О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1456 04.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на четвърти юни две хиляди
и двадесета година, в закрито заседание
в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1108 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“
МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11 от
първа инстанция) против Решение № 482/05.02.2020г. постановено по гр.д. № 8231/2019г.
по описа на РС Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, е
осъдено да заплати на С.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от
1 470,01 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лв. и една ст.),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 205 часа извънреден труд,
представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лв.),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения от него извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Сочи, че е налице многобройна
практика по този род дела, но за липса на практика на ВКС, излага подробни
съображения. Ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала държавните
служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата
по ал.3 на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда
от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР, чийто статут
съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС.
В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.3
от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За
една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на
правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията,
работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и
имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите
групи служители в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР,
ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към
конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по
отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.
Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в
ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Напротив, във
всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните
правни норми цитира примери (чл.38а, ал.З от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и
др.). По законова делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови
такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР
в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи няколко
наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на
работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с
решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. -
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната
ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби,
които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено
в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8
часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично
забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ,
когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР
извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал
извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и
до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за
дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за
служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР,
нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че
в случая не е налице извънреден труд и че първоинстанционния съд допуска
смесване относно нощен труд и извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9,
ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в
рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, тъй като в КТ
е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е
дневния такъв. Разпоредба, идентична на
тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по
чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност
на дневния и нощния труд съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е
делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР -
министъра на вътрешните работи за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по
целесъобразност и че не подлежи на съдебен контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко
0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа,
че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна.
Моли
да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
По
делото липсва съобщение за връчване на препис от въззивната жалба на ответната
страна, но е видно, че е изпратен такъв на 23.04.2020г. като е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба на 19.05.2020г. Съдът взе предвид, че със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. в чл. 3,
т. 1 се предвиди, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни
производства, по Закона
за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства,
свързани с мерки за принуда. Съгласно пар. 13 от ПЗР към ЗДравето сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Ето защо съдът приема, че
отговора на въззивна жалба е депозиран в срок. Излагат се съображения по
същество като въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението по
изложени съображения - за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по
доказателствата. Претендира разноски. По делото липсва пълномощно за адв. К. за
подаване на отговор на въззивна жалба и за евентуално представителство пред
въззивна инстанция, поради което следва да се укаже на страната в срок до
датата на съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба
и евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред
въззивна инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 482/05.02.2020г.
постановено по гр.д. № 8231/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото
определение.
Указва
на въззиваемия в срок до датата на съдебно заседание да потвърди подаването на
отговор на въззивна жалба и евентуално да представи пълномощно за адв. К. за
представителство пред въззивна инстанция.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.