№ 10476
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110161801 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. А. Т., ЕГН **********,
с адрес гр. .......... чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ....., със съдебен адрес гр. ........, срещу
„........“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. ............ и „.........“
ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. ............, установителни
искове, както следва:
срещу „........“ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
........... от 30.11.2021 г., поради противоречие със закона;
срещу „.........“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на гаранция № ........... от 30.11.2021 г., поради липса на основание, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ответникът „........“ АД е направил искане за присъединяване към настоящото
производство на гр.д. № 61809/2024 г. по описа на СРС. След служебно извършена
справка съдът установи, че производството по горецитираното дело е образувано по
предявена искова молба от М. А. Т. срещу „........“ АД и „.........“ ЕООД, с която са
предявени искове са прогласяване нищожността на сключени между страните
договори за кредит, респ. договори за предоставяне на гаранция. С оглед
обстоятелството, че гр.д. № 61809/2024 г. е вече насрочено за разглеждане в о.с.з.,
искането на ответника следва да се остави без уважение, доколкото делата са на
различен етап, което ще затрудни извършването на последващи процесуални действия.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира, че следва да остави без уважение, като не необходимо
за правилното решаване на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ формулираното с отговора на исковата молба от
ответника „........“ АД искане за присъединяване към настоящото дело на гр.д. №
61809/2024 по описа на СРС.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от 14,00 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
първия ответник е сключил договор за паричен заем № .........../30.11.2021 г., част от
съдържанието на който е клауза регламентираща размера на ГЛП 35,00 %, който
размер ищецът счита, че накърнява добрите нрави. Развива съображения в насока, че
клаузата е неравноправна. Позовава се на съдебна практика, според която при
необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три
пъти законната лихва. Счита, че клаузата, уреждаща възнаградителна лихва е част от
същественото съдържание на договора и аргументира, че нищожността , влече
нищожност на целия договор. Твърди, че са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК,
като в тази връзка сочи, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР.
Посочването на грешен размер на ГПР излага, че представлява заблуждаваща
търговска практика. Нищожността на клаузата регламентираща размера на ГПР, счита,
че води до нищожност на целия договор. Поддържа, че уговореното възнаграждение
за фирмата – поръчител, също представлява разход по кредита, както и че следва да се
включи в размера на ГПР. Излага, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК. Твърди, че не му е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията на чл. 5 от ЗПК, преди сключване на договора какъв е размерът на
всички разходи, които следва да заплати, като сочи, че тази информация не може да
бъде извлечена и от договорите. Излага, че в предоставения СЕФ за кредит в размер
на 600 лв. е бил посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 39,99 %, с общ размер на
всички плащания 649,55 лв. Счита, че поради непредоставянето на вярна информация,
е бил лишен от възможността да вземе информирано решение при сключването на
договорите. Оспорва като нищожен и договора за предоставяне на гаранция.
Аргументира, че изискването за заплащане на възнаграждение при непредоставяне на
обезпечение на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Оспорва клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение като
неравноправна. Доколкото договорът за гаранция е с акцесорен характер, счита, че
нищожността на главната сделка, води до нищожност и на договора за гаранция. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „........“ АД. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при
2
твърдения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Оспорва иска и
като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага, че евентуалната
нищожност на клаузата регламентираща размера на ГПР, не води до нищожност на
целия договор. Подробно аргументира, че възнаградителната лихва съответства на
изискванията на ЗПК. Сочи, че размерът на ГПР включва всички разходи по кредита в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е
задължително условие за отпускане на заемната сума. Излага, че разходите за
обезпечаване на вземането са изключени от разходите по кредита, т.к. не били
известни на заемодателя към момента на сключване на договора. Подробно излага, че
ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение, включително и
безвъзмездно поръчителство. Твърди, че преди сключване на договора е предоставил
цялата необходима и изискуема информация. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „.........“ ЕООД. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен, като счита и исковата молба за нередовна по отношение на предявения
срещу него иск. Аргументира подробно, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването на установителен иск, т.к. разполагал с по-засилена защита. Подробно
излага, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на
нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното
възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита.
Излага, че ищецът е имал възможност да предостави и друг вид обезпечение. Сочи, че
клаузите в договора са ясни и разбираеми, както и че ищецът е могъл да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:
1/ за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ........... от
30.11.2021 г. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т.11 ЗПК, чл. 19 ЗПК; 2/ за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № ........... от 30.11.2021 г. с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
ищеца и „........“ АД е сключен Договор за паричен заем № ........... от 30.11.2021 г. със
соченото от ищеца съдържание, както и че задълженията по договора за заем са
обезпечени с поръчителството на „.........“ ЕООД, за което между ищеца и „.........“
ЕООД, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ........... от 30.11.2021 г.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
3
факти:
По исковете предявени срещу „........“ АД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание,
както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на
твърдените основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузите от Договора са индивидуално уговорени.
По предявения иск срещу „.........“ ЕООД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за предоставяне на гаранция с
твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили
нищожност на същия на твърдените основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузите от Договора са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
4
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5