№ 1004
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 703.40 лв., представляваща сбор от
вземания за незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги, лизингови
вноски и неустойка и застраховка по отделни договора за предоставяне на мобилни услуги.
Исковата молба е депозирана от “*************” ЕАД (с предходно наименование
«********» ЕАД) с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.»М 4»,
Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. Г З от АК – С със съдебен адрес гр.С, ул.»******» № 5,
вх.А, ет.4, ап.14 срещу Д. С. С. с ЕГН ********** със служебно известен на съда настоящ
адрес в с. В, ул.»****» № 18.
В исковата молба, се твърди, че между страните бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ************ от **/**/****г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от **/**/****г., Договор за лизинг от **/**/****г. за TLC
305 32 GB Black, Договор за лизинг от **/**/****г. за базови аксесоари и застрахователна
полица № ********* „Смартфон протект“ от **/**/****г. Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, като ищецът ги е прекратил предсрочно на **/**/****г.
Поради това към **/**/****г. длъжникът имал задължения по договорите както за
абонамент и ползвани услуги, така и изтекли лизингови вноски и като последица била
начислена неустойка по договорите в общ размер на 391.94 лв. за прекратените договори за
мобилни услуги. Горното дало основание на ищеца да инициира заповедно производство и
по образуваното ч.гр.д. № 98/2025г. на ШРС била издадена Заповед за изпълнение за
претендираните с исковата молба вземания. Предвид връчването на заповедта на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то съдът дал указания за предявяване на исковете, което било
сторено от ищеца в срок.
1
В заключение се моли за постановяване на решение, с което да бъде установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 703.40 лв., от които 429.95 лв. дължими по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ************, от които 103.62 лв. дължими
месечни и еднократни такси за период от **/**/****г. – **/**/****г., сумата от 326.33 лв. -
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора, от която сума от 145.07 лв.,
представляваща три месечни такси и сума от 181.26 лв. за TLC 305 32 GB Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, сумата от 75.67 лв. дължими по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************, от които 10.06 лв. за
месечни и еднократни такси за периода от **/**/****г. – **/**/****г. и 65.61 лв. - дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на договора представляваща три месечни такси,
сумата от 54.97 лв. – дължими вноски по договор за лизинг на устройство TLC 305 32 GB
Black, сумата от 132.83 лв. дължими вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от
**/**/****г. за периода от **/**/****г. – **/**/****г. и сумата от 9.98 лв. дължими вноски
по застрахователна полица № ********* «Смартфон протект» за периода от **/**/****г. –
**/**/****г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане на сумите. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, чрез адв. С. К. от ШАК, в качеството на назначен особен представител, която
посочва, че се оспорват изцяло претенциите по основание и размер, включително и
неустойката и лихвата. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на главниците и неустойката. Същевременно се сочи, че неустойките са нищожни, поради
накърняване на добрите нрави, а същевременно и прекомерна. В заключение се моли за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие и по хода по същество, като към него е представен
списък за разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. С.
К. от ШАК. Поддържа се писмения отговор, като се сочат доводи за неоснователността на
претенциите.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 58 от
**/**/****г. по ч.гр.д. № 98/2025г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца
сума в общ размер на 703.40 лв., представляваща задължения по сключени договори, ведно
със законната лихва от датата на подаване на задължението – **/**/****г. до окончателно
изплащане на вземането, както и 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско
възнаграждение. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,
съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
2
Видно от представените по делото доказателства се установява, че на **/**/****г.
между страните бил сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен мобилен номер
************* по абонаментен план за срок от 24 месеца, за срок от 24 месеца при месечен
абонамент от 26.99 лв., а след този период абонамент от 39.99 лв. Неизпълненото
задължение по договора за заплащане на абонаментна такса за периода от **/**/****г. –
**/**/****г. е в размер на 103.62 лв.. Съгласно т.9 от договора била начислена неустойка в
размер на 145.07 лв., представляваща три месечни абонаментни такси.
На **/**/****г. бил сключен Договор за лизинг за устройство TCL 305 32 GB Black
при обща лизингова цена от 102.47 лв. с ДДС със срок от 23 месеца при размер на всяка от
вноските 2.39 лв. с ДДС. Поради неизпълнение за плащане на вноските била начислена
неустойка по този договор равняваща се на разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по договора.
На **/**/****г. бил сключен Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 8
артикула при обща лизингова цена от 136.13 лв. с ДДС за срок от 23 месеца и размер на
всяка вноска 5.67 лв. с ДДС.
Същият ден била сключена и застраховка, по която била издадена застрахователна
полица № ********* за закупеното устройство на лизинг TCL Black при дължима месечна
премия от 4.99 лв. със краен срок на полицата от **/**/****г.
На **/**/****г. между страните бил сключен още и Договор за мобилни услуги за
предпочетен мобилен номер ************* по абонаментен план за срок от 24 месеца, при
първоначален абонамент от 6 месеца - 2.99 лв., а след този период абонамент от 13.99 лв.
Неизпълненото задължение по договора за заплащане на абонаментна такса за периода от
**/**/****г. – **/**/****г. е в размер на 10.06 лв.. Съгласно т.9 от договора била начислена
неустойка в размер на 65.61 лв., представляваща три месечни абонаментни такси.
Задълженията по договорите били обединени в издадени фактури, както следва:
Фактура № *************/**/**/****г., Фактура № *************/**/**/****г., Фактура №
***********/**/**/****г. и Фактура № *********/**/**/****г.
На ответницата била изпратена Покана за доброволно плащане от **/**/****г. за
задължения в размер на 675.52 лв., доставена до пощенска кутия от „Български пощи“ (лист
77 от делото), като липсват доказателства дали е достигнала лично до потребителя.
Представени са по делото Общи условия на мобилния оператор и спогодба от
11.05.2018г. между Комисия за защита на потребителя и оператора.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на заявителя да
депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на местната си
3
компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно
компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете, ищецът следва да докаже наличие на
валидни облигационни правоотношения между „**********“ ЕАД и ответника;
изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния
оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и че е предоставил на ответника
– лизингополучател, вещта, съобразно уговореното.
В конкретния случай съдът намира, че между страните са съществували валидни
договори за мобилни услуги и за лизинг. По силата на договореното между страните
оператора предоставял мобилни услуги за мобилни апарати с предпочетени номера
+************* и +*************, както и възмездното ползване на лизинговите вещи,
като получаването на същите е декларирано от ответника с подписването на договора.
Общия размер на фактурираните услуги за абонаментни такси и ползвани услуги по
двата договора за мобилни услуги е за сума 113.68 лв. в периода от **/**/****г. до
**/**/****г.. Съгласно чл.27 от Общите условия на мобилния оператор (лист 68 от делото)
плащането на посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура
(в случая 30 - то число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й (в случая издаване на фактурата е на 15-то число всеки месец). Съдът намира,
че представените фактури за отделните дължими плащания са надлежно изготвени и с
нужните им реквизити, имайки предвид че счетоводният документ може да е и електронен
документ, когато отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и Закона за
електронния документ и електронния подпис. Именно такива по вид са и тези фактури,
съдържащи реквизитите по чл. 6, ал.3 от ЗСч., поради което за ответницата е възникнало
насрещното задължение за заплащане на сумите за потребените от нея услуги. Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма и към
момента, като сумата на неплатените лизингови вноски по двата договора за лизинг е в общ
размер на 187.35 лв..
Съдът следва да се произнесе по направеното възражение от особения представител
на ответницата за настъпване на погасителна давност за вземанията за главница, по което
намира следното: Задълженията на потребителя за заплащане стойността на мобилни услуги
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2011г. Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в
случая падежната дата е посочена във фактурите и това е 30 - то число на месеца, през
който е фактуриране задължението. Разпоредбата на чл.116, б."б" от ЗЗД предвижда, че
4
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се
счита предявен на 16.01.2025 г. по арг. от чл.422 от ГПК, в какъвто и смисъл са мотивите на
т.9 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013г. или към момента не е
изтекла погасителната давност за вземанията.
Въз основа на тези аргументи, съдът намира, че предявените установителни искове за
неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги в общ размер на 113.68 лв. и
лизингови вноски в общ размер на 187.35 лв., следва да се уважат изцяло в предявените им
размери. Следва да се уважи и вземането за дължими вноски по застрахователна полица №
********* „Смартфон протект“ от **/**/****г. за периода **/**/****г.-**/**/****г., порази
дължимостта му и липсата на доказателства, че същото е заплатено от ответницата.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД:
В процесният случай се претендира неустойка в общ размер на 210.68 лв.,
представляваща три месечни стандартни такси по двата договора за мобилни услуги и
неустойка в размер на 181.26 лв. за разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по договора за лизинг на устройство TCL Black.
В случая длъжника притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което
съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или
такива противоречащи на закона и добрите нрави, съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, във
връзка с 7, ал.3 от ГПК. От съдържанието на договорите за мобилни услуги и този за лизинг
на устройството TCL Black относно претендирани неустойки в размер на стойността на три
месечни абонаментни такси и дадена отстъпка от цена на устройство се установява, че
същите са договорени извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ОСГК на
ВКС по т.д. № 1/2009г. В противоречие с добрите нрави с клаузите за неустойка се
регламентира имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто оператора би
получил, ако договора не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
уговорената с договора услуга на потребителя. Отделно следва да бъде направен изводът, че
уговорената клауза е във вреда на потребителя, като същата създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на
потребителя на мобилната услуга, тъй като неустойка е предвидена само в полза на
доставчика на услугата, но идентична клауза в полза на потребителя, за заплащане на
неустойка от страна на доставчика на услугата, в случай на прекратяване на договора по
негова вина, не е предвидена. В случая без правно значение е постигнотото с КЗП
споразумение от 2018г. за формиране на неустойка до размера на три стандартни месечни
абонаментни такси, тъй като независимо от размера, до който се претендира неустойката, то
същата се основава на нищожна клауза. Налице е изначална недействителност на клаузите за
неустойка по договорите, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по
смисъла на чл.143 от ЗЗП още при сключването на договорите и в тази си част, съгласно
5
чл.26, ал.1 от ЗЗД договорите изобщо не са породили действие. За пълнота според чл.143 от
ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като се изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В
случая клаузите не са уговорени индивидуално, тъй като няма данни, потребителят да е
могъл да влияе върху съдържанието им и същите са били предварително изготвени и
бланкетни.
По отношение на клаузите за разликата между стандартната и преференциалната
абонаментна вноска съдът намира, че неустойката по договора не е съобразена с размера на
евентуалните вреди, които би претърпял оператора. Съдът намира и клаузата за
неравноправна, доколкото позволява на оператора да увеличава цената, без потребителят да
може да се откаже от договора.
Поради изложеното вземанията за неустойки по договорите в общ размер на 391.94
лв. следва да се отхвърлят като неоснователни, поради което и съдът не дължи произнасяне
по възражението за изтекла погасителна давност за вземанията.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени
от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от
исковете. В заповедното са направени разноски в общ размер на 505 лв., като съразмерно с
уважената част от иска се присъждат такива за сума от 223.61 лв. В исковото производство
са направени такива в общ размер на 905 лв., от които 25 лв. държавна такса, 400 лв.
възнаграждение за особен представител и 480 лв. адвокатско възнаграждение, като
ответницата следва да заплати разноски в размер на 400.73 лв., съразмерно с уважените
искове. Направено е искане за присъждане на разноски в полза на ответницата, но
доказателства за реално извършени такива не са представени по делото.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д. С. С. с ЕГН ********** с адрес с.
В, общ. Ш, ул.“****“ № 18 дължи на „************* ЕАД“ с ЕИК **********,
представлявано от процесуалния си представител адв. Г З от АК – гр.С, със съдебен адрес
гр.С, район »*******», ул.»******» № 5, вх.А, ет.4, ап.14 сумата общо от 311.46 лв. (триста
и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки), от която 103.62 лв., дължими месечни
и еднократни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от **/**/****г. с
6
предпочетен номер +************ за периода **/**/****г. – **/**/****г., сума от 10.06 лв.
по Договор за мобилни услуги от **/**/****г. с предпочетен номер +************ за
периода **/**/****г. – **/**/****г., сума от 54.97 лв. дължими вноски по Договор за лизинг
от **/**/****г. за устройство TLC 305 32 GB Black за периода **/**/****г. – **/**/****г.,
сума от 132.83 лв. дължими вноски по Договор за лизинг от **/**/****г. за базови акцесоари
за периода **/**/****г. – **/**/****г. и сума от 9.98 лв. дължими вноски по застрахователна
полица № ********* „Смартфон протект“ от **/**/****г. за периода от **/**/****г. –
**/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 58/**/**/****г. по ч.гр.д. №
98/2025г. на ШРС
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от
ЗЗД предявен от „************* ЕАД“ с ЕИК ********** срещу Д. С. С. с ЕГН **********
за сумата от общо 391.94 лв., представляваща неустойка по договорите, от която сума общо
210.68 лв., представляваща неустойка от три месечни такси по двата Договора за мобилни
услуги от **/**/****г. и сумата от 181.26 лв., представляваща разлика между цената на
устройство TCL 305 32 GB Black без абонаментен план и преференциалната цена по Договор
за лизинг от **/**/****г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 58/**/**/****г. по ч.гр.д. №
98/2025г. на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. С. С. с ЕГН ********** да заплати на
„*************“ ЕАД с ЕИК ********** сторените в заповедното производство разноски в
размер на 223.61 лв. (двеста двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки), както и
тези направени в исковото производство в размер на 400.73лв. (четиристотин лева и
седемдесет и три стотинки), съобразно уважената част от исковете и съгласно представени
списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7