
като разгледа докладваното от
съдия Кирков
АНД №1091/2019г.
по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Х.
И.Ц., ЕГН:********** ***, против наказателно постановление №432555- F 425962/03.04.2019г.издадено от
Началник на отдел „ОД“-Бургас в ЦУ
на НАП, с което на основание чл.185,ал. 3 от ЗДДС ,за
нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на
МФ и е наложена глоба в размер на 500 лв.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното
постановление като
незаконосъобразно.Твърди се ,че
констатациите в съставения АУАНН и издаденото НП не отговорят на действителното положение.Излага се ,че
инспекторът по приходите не е заплатил изцяло извършената услуга-мъжко
подстригване, поради което и не е му е издадена касова бележка от монтираното и
работещо фискално устройство..Алтернативно
се иска да се измени
атакуваното НП
и се намали наложената санкция в рамките
на минимума определен от закона.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати
нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за
отмяна на НП. Пледира НП да
бъде потвърдено.
След цялостна преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 05.09.2018 г. свид.Е.Е. и Ст.Р. *** посетили
фризьорски салон, находящ се в гр.Ямбол***2,
стопанисван от Х. Ц. .При
отиването им в търговския обект нямало клиенти и свид.Р.
поискал да бъде подстриган.Услугата била
на стойност 8 лв. и свид.Р.
я заплатил с банкнота от 10 лв.Тъй като жалбоподателката
нямала да му върне ресто поискала да и заплати 5 лв. След получаване на сумата
не била издадена касова бележка от
монтираното и работещо в обекта фискално
устройство не е била издадена касова
бележка от кочан с касови бележки.Бил съставен протокол за извършена проверка
от същата дата.
За констатираното нарушение на
жалбоподателката бил съставен АУАН
№ F
425962, в който актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.25,ал.1,т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ ,вр.чл.118,ал.1
от ЗДДС
В последствие на 03.04.2019г. при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена от показанията на
разпитания по делото свидетел, както и
от приложените и приобщени
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес
от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично
основателна, поради следните съображения:
Настоящия
съдебен състав
счита, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на
санкцията
на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя
и да ограничава правото му по
чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне
на акта да
направи и писмени възражения по него. НП съдържа реквизитите
по чл.57 от ЗАНН и в него
не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл.
185, ал. 3 от ЗДДС в случаите по, ал. 1 физическото лице, което фактически е
било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да
издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.Съгласно чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния
бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
От показанията
на свидетелите Е. и Р.,протокола за извършена проверка, описа на паричните
средства в касата и дневен отчет се установява, че в проверявания обект
експлоатиран от жалбоподателката на 05.09.2018г. се е извършило предоставяне на услуга -
„подстригване на стойност 5,00 лв. заплатени в брой от проверяващия Р..Безспорно
от същите доказателства се установява ,че не е издаден фискален бон от наличното в
обекта фискално устройство, нито касова бележка от ръчен кочан с касови
бележки.Според съда показанията на свидетелите Е. и Р. следва да се кредитират изцяло , тъй като са
незаинтересовани от изхода на делото и показанията им се подкрепят изцяло от
писмените доказателства.От друга страна, заявеното от жалбоподателката
в жалбата и свид. Димов не се подкрепи от събраните доказателства ,поради което тези твърдения
останаха недоказани.
С оглед на изложеното се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е
осъществил административно- наказателния състав на чл. 185, ал. 3 ЗДДС,
произтичащото от която норма свое задължение тя не е изпълнила, тъй като не е
издала касова бележка от фискално устройство(фискален бон), нито от кочан с
касови бележки, в момента на получаването на плащането за извършена услуга.Основанието
за възникване на това й задължение е фактическо и произтича от факта на
приемането на плащане и извършването на услугата, които са доказани безспорно по
делото. Поради това и по пряк аргумент от чл. 185, ал. 3 ЗДДС, Ц. се явява
субектът фактически задължен да издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
доколкото несъмнено очертава се адрес на предписаното в закона правило за
поведение, съгласно диспозицията на чл. 185, ал. 3 ЗДДС. След като не е сторила
последното, правилно същата е определена като субект на процесното
нарушение и правилно - законосъобразно, на съответното правно основание е била
ангажирана от АНО нейната административнонаказателната
отговорност.
Относно размера
на наказанието глоба,трябва да се
съобрази, че Ц. е наказана за първо нарушение от този вид, същото касае
неотчетена покупка на услуга на стойност
5 лв., поради което за съда е неоправдано да се налага наказание в максимално
предвидения от закона размер, още повече, че липсват конкретни мотиви от АНО в
тази насока, не са посочени и никакви отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът намира,
че в случая се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение и счита, че следва да се
ревизира наложената глоба в размер на 500 лева, доколкото същата е несъразмерно
тежка, в сравнение с укоримостта на извършеното
нарушение и доколкото чл. 185, ал. 3 от ЗДДС предвижда минимална глоба от 100
лева, в конкретния случай, за конкретното нарушение.Поради това и глобата следва да се определи в минимален размер.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №432555- F 425962/03.04.2019г.издадено от Началник на отдел „ОД“-Бургас
в ЦУ на НАП, с което на Х. И.Ц., ЕГН:**********, на основание чл.185,ал.
3 от ЗДДС ,за нарушение на
чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ и е наложена глоба в размер на 500
лв., като
НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: