Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Враца

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/.

         Образувано е по ЖАЛБА на **. Г.Р.Б.,***, от 28.05.2024г. срещу ЗАПОВЕД № Л-1741/27.05.2024г. на Началник Затвора ***, с която на основание чл. 64 ал. 2 от ЗИНЗС е НАРЕДЕНО – не преместване на същия от ** в ** и постановено ** .

          В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че заповедта е изготвена в рамките на извън работното нормирано време, че отговаря на условията да бъде преместен, тъй като е ** и е на ** . Сочи, че не е *. Не е подписал на 15.03.2023г. Препланирането на присъдата, тъй като с него не се работи активно от страна на СДВР-ИСДВР. В ** . Награждаван е. Фактически иска отмяна на заповедта и уважаване на молбата му за преместване в ** .

В открито съдебно заседание жалбоподателят ** Г.Б. се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че отказал да подпише плана, тъй като същия е един и същ с предишните. От корекционните програми е останала само една да изкара. Твърди, че програмите са едни и същи от 2015 г. до днес. Иска да бъде преместен **.

Ответникът, Началника на Затвора ***, в съпроводителното писмо към административната преписка е изложил съображения за неоснователност на жалбата, с искане да бъде потвърдена оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. Пред съда, чрез пълномощник – ** Г.Х., излага доводи, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, спазена е процедурата за издаването й,  и моли да бъде потвърдена.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК и чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Препис от оспорената заповед оспорващият е получил на 27.05.2024 г., видно от направеното от него отбелязване върху същата /на л.8 от делото/. Жалбата е подадена чрез адм. орган на следващия ден 28.05.2024г. /л.5/ и заведена в съда с вх. № 1631/31.05.2024г. /л.5/, следо-вателно спазен е предвидения 14 /четиринадесет/ - дневен срок за оспорване. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият Г.Б. има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят ** . С Определение № 4095/10.12.2015г. по НЧД № 4440/ **** г. на СГС ** .

Със Заповед № Л-299/01.02.2022г. на Началника на Затвора, влязла в сила на 18.02.2022г. ** е заменен в  ** .

Към 15.05.2023г. е **  ** год. * мес. и * дни, **  * год. * мес. и * дни, от работа * год. и * мес., или всичко ** год. * мес. и ** дни. Размер на **   * год. * мес. и ** дни.

Във връзка с подадена на 13.05.2024 г. Молба до Началника на Затвора ***, от жалбоподателя Г.Б., да бъде преместен в ** по чл.64 ал.1 от ЗИНЗС /л.10/, Началника на Затвора *** в  изпълнение на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС изискал и били изготвени от служители при Затвора ***: Становище от ** /**/ ** Р.В. от 23.05.2024г. /л.11/, Становище от ** /**/ И.Ц. от 22.05.2024г. и Доклад за оценката на ** по чл.155 от ЗИНЗС, от ** /**/ * Р. Т. от 21.05.2024г. /л.13-15/.

Към административната преписка са приложени освен горните документи и  Становище с правно основание чл. 64 от ЗИНЗС /л.9/ и Препланиране на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС от 15.12.2023г. /л.16 и л.25/.

В доклада за оценката на ** по чл.156 от ЗИНЗС на ИСДВР, са анализирани подробно по отношение ** Г.Б.: **. Заключението на доклада е, че **.

Към настоящия етап от **  Б. има периоди на ** .

В становището на Началник сектор СДВР в по-кратка форма е обобщено поведението на жалбоподателя в затвора, отчетени са  участието му в курсове и специализирани групови програми, трудовата му дейност в Затвора. Посочено е, че ** .

В становището на ЗНРНОД е отчетено **. Извода е, че предвид тези обстоятелства, ** Г.Б. не отговаря на условията да бъде преместен в *** и е предложено да не бъде преместван.

Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-1741/27.05.2024 г. на Началника на Затвора ***, с която е отказано преместване на жалбоподателя **. Г.Б. *** и продължаване на изтърпяване на наказанието в условията на **.  

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената Заповед № Л-1741/27.05.2024  г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС – Началника на Затвора ***. Издадена е в изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че ** Г.Р.Б. не следва да бъде преместен в **. Действително мотивите за възприетото административно решение са пестеливи, но същите се извличат и от изготвените становища на които органът се позовава, което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл.64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС процедура, съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност /ЗНРОД/ или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на * по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата на жалбоподателя Г.Б. да участва в производството, както и да обжалва процесната заповед.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие, и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

От тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип, е законова предвидена възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1. изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия админи-стративен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност.

 Законът изисква само тази преценка да се основава на изрично пред-видените становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното затворническо общежитие, относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези изисквания са спазени.

От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят ** Г.Р.Б. към датата на подаване на молбата за преместване е изтърпял най-малко ¼ от наказанието. Следователно и към датата на издаване на оспорената заповед е изпълнена едната материално-правна предпоставка по  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишеният от свобода е изтърпял повече от една четвърт от наложеното му наказание.

От съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението на присъдата, е формиран извод, че независимо от положителната тенденция в поведението на ** Г.Б., отношението на **. към препланирането на присъдата, което той е не е подписал на 15.12.2023г. е негативно. В момента също липсват постъпки за започване на изпълнението. Към настоящия етап от изтърпяване на присъдата **. Б. има ** . В поведението **. Склонен е да ** Не ** .

 Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността на лишения от свобода Г.Б. и професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението, а именно продължаващ все още риск за обществото, въпреки проведената с жалбоподателя индивидуално-корекционна и групова работа, са обусловили формираното у Началникака на Затвора *** вътрешно убеждение за липсата на другата материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС -  лицето да е показало устойчиво добро поведение. В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на риска, отчитат непосредствена опасност и риск от вреди за обществото, което не кореспондира с облекчените условия на открития тип заведения и по-широкия обем правни възможности, характерни за тази категория.

Отчетените индикации за риск от вреди са към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на л.св. при смекчен надзор и охрана.

Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК - доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за самото лице, за околните и за обществото.

Обстоятелството дали лишеният от свобода е бил награждаван е без значение за преценката на неговото поведение, тъй като това обстоятелство само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични доказателства за добро поведение на осъдения.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, оспорващият е наказван дисциплинарно, а настъпилите положителни промени в поведението, следва да станат трайни и по отношение на всички оценявани рискове, което заедно с отговорното изпълнение на договорените задачи в индивидуалния план на присъдата и награждаванията би следвало да се анализира при следваща преценка на възможността за преместване от *** в ** , която по аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС би могла да бъде по молба на лишения от свобода, подадена не по-рано от 6 /шест/ месеца от влизането в сила на оспорената в настоящето производство заповед.

По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя ** Г.Б., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в **, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по  чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от *** в *** и тази негова преценка е основана на закона и следва да бъде зачетена.

След като административния орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил законосъобразен акт.

Изложените в жалбата на ** Г.Р.Б. подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, се явяват несъстоятелни и неоснователни, като твърденията в жалбата не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Основателно се явява становището на ответника, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, при спазена процедурата за издаването й.

Следва да се отбележи, че в оспорения акт е допусната фактическа грешка, която не е съществена и с нищо не нарушава правото на защита на оспорващия.

 Посочено е в заповедта, че свидетели по отказа да подпише Препланирането на присъдата на 15.12.2023г. „…са станали двама други лишени от свобода, които от своя страна са го декларирали писмено“. След изискани доказателства затова от съда, е постъпило писмо-справка /л.24/  от Началника на Затвора *** в което е посочено, че администрацията на Затвора *** не разполага с доказателства за отказа на **. да подпише плана пред други двама лишени от свобода, като видно от приложеното Пре-планиране на присъдата /л.25/ на ** Г.Р.Б., за отказа се е подписал служител на НОС.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото разноски не се дължат и съдът не следва да се произнася по отношение разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на ** Г.Р.Б.,***, срещу ЗАПОВЕД № Л-1741/27.05.2024 г. на Началник Затвора ***, с която е наредено – не преместване на същия от *** в *** и продължаване на изтърпяване на наказанието в условията на ** .

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл. 64, ал. 4, изр. 2-ро от ЗИНЗС.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.