РЕШЕНИЕ
№ 2290
гр. Бургас, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20252120104039 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на М. Н. С., ЕГН **********,
с адрес в гр. Бургас, *****, против „Вивус БГ“ ЕООД /предишно наименование „4финанс“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Андрей Козлиар, с
която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 237,84 лв.,
представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за потребителски кредит
№**********/23.08.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. В условията на
евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 204,41
лв., представляваща недължимо частично заплатена сума по нищожна договорна клауза от
горепосочения договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи, в общ размер от 223,51 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че на 23.08.2022 г., между страните е сключен договор за потребителски
кредит № **********, от разстояние, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
паричен заем в размер на 1100 лв., със срок на погасяване до 22.09.2022г., екземпляр, от
който не е бил предоставен на ищеца при сключването му. Изложени са съображения за
недействителност на договора, поради неспазване императивните изисквания на ЗПК.
На първо място се сочи, че таксата за разглеждане на документи не е включена в ГПР,
поради което договора е недействителен, тъй като не отразява действителния ГПР и
1
действителното оскъпяване. Горепосочената клауза от договора се оспорва като нищожна,
поради противоречието й с чл.10а от ЗПК.
Навеждат се твърдения за нарушение на разпоредбата на чл.19 от ЗПК, като се сочи,
че в случая не са спазени законовите изисквания, поради което договорът е недействителен и
ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, на основание чл.23 от ЗПК.
Заявява се, че ищцата е заплатила по договора сума в размер на 1337,84 лв., с което е
погасила изцяло главницата, договорната лихва и частично таксата за допълнителна услуга.
Излагат се съображения, че сумите над дължимата главница от 1100 лв., са заплатени без
основание и подлежат на връщане, на основание чл.55 от ЗЗД, като заплатени по нищожен
договор.
В условията на евентуалност в случай, че съдът не намери договора за нищожен, се
твърди нищожност на клаузата, касаеща таксата за допълнителни услуги, като се моли
ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 204,41 лв.- заплатената част от
молителката.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и се
претендира отхвърлянето му. Признава се сключване на договора, параметрите му,
заплащане на твърдяната сума в общ размер от 1337,84 лв., от страна на ищеца. Оспорват се,
като неоснователни твърденията за недействителност на договора за кредит, на основание
чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като са изложени съображения, че са спазени всички
законови изисквания. Сочи се, че заявяването на допълнителна услуга, каквато, според
ответникът, се явява и процесната, не представлява условие за сключването на договора и
отпускането на заявената сума от кредитора, а е допълнителна възможност в полза на
кредитополучателя, който заявявайки я, чрез натискането на отделен бутон, за относително
кратко по своята продължителност време, получава отговор от Кредитора. Това
представлява избор, който излизал извън рамките на стандартното договаряне, а в случай, че
не желае използването на такава услуга, кредитоискателят е свободен да заяви искането си
за кредит съобразно общата процедура, уредена в т.4 от ОУ, т.е. предоставен бил реален
избор, който бил в основата на индивидуалната уговорка.
Излагат се съображения, че клаузата, уреждаща допълнителна незадължителна
услуга, била ясно и разбираемо формулирана, договорена индивидуално и непоставяща
потребителя в неблагоприятно положение, както и че ответникът бил спазил и прилагал
точно изискванията на специалното законодателство в частност разпоредбите на ЗПК,
ЗПФУР и ЗЗП.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството носи правното си основание чл.55, ал.1, предл 1 от ЗЗД вр. чл.22 от
ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
2
От представеният по делото договор № **********/23.08.2022 г., сключен между
страните, се установява, че на ищцата е предоставен кредит в размер първоначално от 640
лв., със срок на издължаване 30 дни, лихвен процент за срока на кредита- 40,99 %, сумата на
лихвата за срока на кредита- 21,56 лв., ГПР- 49,60 %, такса за бързо разглеждане- 139,14 лв.,
общо дължима сума по кредита-800,70 лв., дата на връщане на сумата по кредита-
22.09.2022 г.
Изрично е посочено, че изчисленият ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения, както и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
Представен е и анекс към договора от 30.08.2022 г., с който на кредитополучателя е
отпусната допълнително сумата от 460 лв. или общия размер на кредита ставал 1100 лв.,
сумата на лихвата се променяла на 33,43 лв., ГПР ставал 49,80%, такса за бързо разглеждане
в размер на 206,64 лв. или общата дължима дума възлизала на 1340,07 лв. , при същата дата
на връщане на сумата по кредита.
Представени са и общи условия на договора за кредит, съгласно които таксата за
предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя,
каквато съставлявала таксата за бързо разглеждане, гарантирала обработка на искането за
кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон
или на хартиен носител в офис на Партньор. За таксата за бързо разглеждане се сочи, че
съставлява допълнителна незадължителна услуга и същата не е задължително условие за
отпускането на сумата по заявения кредит, както и не увеличава възможността на
кредитополучателя да получи кредит.
Визирано е и в т.7.1 на общите условия, че ГПР представлява процент, отразяващ
общите разходи по кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи, известни на
кредитора и дължими от кредитополучателя, и не включва разходите, които
кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения,
както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
Приложена е преддоговорната информация, съдържаща се в стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за кредита, в който е посочено информацията,
визирана в цитирания по- горе анекс.
Съдът е приел за безспорно между страните сключването на договора със сочените
по- горе параметри, както и заплащането на сумата от 1337,84 лв. от страна на ищеца.
С оглед на така представените писмени доказателства съдът намира следното:
Касае се за договор за потребителски кредит, почИ.щ на уредбата в Закона за
потребителските кредити /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по
кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Ал.2 сочи, че ГПР по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания, а ал.3 визира, че при изчисляването му не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане
на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на
платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако открИ.нето на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски
кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящият случай в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че
ГПР първоначално е бил в размер на 49,60%, а със сключването на анекса е станал 49,80%.
Ответникът твърди, че таксата за бързо разглеждане на кредита не е включена при
формирането на ГПР, а същият обхваща единствено договорната лихва. Съдът, обаче, счита,
че тази такса за заявена допълнително незадължителна услуга следва да бъде включена при
формирането на ГПР. По делото не се ангажираха доказателства, че същата действително не
е задължително условие за отпускането на кредита. Непредоставянето на самото искане,
отправено от ищцата, за отпускане на кредита, води до извода за недоказаност на
твърдението, че услугата действително е била предоставена след изрично заявено желание
на кредитополучателя, който е изразил волята си, извършвайки информиран избор дали да
се възползва от тази услуга и ако се възползва какво следва да плати за това. Таксата е
отразена в предоставената на ищцата преддоговорна информация, включена е в общата
дължима сума по договора и в тази връзка съставлява разход по кредита и следва да участва
при формирането на ГПР.
Вземайки предвид, че ответника изрично сочи, че таксата за бързо разглеждане на
кредита не участва в ГПР, се налага извода, че договора е сключен в нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 вр. чл.19 от ЗПК, което го прави недействителен. Като не включена таксата за
4
бързо разглеждане на кредита в ГПР потребителят е бил въведен в заблуждение относно
реалните разходи по кредита, които ще направи, което съставлява нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се заобикаля и императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Търсената
такса не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко
касае действия по разглеждане на искането на заемателя, поради което се явява такава във
връзка с усвояването на кредита. Законът допуска събиране
на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такИ.,
които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. След като е
предвидено, че тази такса се дължи само при сключване на договора, ведно с вноските по
погасителния план, то се налага извод, че тя не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, и същата се явява такса, свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен
договор за кредит и в тази връзка противоречи и на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Изложените по- горе изводи за недействителност на договора, ведно с неговия анекс,
води до задължението на ищцата да заплати само чистата стойност на кредита, а именно
сумата от 1100 лв.
По делото няма спор, че С. е заплатила на ответника сумата от общо 1337,84 лв.,
поради което разликата над 1100 лв., възлизаща на сумата от 237,84 лв., е платена без
основание, поради което и подлежи на връщане.
Следва да бъде уважено и акцесорното искане за присъждане на законната лихва за
забава върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на главния иск не следва да се пристъпва към разглеждане на
евентуалния такъв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат сторените разноски, които
възлизат на сумата от 50 лв.- заплатена държавна такса.
От страна на процесуалният представител на С. се претендира и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 400 лв.
Съдът намира, че възнаграждението, което следва да бъде присъдено на адвокат Д. С.
следва да бъде в размер на 200 лв. по следните съображения:
Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната инстанция, за да
упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана
адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал. 2 от ЗА, адвокатът следва
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена
хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необхоД. да доказва наличието на това основание. При
определянето на конкретния размер съдът се съобрази с вида на спора, интереса, вида и
5
количеството на извършената работа, проведеното само едно заседание, на което адв. С. не
се е явил, липсата на фактическа и правна сложност на делото, отчитайки и постановките на
решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение
практика на ВКС. Ето защо намира, че възнаграждение в размер на 300 лв. в достатъчна
степен ще овъзмезди положения труд.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД /предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Андрей Козлиар, да заплати на М. Н.
С., ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, *****, сумата от 237,84 лв., представляваща
недължимо заплатена сума по нищожен договор за потребителски кредит
№**********/23.08.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска- 06.06.20205 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД /предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Андрей Козлиар, да заплати на М. Н.
С., ЕГН **********, с адрес в гр. Бургас, *****, сумата от 50 лв., представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД /предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Андрей Козлиар, да заплати на адв.
Д. Б. С. от АК-Пловдив, личен № ************, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6