№ 428
гр. Бургас, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20242100101773 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на П.
Е. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Ботевград, ул. Севаст Огнян № 4, ет. 1,офис 5, адвокат Ивайло
Живков, срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п. к. 1000, район Възраждане, бул. Тодор Александров №
18.
Твърди се, че на 15.08.2023 г., около 11:50 часа в град Бургас,
на кръстовището на бул. „Струма" и бул. „Даме Груев" ищецът, с
управляваното от него ел. ППС негова собственост - електрическа
тротинетка „Denver", изчаквал разрешен сигнал на светофарна уредба,
за да пресече велосипедна пътека М9, разположена на пътното платно
на бул. „Струга". Кръстовището било регулирано със светофарна
уредба, работеща в нормален режим. Ищецът е предприел пресичане
на велосипедна пътека М9 при зелен разрешителен сигнал на
светофарната уредба за велосипедисти. В същото време А.Д.А.,
управлявайки л.а. „Т." с per. № *** не спрял на червен сигнал на
1
светофарната уредба, разположена на бул. „Струга", пресякъл изцяло
лентите за движение по бул. „Даме Груев" и блъснал правомерно
пресичащия на велосипедната пътека М9 ищец.
За настъпилото ПТП са уведомени органите на полицията и е
съставен констативен протокол от 15.08.2023г.
В резултата на ПТП, ищецът е започнал да изпитва силни болки в
областта на главата, торса и крайниците е хоспитализиран в клиника
по неврохирургия в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД-Бургас, където е
останал за перида 15.08.2023г.-17.08.2023г. В резултат на извършените
изследвания и прегледи се установило, че е получила следните
травматични увреждания: кръвонасядане в областта на дясно рамо,
лява лопатка, корем, дясно бедро, дясна подбедрица; кръвонасядане
париетално на главата в дясно; охлузна рана в областта на ляв лакът;
черепно - мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение;
контузия на гръден кош; контузия и навяхване на врата; медианни
дискови протрузии на широка основа на нива С2-СЗ, СЗ- С4, С4-С5,
С5-С6; травматична деформация на шийния отдел на гръбначния
стълб- изглаждане на шиийната лордоза до степен на инвертиране с
оформяне на патологична кифоза на ниво С2-СЗ. След изписването на
ищеца от болницата, същият продължавал да изпитва болки във врата,
главата и тялото си. Движенията му били силно ограничени и
болезнени поради, което потърсил допълнителна медицинска помощ.
Силните болки, чувството за скованост и невъзможните движения
карали ищецът да се чувства непълноценен човек в своето ежедневие.
С цел намаляване на болковия синдром и с цел по-бързо
възстановяване от травмите, Ищецът е носел ортопедична яка в
продължение на един месец и провел курс с физиотерапевтични
процедури.
Ищецът е пропуснал интервю за работа заради получените травми.
Твърди се, че вследствие на получените травми от ПТП-то на
15.08.2023г., ищецът е търпял и продължава да търпи затруднения,
2
неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си, като и
към настоящия момент не се възстановил след случилото се.
Тъй като към датата на ПТП - 15.08.2023 г., л.а. „Тойота" модел
„РАВ 4" с peг. № А 644 6 АМ е притежавал валидна застраховка
„Гражданска Отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК
„Уника" АД, валидна от 28.07.2023г. до 27.07.2024г., сключена при ЗК
„Уника" АД, ищецът е поискал от това застрахователно дружество да
му заплати обезщетение за претърпяните вреди в резултата на
настъпилото ПТП. По така заявената извънсъдебна претенция,
застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 000
лева.
Ищецът счита, че претеърпяните от него вреди са в размер много
по-висок от платеното обезщетение от ответника, поради което иска
осъждането на ответното застрахователно дружество да му заплати
обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва от
18.08.2024г. до окончателното заплащане и разноските по настоящото
дело.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата
молба. Същият счита предявената претенция за допустима, но
неоснователна.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобил
„TOYOTA RAV 4", с рег.№ A6446AM, собственост на застраховано
юридическо лице "МИМАКО ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК ********* към
датата на настъпване на процесното събитие, с водач на автомобила по
време на ПТП А.Д.А.. Във връзка с процесното ПТП, на 17.05.2024 г.
при ответника е постъпило уведомление за настъпило
пътнотранспортно произшествие с пострадал П. Е. П., като е
образувана претенция с № 23410060145/17.05.2024г. След преглед на
приложената към уведомлението документация - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и медицинска документация, е
3
определено обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., като на 06.06.2024г. обезщетението е
преведено по сметка на ищеца.
Ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината
на застрахования автомобил, поради което е предприел и доброволно
плащане на обезщетението.
Ответникът оспорва вида на уврежданията, получени от ищеца в
резултата на ПТП и размера на претендирането обезщетение. Според
него от епикризата е видно, че: „Липсват данни за фрактура на дясна
подбедрица, липсват данни за пресни хеморагии в мозъчния паренхим
или патологични колекции епи/субдурално, без данни за изместване
на структурите по срединна линия, структура в задна черепна яма -
без огнищни промени, орбити - без данни за патология, няма данни за
черепно-мозъчни травми, липсват данни за перикарден и плеврални
изливи, черен дроб - без огнищни лезии, неразширени съдове и
жлъчни пътища, бъбреци - запазена дренажна функция, пикочен мехур
- без дефекти в изпълването, няма данни за ретроперитонеални
колекции, няма данни за свободна течност и екстралуминален въздух,
не се визуализира стрииране на перифокалната мастна тъкан, кости
структури - без фрактури, няма данни за травматични промени на
белия дроб и коремните органи, без асцит и пневмоперитонеум, няма
данни за фрактури на шийните прешлени и травматични промени в
областта на шията". Така цитираното сочи на липса на сериозни
травматични увреждания и фрактури при ищеца. Ответникът счита,
че единственото патологично изменение, за което се говори в
епикризата е: „изгладена щийна лордоза, до степен на инвертиране с
оформяне на патологична кифоза на ниво С2- С3. Дорзални и
латерални ръбови остеофити. Медианни дискови протрузиина, широка
основа на нива С2-С3, С3-С4, С4-С5, С5-С6.", което всъъщност
представлява определение за наличието на гръбначно изкривяване и
шипове при ищеца. Твърди се, че тези заболявания не са получени в
4
резултат на ПТП, а ищецът ги е имал преди това, като е възможно след
ПТП да е налице обостряне на тези негови здравословни състояния.
Ответникът счита, че сочените болки и страдания, са в резултат на
стари и налични заболявания, т.е. липсва причинно-следствената
връзка, които са провокирани от травмата при ПТП, но която причина
за провокация е компенсирана и обезщетена с изплатената на
пострадалия сума от 10 000 лв.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и невъзможността на ищеца да участва в интервю
за работа.
При така изложеното ответникът иска отхвърляне на предявената
претенция или в условията на евентуалност уважаване на същата в по-
нисък размер от заявения, тъй като претендираното обезщетение е
прекомерно на фона на получените вреди.
Предявената претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а именно за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева-обезщетение за
неимуществен вреди, в качеството на застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Съдът приема за безспорно по делото, че ответникът има
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със застраховано лице, което е участвало в
посоченото ПТП.
Съдът приема за неспорно по делото какъв е механизма на
настъпване на ПТП и че вина за същото носи водачът на автомобила,
застрахован при ответника.
Съдът приема за неспорно, че извънсъдебно ответникът е
заплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева.
От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена, от изслушването
5
на вещото лице по въпросите на страните и съда и от епикризата от
Клиника по Неврохирургия към МБАЛ „Сърце и мозък“, съдът
приема за доказано по делото, че в резултат на ПТП, ищецът е
получил следните травми: кръвонасядане в областта на дясно рамо,
лява лопатка, корем, дясно бедро, дясна подбедрица; кръвонасядане
париетално на главата в дясно; охлузна рана в областта на ляв лакът;
черепно - мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение.
Вещото лице е отговорило в заключението си, че така получените
травми са в причинно-следствена връзка с начина на настъпване на
ПТП, а именно получени са от удари върху тъпи предмети-капака на
колата, стъкла, пътната настилка, след като управляваната от ищеца
тротинетка е ударена от застрахования при ответника автомобил.
Вещото лице е дало заключение, че черепно- мозъчната травма,
получена от ищеца представлява леко мозъчно сътресение,
характеризиращо се с получаване на световъртеж, главоболие, липса
на спомен за инцидента. При така получената травма няма загуба на
съзнание, няма мозъчна контузия, която би се видяла при образната
диагностика. Получените от ищеца травми се определят като
временно разстройство на здравето на ищеца без опасност за живота.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че е получил
следните други травми: контузия на гръден кош; контузия на врата;
медианни дискови протрузии на широка основа на нива С2-СЗ, СЗ-
С4, С4-С5, С5-С6; травматична деформация на шийния отдел на
гръбначния стълб- изглаждане на шиийната лордоза до степен на
инвертиране с оформяне на патологична кифоза на ниво С2-СЗ. Видно
от епикризата за ищеца от Клиника по Неврохирургия към МБАЛ
„Сърце и мозък“, която е болницата, където същият е приет и
обследван веднага след пътния инцидент, при ищеца не са
констатирани костни счупвания, няма нарушения на обследваните
органи-бял дроб, диафрагма, черен дроб, жлъчен мехур, панкреас,
слезка, пикочен мехур, простата, черва, апендикс, няма данни за
6
свободна течност и въздух в коремната кухина. Не са констатирани
данни за фрактури на шийни прешлени и травматични промени в
областта на шията. При образната диагностика е констатирано
наличието на медианни дискови протрузии на широка основа на нива
С2-СЗ, СЗ- С4, С4-С5, С5-С6; травматична деформация на шийния
отдел на гръбначния стълб- изглаждане на шиийната лордоза до
степен на инвертиране с оформяне на патологична кифоза на ниво С2-
СЗ.
Вещото лице в експертиза и в проведеното съдебно заседание е
категоричен също, че при ищеца не е имало контузия на гръден кош, в
смисъл на травма и нараняване на самия гръден кош и разположените
в него органи. Тези констатации не противоречат на представеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение № 379/23г., в частта, в
която е записано, че ищецът има над пъпа жълтеникаво кръвонасядане
с лека кръгловата форма. Не противоречат и на амбулаторен лист от
27.09.2023г., където е записано като основана диагноза при ищеца-
контузия на гръден кош и мозъчно сътресение. При ударите, получени
от ищеца при падането, очевидно, същия е получил натъртвания в
областта на гръдния кош, но с оглед констатациите на образната
диагностика, е безспорно, че същият няма травма и нараняване на
самия гръден кош.
Пак от епикризата, която се базира и на проведена образна
диагностика, както и от експертизата на вещото лице, е видно, че в
резултат на ПТП, при ищеца липсва фрактури на шийни прешлени и
травматични промени в областта на шията. Вещото лице е дало
заключение в експертизата си и подробно е обяснил в съдебно
заседание, че констатираните при ищеца в резултата на образната
диагностика протрузии/раздуване на шийни прешлени, изглаждането
на шийната дъга и медианните дискови протрузии, няма как да са
получени в резултата на получените удари при настъпилото ПТП.
Каса се са дегенеративни изменения, които са хронични и няма как да
7
настъпят в резултата на травмите от процесното ПТП. Вещото лице е
обяснило, че макар, че ищецът е млад човек, такива дегенеративни
изменение може да са в резултат на наследственост, начин на живот,
стойка на тялото, естеството на работа на лицето. Тези дегенеративни
изменения биха имали значение за периода на възстановяване на
ищеца от получените травми в посока на това, че ще удължат времето
за възстановяване на същия, но не са настъпил в резултат на ПТП.
По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца, която
безспорно установява, че ищецът е преживял болки и страдания в
резултата на получените травми от процесното ПТП. Ищецът е бил в
болница за периода 15.08.-17.08.2023г. Свидетелства се за хематом на
главата на ищеца, рана в плешката, синина около пъпа,
кръвонасядания и болки в дясно бедро и прасец. Половин месец
майката на ищеца е живяла с него, с цел да го обслужва и да му
помага. През този период ищецът е изпитвал силни болки в главата,
болки във врата, рамото. През първите две седмици му е било трудно
да става, защото му се е виело свят, гадело му се е, има е болки в
челюстта и не е могъл да се храни. Около месец и половина ищецът е
носил яка на шията и ортеза за рамото и гръден кош. Свидетелката
твърди, че възстановяването на ищеца е отнело половин година, както
физически, така и психически. Имал е болки, ограничения в
движението, смущаване на съня.
При така констатираните по делото факти, съдът намира че по
делото по безспорен начин бяха доказани предпоставките по закон за
основателност на претенцията за търсене на отговорност от
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „ГО“ на
лице, което е осъществило деликт по отношение на ищеца. По време
на настъпилото ПТП с ищеца, виновното за произшествието лице е
имало валидно сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество,
като в резултат на ПТП са настъпили доказаните по-горе вреди за
ищеца, при които той е изпитвал болки и страдания.
8
При така събраните доказателства съдът приема по
справедливост, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че за
претърпяните от ищеца болки и страдания от преживяните травми, на
същия се дължи обезщетение в размер на 25 000 лева. При определяне
на размера на обезщетението съдът отчита на първо място, че
претърпените от ищеца вреди, са такива, които не са довели до
опасност за неговия живот. Настъпилите вреди не са свързани със
счупвания на части от тялото, с травми на органи на ищеца и не се
налагало оперативна намеса. Следователно получените от ищеца
вреди не се характеризират с голяма тежест и са довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота. Вещото лице е
посочило, че възстановяването на травми, като тези получени от
ищеца, отшумяват в разстояние на две до три седмици, като с оглед
дегенеративните заболявания на ищеца, е възможно възстановяването
да продължи по-дълго време. С оглед гласните доказателства,
действително възстановяването на ищеца е продължило по-дълго от
посоченото принципно от вещото лице. Около половин месец ищецът
се е нуждаел от чужда помощ за да се справя с ежедневието си. След
това около месец и половина ищецът е носил яка на шията и ортеза за
рамото и гръден кош. Гласните доказателства сочат на възстановяване
за около половин година. Безспорно към момента на прегледа,
направен на ищеца от вещото лице на 13.03.2025г., ищецът е напълно
възстановен, няма парези и паталогични рефлекси, двигателната
система и координацията е съхранена. Така посочения
възстановителен период на ищеца не се характеризира с голяма
продължителност и интензивност на болките. Ищецът е напълно
възстановен. Следва да се отчете и факта, че ищецът е млад човек, при
който възстановителния период протича по-бързо и лесно.
От така определеното от съда обезщетение в размер на 25 000
лева следва да се приспадне полученото от ищеца извънсъдебно
обезщетение от ответника в размер на 10 000 лева или на ищеца
9
следва да се присъди сума за претърпяни неимуществени вреди в
размер на 15 000 лева, до който размер е основателна претенцията.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение от 18.08.2024г. до окончателното изплащане
на сумата.
-разноски
Ищецът е направил искане да му бъдат платени направените по
делото разноски в общ размер на 300 лева-заплатена разноска за вещо
лице. С оглед частичната основателност на иска и на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК на същия следва да се присъди сума в размер на 90
лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за 300
лева-разноска за вещо лице и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. като с оглед частичната основателност на иска и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъде заплатена
сума в размер на 420 лева.
На основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на адвоката
на ищеца, който го е представлявал безплатно, следва да се определи
възнаграждение от съда, като съдът не следва да се съобразява с
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която е обявена за нищожна от СЕС. С
оглед материалния интерес на претенциите и активната защита на
адвоката на ищцовата страна съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение в размер на 2 600 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
10
1000, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 18, да заплати на
П. Е. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Ботевград, ул. Севаст Огнян № 4, ет. 1,офис 5, адвокат Ивайло
Живков, сумата от 15 000 лева, която сума представлява обезщетение
за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни
при пътно-транспортно произшествие на 15.08.2023г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 18.08.2024г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума от 15 000 лева, до претендираната от 50 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1000, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 18, да заплати на
П. Е. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Ботевград, ул. Севаст Огнян № 4, ет. 1,офис 5, адвокат Ивайло
Живков, сумата от 90 лева, представляваща направените съдебни
разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1000, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 18, да заплати на
адвокат И. Н. Ж. от САК, с ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.
Ботевград, ул. Севаст Огнян № 4, ет. 1,офис 5, сумата от 2 600 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Е. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: гр. Ботевград, ул. Севаст Огнян № 4, ет. 1,офис 5, адвокат
Ивайло Живков да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п. к. 1000, район Възраждане, бул. Тодор Александров №
18, сумата от 420 лева, представляваща направените съдебни разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
11
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12