№ 84
гр. Варна, 09.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500055 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Стария дъб – 97“ ООД, ЕИК
*********, чрез представляващия го управител А. А., против решение №
260007/21.12.2022г. на ОС – Разград, постановено по т.д. № 65/2014г. и с
което е отхвърлен предявеният от въззивника против Д. В. К., ЕГН
********** иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща
стойността по данъчна оценка на три недвижими имота, бивша собственост
на „Стария дъб“ ЕООД, ЕИК *********, които са били предмет на покупко-
продажба по нот.акт № 107/2006г., нот.акт № 106/2006г. и нот.акт № 22/2006г.
на нотариус с район на действие РС – Търговище и претендирана като
обезщетение за претърпени от дружеството вреди, на основание чл.45 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2006г. до
окончателното и изплащане.
Твърди се в жалбата, че така обжалваното решение е неправилно,
неоснователно и необосновано. Сочи се, че от доказателствата по делото е
установено, че към 17.03.2006г. - датата на продажбата на търговското
предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, въззивното дружество е било негов
едноличен собственик, в т.ч. и на имуществото на търговското предприятие, а
не както е приел съда, че притежава само 80 % от капитала. Именно поради
това, че е бил единствен собственик на капитала счита за неправилен и извода
на съда за липса на материалноправна легитимация по предявения иск. Въз
основа на изложени доводи по съществото на спора се твърди, че исковата
претенция е доказана и основателна, поради което и се иска от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение и уважи изцяло
предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
въззиваемия Д. В. К., в който се изразява становище за неоснователност на
1
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за
редовност, при отчитане постановеното по в.ч.т.д. № 613/2015г. определение
на АпС – Варна досежно наличието на хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
При извършената проверка по редовността на исковата молба,
съобразно правомощията си на въззивна инстанция, в съответствие с
разрешенията на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на съда
намира, че изложените фактически твърдения са неясни, което препятства
определянето на правилната правна квалификация на предявения иск – като
иск по чл.145 ТЗ, каквато е била първоначално дадената от ОС правна
квалификация или такъв по чл.45 ЗЗД, съобразно дадената впоследствие и
съобразно която е произнесено обжалваното решение. В исковата молба е
посочено, че към 16.03.2006г. ответникът е бил управител както на „Стария
дъб – 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ООД, че същият е извършил действия
от името и като управител на „Стария дъб – 97“ ООД, представлявайки го
като едноличен собственик на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.2006г. във
взетото решение за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“
ЕООД, без да е бил упълномощен от общото събрание на „Стария дъб – 97“
ООД за това. В същото време са наведени твърдения за извършено
престъпление от К. в качеството му на управител на „Стария дъб“ ЕООД,
установено с влязла в сила присъда и фактическият състав на което включва
извършеното от него в това му качество разпореждане с търговското
предприятие на „Стария дъб“ ЕООД. При това положение не е ясно за кои
действия на ответника и в какво качество се твърди, че е причинил вреда на
ищцовото дружество. Налице е неяснота и в какво се изразяват претърпените
от въззивното дружество – ищец вреди, доколкото не е ясно какво се има
предвид под „настъпили вреди за капитала на „Стария дъб – 97“ ООД“, при
отчитане, че капитала на едното дружество не е идентичен на капитала на
другото, респ. търговското предприятие на „Стария дъб“ ООД не е част от
патримониума на „Стария дъб – 97“ ООД.
Ето защо исковата молба следва да бъде оставена без движение като на
въззивника бъде указано необходимостта от предприемане на действия по
отстраняване на така констатираната нередовност.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. № 55/2023г. по описа
на АпС – Варна и по исковата молба на „Стария дъб – 97“ ООД против Д. В.
К..
УКАЗВА на въззивника „Стария дъб – 97“ ООД, че в 1-седмичен срок
от уведомяването следва да уточни, с препис за насрещната страна,
твърденията си на които основава исковата си претенция за заплащане на
обезщетение като посочи в какво качество и с кои действия на ответника се
твърди, че същият му е причинил вреда, съответно дали се претендира
2
отговорността му като управител на „Стария дъб – 97“ ООД или за
действията му като управител на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.2006г. вр.
извършената продажба на търговското предприятие на това дружество, по
повод на което е осъден за извършено от него престъпление.
Да се конкретизират твърденията относно претърпяната вреда – в какво
се изразява тя, какво се има предвид под „настъпили вреди за капитала на
„Стария дъб – 97“ ООД“, при отчитане, че капитала на едното дружество не е
идентичен на капитала на другото, респ. търговското предприятие на „Стария
дъб“ ООД не е част от патримониума на „Стария дъб – 97“ ООД.
При неизпълнение в срок първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено, а производството по иска - прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3