Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260057
гр. ВРАЦА, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение , в публично заседание на 30 септември две
хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Магдалена Младенова- мл.с.
при секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 341 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид:
"Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пьлномощник Е.Б.Р.,
юрисконсулт на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със съдебен адрес по чл.
39, ал. 1 от ГПК: гр. ***, тел. ***, са подали въззивна жалба против Решение № 193/20.03.20 г. по гр. д. № 2451/19 г.
на 2-ри гр. с-в по описа на РС гр. Враца , с което са отхвърлени изцяло предявените от тях искове срещу М.С.Т. *** и са осъдени да заплатят разноски
по делото.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на ВРС атакувано с жалбата е неправилно и незаконосъобразно, вкл. и в
частта за разноските.
Твърди се ,че:
-неправилно решаващият съдия е приел ,че договора за
кредит е сключен при ОУ и това е поставило ответника в неблагоприятно
положение, което противоречи на принципа на добросъвестността и чл. 143 вр. с
чл. 24 от ЗПК.
-неправилно е прието
за установено нарушение на изискването за мин. шрифт на договора като са
развити доводи от Директива 2008/48/ЕО, че не могат страните по договор за кредит
да въвеждат доп. изисквания извън посочените в директивата.
-неправилно съдът бил приел ,че
посочването на застр. премия като част от главницата била неравноправна клауза
както и постановеното от ВРС, че не се доказвало плащането на отпуснатата главница,
с което кредиторът да е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора.Неправилно било прието ,че
липсвали доказателства за усвояване на договорения кредит.
-неправилно съдът е приел ,че не
е доказан от ищеца валидно сключен и
изпълнен застрахователен договор, чиято цена е включена в претендираната по
делото главница на кредита.
-неправилно в решението ВРС е постановил , че връченото от ЧСИ
уведомително писмо до ответника за предсрочна изискуемост на кредита не е
породило действие, тъй като не било приложено пълномощното на цедента, с оглед
цесията по делото.Освен това неоснователно са оспорвани документите по цесията
пред съда от ответника при положение,
,че до момента на оспорването нито цедента нито цесионера са се
противопоставили на сключената цесия.
С жалбата се заявява, че ако ВОС
приеме допустимостта на оспорване
авторството на книжата по цесията сключена между две търговски дружества, които
нямат спор по между си, то да се допусне графологина експертиза с отговор на
въпроса дали подписите на цедента и
цесионера са положени от
представляващите ги лица по представените писмени доказателства, тъй
като решаващият съдия не е допуснал
такава експертиза .
Моли се да бъде отменено
решението на ВРСъд като неправилно и незаконосъобразно и постановено друго с
уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски по делото-д.т. и 350 лв юрисконсултско възнаграждение
като се прави и възражение по чл. 78
ал.5 от ГПК за бъдещия адв. хонорар на
ответната страна пред ВОС, поради прекомерност.
В срока за отговор на въззивната жалба, адв.Б.Т. като проц.
представител на ответника поддържа ,че жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С отговора подробно е изложено становище по всяко едно възражение
на жалбоподателя като неоснователно.
Твърди се още ,че ВОС не следва да
допуска графолгична експертиза, тъй като
тя не била поискана от жалбоподателя своевременно пред ВРсъд т.е. била извън
процесуалния срок, поради което била отказана от съда.В тази връзка се
противопоставят за назначаването на такава експертиза сега пред ОС.
Моли се решението на ВРС да бъде потвърдено като се претендират разноски
пред въззивната инстанция и заплащането им,ако се направят такива, на осн. чл.
38 ал.2 от ЗА на проц. представител
адв.Б.Т..
По отношение искането на
жалбоподателя за допускане на граф.
експертиза със задача дали подписите на
цедента и цесионера са поставени от
техните законни представители в оспорените от ответника документи: рамков
договор за цесия, пълномощно към него,инд. договор за цесия, приложение№1,
потвърждаването на цесията и пълномощно към индв. договор както и
уведомителното писмо за цесия ,въз. състав
е приел искането за
неоснователно, тъй като отново е поискано в.л. да събере сравнителен
материал от личните карти, партидите на
търг. дружества в ТРегистър към служба вписвания ,на посочените с допълнителна молба лица, но без посочване в
кой град и в което МВР да търси сравнителния материал за тези лица?
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по
същество въззивната жалба е ч а
с т и ч н о о с н о в а т е л н а.
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД
гр. София е предявила пред ВРСъд против М.С.Т. *** кумулативно обективно
съединени искове за установяване размер на парично вземане по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1392/2019г, а именно за сумата 4020.05
лева, представляваща главница по 18 бр. неплатени погасителни месечни
вноски за периода 07.02.2018г. до 07.07.2019г. по договор за стоков кредит № ***,
сключен на 29.06.2017г. и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.08.2018г.;
сумата 451.78 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 07.02.2018г. до 20.08.2018г.; 251.80 лв. обезщетение за забава за
периода от 07.02.2018. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащането на задължението.
В условията на евентуалност
ищецът е предявил и осъдителни искове против ответника за същите суми, ако се отхвърлят предявените
положителни установителни искове.
В ИМ се навеждат доводи,че с договор за цесия от 20.08.2018г. АСВ ЕАД е придобила вземането на кредитора
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор за стоков кредит № ***,
сключен на 29.06.2017г. с ответника,
което обуславя правния й интерес
и процесуалноправната й материална легитимация да претендира изпълнение на
задължението за плащане от ответника. Поддържа, че последният е неизправна
страна по договора и дължи претендираните суми.
Исковете са с правно основание
чл.422, вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си е представил писмен отговор, с който оспорва
исковете и обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Оспорва представени от
последния писмени доказателства, както и надлежното уведомяване на ответника за
извършената цесия, твърдейки, че ответникът няма договор с ищеца и нищо не му
дължи. Прави възражения за нищожност на договора за стоков кредит, поради
наличие на неравноправни клаузи и неспазване изискванията на ЗПК, сочейки като
нарушени неговите разпоредби: чл.10, ал.1,чл.11,ал.1,
т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.7-9
от ЗПК.Освен това счита за нарушени и
разпоредбите на чл.5, ал.1,2 и 4,чл.6,чл.190а ал.2 и 4 от ЗПК. Развива доводи,
че липсвали доказателства кредитът да е отпуснат и реално усвоен, както и
такива за сключване на застраховка за рисковете, посочени в договора за стоков
кредит. Твърди, че липсвала яснота кой всъщност е застрахователят по посочената застраховка. Счита исковата
претенция за изцяло неоснователна за всички месечни вноски с падежи след датата
на постъпване на заявлението в съда 03.09.2019г. на стойност от общо 1053.56
лв. поради ненастъпили падежи на същите към този момент. Прави и евентуално
възражение за прихващане на платените суми за неосъществената застраховка срещу
евентуално присъдените в полза на ищеца суми.
На осн. чл.219, ал.1 от ГПК по
искане на ответника е допуснато привличане трето
лице негов помагач и е конституиран като такъв „Сан Марко 2007" ЕООД,
гр.***, който е посочен за купувач и собственик във фактурата на закупените стоки по отпуснатия стоков
кредит.
В писмен отговор по чл.131 от ГПК
конституираното трето лице помагач „Сан Марко 2007" ЕООД поддържа изцяло
доводите, направените възражения и оспорвания, изложени в отговора на
ответника.
С оглед събраните по делото
доказателства въз. състав приема от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №
1392/2019 г. на Районен съд-Враца на 08.04.2019 г. се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено М.С.Т. да заплати на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕНА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД исковата сума заедно с посочените
разноски по издаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът в срока чл.414, ал. 2 от ГПК
е подал възражение против
заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал
на заявителя, настоящ жалбоподател, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск, който е процесуално допустим.
Приложен е договор за стоков
кредит № *** чрез кредитен посредник от 29.06.2017г. между М.С.Т. и трето
неучастващо в делото лице - „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с ЕИК
*********,с цена на стоката: 4494,00 лв.
общ размер на застрахователна премия: 603.99
лв. общ размер на кредита (главница): 5097.99
лв. или обща дължима сума от
потребителя: 6321.36 лв.,с
продължителност на кредита (бр. месеци): 24, размер на погасителните вноски: 263.39 лв., описание на стоката:
домакински електроуреди; вид застраховка към кредита: Живот, Безработица +
Стока;дата на изготвяне:29.06.2017 г.
Приложени са и ОУ за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД. От съдържанието на договора и от чл.
1.1, ал. 1, букви „а", „б" и „в" от общите условия към него е
видно, че става дума за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, сключен между физическо лице - потребител и
юридическо лице - кредитор, което видно от предмета му на дейност, вписан в
Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ предоставя потребителски кредити в
рамките на своята търговска дейност.
Ищецът, настоящ жалбоподател
твърди, че вземането срещу ответника е придобито по силата на договор за цесия от 20.08.2018г.,
сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Приложение № 1 към същия.
Позовава се и на уведомление за
извършена цесия изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от 11.12.2018 г., връчено на ответника
лично от ЧСИ Ц. Д. на 11.01.2019 г..
Представени са от ищеца още Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания № Д-16-00255-1/20.12.2016
Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите № Д-18-00278-1/20.08.2018 г. към Д-
18-00277-1; Пълномощно № ПЛ-16-00162-1/20.12.2016 към Д-16- 00255-1; и
Пълномощно № ПЛ-18-001153-1/20.08.2018 към Д-18- 00277-1; Договор за стоков
кредит № ***/29.06.2017 г. и Общи условия за отпускане на потребителски кредит
в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД; Декларация за приемане на
застрахователни програми „Защита Макс" или „66 Плюс"; Сертификат за
застраховка „Защита Макс" № ***/29.06.2017 г. и Общи условия за
застрахователна програма „Защита Макс" Всички тези писмени доказателства
са оспорени относно истинността им от ответника с отговора на исковата молба .
По делото е назначена и изслушана
графологична експертиза, приета от страните, която е установила,че печатните
текстове на договора за стоков кредит и приложенията му се различават по
големина на букви и стилови признаци и с просто око дори се вижда ,че не е
размер 12 каквото е изискването на ЗПК . Освен това подписите за потребител
са изпълнени от М.Т., но за кредитор
само на стр.1 и 8 са от З. Е., а на
стр.2,3,4 и 5 са копия от подписи, които не са на З. Е..
ВРС е назначил и съдебно-счетоводната
експертиза да установи дали сумата от 4494.00 лв. по фактура №
**********/29.06.2017г., издадена от „Технополис България" ЕАД е била
преведена по сметка на търговеца, с какъв документ е нареден такъв превод, на
коя дата и коя конкретно сметка на продавача „Технополис България" ЕАД е
заверена със сумата 4494,00 лв. по фактура № **********/29.06.2017 г от
„Технополис България" ЕАД е изискано доказателство за това дали е платена
и от кого цената по посочената фактура. От търговеца е постъпила декларация вх.
№ 157 9/27.01.2020 г. на ВРС, придружена от копие на фактурата.В.л. е посочило
,че М.Т. като физ. лице досега е извършило плащания за 1593 лв по договора
за стоков кредит.
Приложена е също декларация за приема застраховането по застр. програми
"Защита Макс или 66 плюс" от 29.06.2017 г подписана от ответника и застрахователя при посочените в нея
рискове, както и декларация от "Технополис България"ЕАД гр.София
заедно със заверено копие от фактура от 29.06.2017 г на името на "Сан
Марко 2007" ЕООД за закупени на същата дата конкретизирани стоки на обща
стойност 4 494 лв, като се декларира ,че фактурата е заплатена на кредит/UNICREDIT-банков продукт
на UniCredit BULBANK/
и сделката е осъществена на мястото на предаване на стоката.Приложен е и
финансов бон от 29.06.2017 г/дубликат/ за покупка на процесните стоки от клиент"Сан Марко
2007"ЕООД на стойност 4 4494 лв с кредит на същата стойност наречен "Unicredit".
С оглед гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.От представения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания № Д-16-00255-1/20.12.2016 г., индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2018г., приложение
№ 1 към него, уведомление за извършена цесия изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от
11.12.2018 г., връчено на ответника от ЧСИ Ц. Д. на 11.01.2019 г.; потвърждение
за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите № Д-18- 00278-1/20.08.2018 г. към Д-18-00277-1;
Пълномощно № ПЛ-16- 00162-1/20.12.2016 към Д-16-00255-1; и Пълномощно № ПЛ-18-
001153-1/20.08.2018 към Д-18-00277-1,съдът
приема ,че цесията е валидна и е породила своите правни последици.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е от 2016 г , но изрично
на стр.3 е посочено,че продажбата и прехвърлянето ще се осъществява със
самостоятелни договори за цесия в периода/01.01.2017- 31.12.2018 г./ От
приложения индв. договор за цесия е
изпълнено посоченото изискване от рамковия договор и в приложение 1 е посочено
именно името на ответника М.С.Т. за
дължимо вземане от 29.06.2017 г като по
приложение 1 цесията е осъществена на 20.08.2018 г. С оглед закона за лични
данни правилно в
изпратеното приложение 1 не са
вписани имената на други длъжници ,а фигурира само името на ответника и дължимото към датата на цесията.
2. Ответникът е надлежно уведомен за цесията с уведомлението
, което му е връчено от ЧСИ Д. на 11.01.2019 г.Неоснователно е твърдението на
пълномощника на ответника ,че не било приложено пълномощното на Н. С.,
упълномощена да уведоми Т. за
извършената цесия. Упълномощеното лице Н. С. е посочена като изп. директор на
АСВ ЕАД в индивидуалния договор за цесия
от 20.08.2018 г с приложение1, където е
посочено дължимото от ответника към
момента на сключване договора за цесия и ответника не е оспорил този факт.
Затова следва да се приеме ,че
ответникът е бил уведомен ,че дължи
остатъка от стоковия кредит на
цесионера АСВ ЕАД гр.София.
С уведомителното писмо до ответника ,че по
силата на цесия ответникът следва да погасява дълга си по стоковия кредит по сметка на
цесионера -АСВ ЕАД гр.София, е и
уведомяването му за предсрочна изискуемост на целия стоков кредит поради просрочие. Следва да се
има предвид и практиката на ВКС,че
предсрочната изискуемост на кредита има действие от момента на
получаване от длъжника волеизявлението
на кредитора и този документ може да
бъде и исковата молба, но възможността не се изчерпва с нея какъвто е настоящия
случай т.е. ответника е бил надлежно уведомен от ЧСИ Д. и за предсрочната
изискуемост на кредита , преди
настоящата искова молба от АСВ ЕАД-София.
3.Основателни са твърденията на
ответника за наличие на неравноправни клаузи в
процесния стоков кредит , който е
вид потребителски кредит и следва да отговаря
на изискванията на ЗПК.Не се установи да е спазен чл.5 ал.1,2 и4 от ЗПК , не се доказа да е предоставен на
ответника европейски стандартен формуляр с информацията в него, шрифта 12 не е
спазен, което се установява и от графологичната
експертиза. Отделно от това не е спазен
и чл. 11 ал.1 от ЗПК като не е посочено какъв
е бил алгоритъма и формулата за изчисляване на ГПР/годишен процент на
разходите/, а в ОУ към договора за
стоков кредит се посочват неясни такси, като е нарушен чл. 10а ал.2 и 4 от ЗПК.
Не се доказа наличие на
застрахователна полица относно
включената в договора за стоков кредит застраховка„Живот, Безработица +
Стока". В оспорения сертификат не е упоменато да се поема какъвто и да
било риск за стоката. Неизпълнението на задължението на цедента да застрахова
ответника се установява и от съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото
без оспорване от страните. На вещото лице не са представени от ищеца никакви
данни за осчетоводяване на разходи във връзка с такава застраховка, нито
платежен документ за преведена застрахователна премия.
При тези неравноправни
клаузи договора за стоков кредит е
недействителен на осн.чл. 22 от ЗПК и с оглед
разпоредбата на чл. 23 от същия ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
4.Въззивният състав приема ,че кредитът отпуснат
на ответника М. Т. по силата на сключения договор за стоков
кредит от 29.06.2017 г, е усвоен със закупуването на същата дата на
посочените вещи от "Технополис
България" ЕАД. Представения финансов бон от 29.06.2017 г показва ,че
покупката е осъществена с кредит за 4 494 лв/ т.н.Unicredit/, а от декларацията на гл. счетоводител на
"Технополис България"ЕАД се навежда,че фактурата е заплатена на кредит, както е посочено във фин. бон и това е
банков продукт на "Unicredit bulbank". Ответникът не е оспорил ,че закупените вещи са му
предадени и са при него, а дали сумата е преведена по сметката на
"Технополис България"ЕАД и с какъв документ, това е
отразено в декларацията на гл. счетоводител, заплатено е с кредит. Съдът не е фин. институция и не
необходимо да изследва
как сумата от 4 494 лв е отразена
в счетоводните регистри на "Технополис България"ЕАД , тъй като е
ирелевантно за настоящия спор, поради факта ,че
закупените вещи не са върнати , а са при ответника.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме ,че договора за стоков кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК по изложените в т.3 мотиви на съд.
състав.Затова ответникът следва да върне
чистата стойност на кредита като се
приспаднат внесените досега вноски. От заключението на счетоводната
ексертиза се установява ,че досега
ответникът е погасил 1593,15 лв, а
цената на целия стоков кредит е 4494 лв, т.е. дължи заплащането на 2900,85 лв.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение№193/20.03.20 г по гр.д.№ 2451/19 г по описа на районен
съд гр. Враца в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения установителен иск
от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София с ЕИК *** против М.С.Т.
с ЕГН ********** *** с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК за установяване
съществуването на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.дело № 1392/2019г. на ВРС за сумата
до 2900,85 лв лева, представляваща
главница по 18 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода 07.02.2018г.
до 07.07.2019г. по договор за стоков кредит № ***, сключен на 29.06.2017г. и
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.08.2018г. и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК,че М.С.Т. с ЕГН **********
*** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, гр.София с ЕИК *** сумата от , 2900,85 лв, представляваща оставащата стойност на
стоковия кредит по договор за стоков кредит № ***/29.06.1917 г,ведно със
законната лихва ,считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 03.04.19 г до окончателното й изплащане,
което вземане е част от предмета на заповед за изпълнение на парично
задължение№956/08.04.19 г по ч.гр.д.№ 1392/19 г по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата
отхвърлителна част решение№193/20.03.20 г по гр.д.№ 2451/19 г по описа на
районен съд гр. Враца над 2900,185 лв до 4020,05 лв., за законната
лихва върху тази разлика и за сумите 451.78 лв. договорна /възнаградителна/
лихва за периода 07.02.2018г. до 20.08.2018г.; за сумата 251.80 лв. обезщетение за забава за периода от 07.02.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда .
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в частта ,в която ОТХВЪРЛЯ предявените
осъдителни искове с правно основание и
чл.79 ЗЗД от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София с ЕИК ***
против М.С.Т. с ЕГН ********** *** за посочените парични суми.
ОТМЕНЯВА решението на ВРС в
частта, в която на адв. Б.С.Т. е
присъден адв. хонорар над сумата от 420
лв до 460,65 лв.
ОСЪЖДА М.С.Т. *** да заплати на "АСВ"ЕАД
гр.София разноски за заповедното производство 168,93 лв и исково производство
пред ВРС по компенсация в размер на 245,05
лв.
ОСЪЖДА М.С.Т. *** да заплати
на "АСВ"ЕАД гр.София разноски пред въззивната инстанция в размер на 58 лв, както и 100 лв
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "АСВ" ЕАД да заплати на
адв.Б.С.т. на осн. чл. 38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата сумата от 420 лв за оказана безплатна помощ пред
въззивната инстанция с оглед частично уважената
жалба.
Решението е постановено при
участието на трето лице — помагач на ответника — "САН МАРКО 2007” ЕООД,
гр. *** с ЕИК ***.
На осн.чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/