Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260011 15.02.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
деветнадесети януари 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 431 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
М.С.Г. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор №
12/22.05.2013 г. на длъжност „Началник отделение”, което било прекратено
едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
16.03.2020 г., за което била издадена заповед № 24/16.03.2020 г. Твърди, че към
датата на прекратяване на ТПО не ѝ били платени трудови възнаграждения за
месец октомври
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, в който взема становище, че оспорва по размер исковете.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 22.10.2020 г. съдът е
обявил за окончателен проекта на доклад по чл. 140 ГПК, обективиран в
определение от 14.09.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищцата е работила при ответното дружество по
трудов договор № 12/22.05.2013 г. на длъжност „Началник отделение”, което било
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 16.03.2020 г., за което била издадена заповед № 24/16.03.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на исковете на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК, с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът
следва да докаже, че е полагал труд в през процесния период и размера на
трудовото възнаграждение.
По делото е приет като писмено доказателство трудов
договор № 12/22.05.2013 г. /л.5/, от които е видно, че между страните е
уговорено изпълнение на длъжността „лекар, анестезиология и интензивно лечение“,
при последно договорено основно трудово възнаграждение по трудовия договор в
размер на 650 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит в размер на 16%, които се изплащат месечно /виж чл. 3/.
Място на работа е определен стационар Отделение по анестезиология при 8-часов
работен ден.
От представените фишове за работна заплата /л.7-8/ е
видно, че на ищцата са начислени за месец октомври
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ със заявление от работника, което прекратяване е констатирано в
заповед № 24 от 16.03.2020 г. /л.4/, в която е посочено, че прекратяването на
трудовия договор е от 16.03.2020 г.
От приетото заключение по СИЕ, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно, е видно, че неплатения нетен размер на
трудовото възнаграждение на ищцата за месец октомври
Няма доказателства за заплащане от ответника на
останалата неплатена част от дължимите трудови възнаграждения, поради което
следва исковете да се уважат до следните нетни размери, в които е допуснато
изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК: месец октомври
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а, при което работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение.
В случая се установи, че е било налице валидно
сключено трудово правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на
длъжността „старша медицинска сестра”, което било прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 16.03.2020 г., за
което била издадена заповед № 24/16.03.2020
г. Трудовият договор с ищцата е бил безсрочен трудов договор, който съгласно
чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ следва да включва в писменото съдържание срок на
предизвестие за прекратяването му.
Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. От тук следва извод, че
срокът на предизвестие не може да е по-малък от 30 дни за двете страни. От
трудовия договор е видно, че е уговорено предизвестие за прекратяването му от
30 дни /виж чл. 5 на трудовия договор/.
Поради това са налице законовите предпоставки за
начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ към датата на
прекратяване на трудовия договор – 16.03.2020г.
Съгласно чл. 228 КТ следва да се изчисли
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ на база БТВ за месец февруари
Поради това и искът за заплащане на обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 3224,20 лв. се явява неоснователен и ще се
отхвърли.
По
разноските и дължимата държавна такса:
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в
размер на 302 лв. по
иска по чл. 128, т. 2 КТ съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/
и заплатеното от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лв.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се
установиха в
размер на 651,69 лв. /база платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 930 лв. по договор за правна помощ и
съдействие от 13.08.2020 г. на л.9/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение
Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
-
на
основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за месец
октомври
-
ведно
със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 13.08.2020
г. до окончателно им изплащане,
-
както
и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 651,69
лв. /шестстотин петдесет и един лева и 69 ст./,
-
като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск
за заплащане на обезщетение по обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер
от 3224,20 лв. /три хиляди двеста двадесет и четири лева и 20 ст./.
ОСЪЖДА „Многопрофилна
болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Георги Д.” № 42, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 302,00 лева /триста
и два лева/ и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 120 лв. /сто и двадесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: