РЕШЕНИЕ
№ 1371
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300503019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Н. И. Д. и от Прокуратурата на РБ против
Решение № 325/31.07.2025г., пост. по гр.д.№ 476/2025, КРС, с което Прокуратурата на
РБ е осъдена за заплати на Н. И. Д. на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3
000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически
страдания, стрес и притеснения, страх от осъждане, претърпени вследствие воденото
срещу него наказателно производство по ДП № 59/2021г., на РУ на МВР *****, за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението на прокурора – 13.05.2021г., като искът за
присъждане на обезщетение за разликата над 3 000лв., до пълния предявен размер от 8
000 лв. и претенцията за присъждане на законната лихва за периода от 01.02.2021-
12.05.2021г. е отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателят ищец Н. Д. е останал недоволен от отхвърлителната част на
постановеното решение. Излага съображения, че изводите на съда за наличие на
предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на ответника са правилни,
но неправилно е приложил принципа по чл.52 от ЗЗД, като при определяне на
1
справедливото обезщетение не е анализирал в цялост събраните по делото
доказателства. Подробно обсъжда гласните доказателства, като прави извод, че те са
последователни, непротиворечиви и взаимосвързани. Счита, че от тях се доказва вида
, обема и характера на изпитваните душевни страдания и неудобства, накърнената
репутация и нарушеното доверие, които ще тегнат до края на живота му. Счита, че
справедливият размер на обезщетение е 8000лв. и моли да отмяна на отхърлителната
част на първоинстанционното решение и присъждане на обезщетение в пълния
претендиран размер. Претендира разноски.
Жалбоподателят ответник Прокуратурата на РБ е останал недоволен от
осъдителната част на решението, като поддържа, че в тази част решението е
неправилно. Оспорва изводите на съда, че са налице основанията на ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение, т.к. счита, че по делото не се доказва да са претърпени
толкова съществени неимуществени вреди, че душевният мир на ищеца е бил толкова
дълбоко засегнат, че да се дължи обезщетение. Поддържа, че приятелския кръг на Д. е
узнал за производството от самия него, както и че не се доказва приятелския му кръг
да се е дистанцирал от него. Моли за отмяна на осъдителната част от решението и за
отхвърляне на иска. Прави евентуално искане за намаляване на размера на
присъденото обезщетение до такъв, отговарящ на критериите за справедливост и на
установената практика. Не прави нови доказателствени искания.
Контролиращата страна ОП Пловдив взема становище за правилност на
решението.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани
лица – страни, останали недоволни от различни части на постановеното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита. По отношение компетентността на
гражданския съд по този вид искове следва да се посочи, че с О№ 1012/06.03.2024,
пост. по гр.д.№528/2024, 5чл.с. на ВКС и ВАС е постановено, че когато вредите са
претърпени от действия на полицейските органи, по повод дейността им като
разследващи органи по разкриване и събиране на доказателства за извършено
2
престъпление, и когато досъдебното производство по това разследване е прекратено,
поради липса на престъпление, то компетентен да се произнесе по спора за вреди е
именно гражданския съд. Посочено е, че в тази хипотеза полицейските органи излизат
извън своята обичайна административна дейност, а извършват дейност, попадаща в
хипотеза на чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ.
От фактическа страна по делото се установява непротиворечиво от
приложената пр.пр. №1246/21, РП-Пловдив, ТП -*****, че на 31.01.2021г. при рутинна
полицейска проверка е спрян лек автомобил , управляван от Н. Д.. Същият е тестван за
употреба и наркотици с полеви тест, като пробата за наркотици е била положитела. По
искане на проверяваното лице е взета проба за кръвен тест и е назначена съответната
токсилогична експертиза. Водачът е задържан в поделенията на МВР за срок от 24
часа, отнето е свидетелството за управление на МПС, обискиран е, претърсен е лекия
автомобил. Приложена е експертиза № М-2540/31.03.2021г. , изг. във ВМА-София,
която е установила, че във взетите биологични проби от Н. Д. не се установява
наличие на наркотични вещества. На 15.04.2021г. разследващият полицей е изпратил
материалите по досъдебното производство на наблюдаващия прокурор с мнение за
прекратяване. На 12.05.2021г. с Постановление на прокурора по делото е прекратено
производството поради липса на извършено деяние.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Х.
Х., П. П., Х. Д..
Свидетелят Х. твърди, че е приятел на Н. от повече от 15 години, израстнали са
в едно село, където имало малко деца и всички се познавали. Твърди, че за случая
първо разбрал от баща си, който бил полицият, който отговаря за тяхното село, а в
последствие и Н. му споделил. Свидетелят не повярвал, че Н. е употребявал
наркотици, т.к. го познавал много добре. Приятелят му отказавл да излиза, както с
компания, така и да карат мотори двамата, какъвто навик имали преди това. Т.к. селото
е малко, хората започнали да коментират Н., дори се разпространила мълва, че не само
употребява наркотици, но и разпространява такива. По-далечни познати започнали да
странят от Н. и от компанията му. В този момент Н. бил студент – учел „****“ в УНСС
и коментарите били как е възможно да учи *******и да употребява наркотици.
Приятелят му имал затруднения и при придвижването до университета, като
свидетелят лично на два пъти го е карал до общежитието в гр. София, като най-често
Н. ползвал групи за споделено пътуване. Според свидетеля Н. станал по-затворен, по-
сдържан, не комуникирал почти с никой.
Свидетелят П. твърди да е бил състудент с Н. Д. и дори в един момент станали
съквартиранти. За случая знае от самия Н., който споделил за това, започнал да
пропуска лекции, т.к. му било трудно да се придвижва до университета. Сред колегите
също се разчуло за случая, т.к. в курса им имало много хора от ****. Колегите им
3
станали резервирани, отдръпнали се и от двамата, т.к. били съквартиранти, общували
резервирано с тях. Твърди, че Н. бил сигурен че кръвният тест не може да е
положителен, защото не употребява наркотици, но се притеснявал от коментарите на
колегите и от отношението им към него.
Свидетелката Д. е майка на Н., поради което показанията й следва да се
преценяват с оглед останалите доказателства по делото, предвид евентуалната й
заинтересованост. Тя твърди, че когато Н. им се обадил, че е задържан по обвинения за
употреба на наркотици, ведната с баща му отишли в полицията. Там им обяснили, че
трябва да го задържат за 24 часа и че ще му вземат свидетелството за
правоуправление. След това Н. бил сринат психически, затворил се и не общувал с
никой. Създали се затруднения и относно обучението му в университета, като
постоянно трябвало да търси превоз до София. В селото веднага започнали да го
обсъждат – че е бил задържан в полицията, че е наркоман.
При така установената фактическа обстановка се правят следните изводи :
От изложената в исковата молба фактическа обстановка на така предявения иск и с
оглед формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата
претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на
Държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата/ структура на МВР,
за действия на служители в качеството им на разследващи органи, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление, като в случая се претендира последната
хитопеза. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия
на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко
кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при
пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигане на обвинение за
извършено престъпление, прекратяване на наказателното производство поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна
връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди,
намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените
вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и
съдебната практика са категорични, че справедливостта, като критерий за определяне
размера на дължимо обезщетение, не се определя от субективната преценка на съда ,
а от преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида,
характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни болки
и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на засегнатото
лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
4
взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как
производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти,
на работата му, налице ли е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на
твърдените от пострадалото лице вреди.
В настоящото производство се установява, че е образувано досъдебно
производство, водено за престъпления по чл.343,Б, ал.3 от НК, за това че при пътна
проверка – на 31.01.2021, е констатирано, че Н. Д. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещевства – кокаин, опиати, метамфетамин и метадон, установено с дрегер
Драгтест 5000, без лицето да е привличено като обвиняем. Няма спор и относно
факта, че и производството е прекратено с Постановление от 12.05.2021г. поради
установяване чрез химико-токсикологична експертиза на липса на наркотични
вещества в кръвта и урината на изследваното лице. Не съществува и спор относно
факта, че Д. не е привличан като обвиняем. Безспорно е и , че при пътната проверка,
той е задължан за 24 часа в поделенията на МВР.
Съдът намира, че процесния случай попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, макар ищецът не е бил привличан като обвиняем. Безспорно Д. не е
привличан като обвиняем по делото, но спрямо него е упражнена мярка на принуда –
задържане в поделенията на МВР за срок от 24 часа, взимани са му проби от
биологичен материал. Следва да се отчете, че вида на престъплението, заради
предполагаемото извършване на което е образувано досъдебно производство –
шофиране след употреба на упойващи вещества, назначените експертизи и
полицейското задържане, предполагат по несъмнен начин срещу кое лице ще се води
наказателно преследване. Вярно е, че досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител, но с оглед изложеното е несъмнено, че е насочено именно
спрямо ищеца като автор на процесното предстъление. Доколкото той е бил
единственото лице, което би носило наказателна отговорност за него, то следва да се
приеме, че с образуването на досъдебно производство е налице обвинение в
извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С прокурорско
постановление се прекратява досъдебното производство поради това, че деянието не е
престъпление, с което се осъществява е вторият елемент фактическия състав.
Необходимо е да се посочи, че това по-широко тълкуване на нормата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за нуждите на този закон е трайно установено от практиката на
ВКС /напр. О № 277/09.04.2020г., гр.д. № 880/2020 г., III г. о. – „ Когато досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от
5
наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.“;
О№ 840/07.12.2020г., гр.д. № 2124/2020 г., III г. о.; Р № 431/11.04.2016г.,гр.д.№
2329/2015 г., IV г.о.; О№ 610/03.07.2018г.,гр. д. № 1586/2018 г.; Р№ 5/05.03.2021г.,гр. д.
№ 1984/2020 г., III г. о. и др./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице незаконното обвинение в
извършване на престъпление, поради което за Н. Д. е възникнало правото да търси
репариране на претърпените вреди. В хипотезата на чл. чл. 2 от ЗОДОВ вредите се
изразяват в емоционални, психически, психологически страдания на пострадалия,
накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, както и физиологични
страдания свързани с промяна на здравословното състояние на пострадалия.
В исковата молба на ищеца са посочени, че това са неимуществени вреди,
изразяващи се в страх от наказателно пресредване, от резултатите от пробите,
опорочаване на авторитета му, притеснение за професионалното му развитие,
доколкото бил студент по ****и това би поставило „черен печат“ върху кариерата му.
Посочено е, че той се променил, затворил се и престанал да излиза с приятели, да
води досегашния си живот. Разбрал, че обкръжението му е научило за проблема и това
се отразило още повече на общуването му с приятелския му кръг, изпитвал срам и
неудобство, построянно обяснявал, че не е наркоман. Отнемането на свидетелстовто
му за управление на МПС още повече го затруднило, т.к. не може да пътува до гр.
София, където се обучавал в университет. Счита, че имиджът му сред колеги, познати
и приятели е сринат, а загубеното доверие и приятелство не могат да бъдат поправени.
Събраните гласни доказателства, които съдът кредитира, като дадени от лица, които
имат лични възприятия, както и предвид това, че изложените факти не са опровергани
от нито едно друго доказателство, доказват че случилото се се е отразило крайно
негативно на психиката на Н. Д. – ограничил отношенията си с приятелите и колегите
си, затворил се, имал проблеми при посещението на университета, т.к. не можел да се
придвижва до гр. София, променил начина си на живот. Освен това преодбадаващата
съдебна практика приема, че е нормално по време на цялото наказателно производство
лицето да изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и страх от осъждане.
Дори и при липса на изрично доказване на тези страдания следва да се приеме, че се
дължи обезщетение именно за обичайните неимуществени вреди /виж Р
№165/16.06.2015г., гр. д. № 288/2015 г., III г.о., ВКС, Р № 270/16.02.2018г.,гр. д. №
284/2017г., IV г. о., ВКС/. В конкретния случай се установиха обичайните последици,
които всеки би изпитвал в подобна ситуация, като следва да се прецени и факта, че
става въпрос на младо момче – на *** години към момента на образуване на
производството, което е водило нормален и спокоен живот, не е имал някакви
противообществени прояви, още по-малко да е бил уличаван в извършване на
6
престъпления, студент по „****“, което предполага едни по-високи изисквания и
обществни очаквания от него.
Справедливият размер на обезщетението, съгл. чл.52 от ЗЗД е функция на
обективно съществуващите в действителността критерии, които се прилагат спрямо
конкретните обстоятелства. Това в общия случай са вида и интернзитета на
неимуществените вреди, личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начинът на живот, семейната среда, професионалната ангажираност, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда, отражението върху личния, обществения
и професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението, постановявяне на
осъдителни присъди, разстройство на здравето – интензитет и медицинската прогноза
за развитието на заболяването. В настоящия случай и за част от тези обстоятелства не
са събирани доказателства от страна на ищеца. Така, при конкретната преценка на
размера на обезщетението, ще следва да се везме предвид, че се касае за едно
досъдебно производство, продължило около три месеца и половина, извършено е
полицейско задържане за 24 часа, като процесуално-следствените действия се
изразяват във вземане на биологични проби и назначаване на експертиза, не е налице
публичното оповестяване на производството. Установява се, че воденото производство
е довело до трудност в обичайния ритъм на живот, предвид затрудненията в
придвижването от населеното място, в което живее до гр. София, където се намира
университетът, в който учи, настъпилото ограничение на приятелския кръг. Не се
установи и влошаване на здравословното му състояние. Следва да се отчете и факта,
че лицето е с чисто съдебно минало, при което страха от осъждане е много по-голям,
отколкото биха били изживяванията на едно осъждано лице. При прилагане на тези
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение на понесените вреди в
конкретната ситуация е в размер на 3000лв. Това е сумата, с която биха се репарирали
притесненията, стреса и страха от осъждане на лицето.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
за размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от 3000лв., ведно със законната
лихва от 13.05.2021г., като до пълния предявен размер от 8000лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора – отхвърляне и на двете въззивни жалби, разноски в
производството не се дължат на никоя от страните.
Мотивиран от гореизложеното съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 325/31.07.2025г., пост. по гр.д.№ 476/2025, КРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8