Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………………2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева
въззивно гражданско дело № 667 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по постъпили молби за поправка на очевидна фактическа грешка и
изменение в частта за разноските на Решение № 667/05.06.2020 г. по настоящото
дело, както следва:
1) Молба с
вх. № 14362/08.06.2020 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. ***, с искане за поправка на
очевидна фактическа грешка във въззивното решение. В молбата се излага, че при
постановяване на решението си, ВОС е допуснал очевидна фактическа грешка като е
посочил, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2) Молба с вх. № 14363/08.06.2020 г., подадена от „Енерго
– Про Продажби“ АД, чрез адв. ***, в която се моли да
бъде изменено в частта за разноските въззивното решение, като бъде съобразено
направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и бъде
редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата
страна до предвидения минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (изм. от
15.05.2020 г.).
3)
Молба с вх. № 16318/22.06.2020 г., подадена от С.Д.Л., И.Л.Д.
и Г.Л. Димитров, чрез адв. А.Н., с искане за поправка
на очевидна фактическа грешка във въззивното решение. В молбата се излага, че
погрешно е изписана годината на издаване на фактурата, сумите по която е прието
за установено, че не се дължат.
Въззиваемите са
изразили становище за неоснователност на подадените от въззивника
молби за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в
частта за разноските.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Молбите
по чл. 247 от ГПК са подадена от надлежни
страни, поради което са процесуално допустими.
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е
изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само
очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се
ползва със сила на присъдено нещо.
В постановеното от Варненския окръжен съд въззивно
решение е налице несъответствие между волята на съда и постановения диспозитив,
изразяваща се в погрешно посочване годината на издаване на фактурата, обективираща размера на дълга – изписано е 2018 г. вместо
правилното 2019 г. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
поправена по реда на чл. 247 от ГПК.
Указанията на съда относно обжалваемостта
на постановения акт, макар инкорпорирани в същия, не съставляват част от
постановения диспозитив и не подлежат на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. Правото
на страната да обжалва постановения съдебен акт произтича от закона. Независимо
какви указания са дадени, при постъпването на касационна жалба,
администриращият съд е длъжен да направи преценка за допустимост и да
администрира същата.
По изложените съображения, молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.
Молбата
по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
С решението си съставът на
ВОС е разгледал и приел за неоснователно направеното от „Енерго – Про
Продажби“ АД възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждене от насрещната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно цената на всеки
един от предявените искове, дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на тримата въззивници, определено по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към датата на постановяване на решението
(изм. с Решение № 5419 на ВАС, публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от
15.05.2020 г.) възлиза в общ размер на 988,65 лева. Претендираното
от въззивниците адвокатско възнаграждение е в размер
на 820 лева, т.е. под установения минимум.
По изложените съображения, молбата на „Енерго – Про Продажби“ АД за
изменение на въззивното решение в частта за разноските следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 667/05.06.2020
г., постановено по в. гр.
дело № 667/2020 г. по описа на ВОС, на основание чл. 247 от ГПК, като в
диспозитива същото след израза “по издадена фактура” и преди израза “цялата в
размер на” ДА СЕ ЧЕТЕ “№
**********/14.05.2019 г.“, вместо изписаното
„№ **********/14.05.2018 г.“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14362/08.06.2020
г., подадена от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. ***, по реда на чл. 247 от ГПК, за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 667/05.06.2020 г., постановено по в. гр. дело № 667/2020
г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14363/08.06.2020
г., подадена от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. ***, по реда на чл. 248 от ГПК, за изменение в частта
за разноските на Решение № 667/05.06.2020 г., постановено по в. гр. дело № 667/2020
г. по описа на ВОС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.