Присъда по дело №64/2022 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ ПО НОХД № 64 / 2022 г. НА РСТ

Подсъдимият Г. Г. Ш. от с. Г., общ. Л., е предаден на съд с обвинение за това, че на
18.04.21 година в гр. Търговище, при условията на повторност, по хулигански подбуди
причинил на Х. М. Х. от гр. Търговище средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота- престъпление по чл. 131, ал.1 т. 7 и
т.12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В РЗ пострадалата от деянието Х., представлявана от адвокат И.З. е конституирана,
като частен обвинител. Не желае да предяви на гр. иск за претърпени неимуществени вреди.
Обвинението, като доказано, се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание в размер на „Пет години ЛС“..
Защитата на подсъдимия Ш., адвокат А. и адв. Е. Р. пледират за постановяване на
оправдателна присъда, а именно поради липса на безспорни доказателства относно
авторството на деянието, видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели. Адвокат А. и Е. Р. се противопоставят категорично на становището на РПТ
относно обстоятелството, че обвинението се базира и доказва само и единствено от
предишни осъждания на лицето, без да са събрани категорични доказателства за извършване
на деянието от обективна и субективна страна от подсъдимия. Нещо повече, защитата
пледира за постановяване на оправдателна присъда поради това, че в съдебно заседание
непосредствено събраните гласни доказателства по категоричен начин доказват, че лицето
присъстващо в залата, като подсъдим не е автор на деянието, като нито един от свидетелите
не посочва по категоричен начин, че именно той е лицето нанесло удар, или удари срещу
пострадалата. Нещо повече, самата пострадала заявява, че не може да посочи подс. Ш., като
извършител на деянието, а именно, че и е нанесъл удар в процесната нощ. По посочените
съображения, защитата пледира за оправдателна присъда.
Подс. Ш. моли за оправдателна присъда. Той не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Завява, че няма спомен за събитията на посочената в ОА дата, но
категорично заявява, че не е нанасял удари на пострадалата.
В обстоятелствената част на ОА, РПТ приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Ш. бил осъждан многократно, като последното му осъждане било по силата на
одобрено споразумение от 05.07.2016 г. по НОХД №435/16 г. на PC - Р. за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.7 вр.чл.129, ал.1 и ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване било
отложено за срок от три години.
Предвид изложеното, при осъществяването на престъпното деяние по настоящото
наказателно производство /18.04.2021 г./, РПТ приема, че подс.Ш. е действал при условията
на повторност по см. на чл.28, ал. 1 от НК, тъй като е осъждан за друго такова престъпление
и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието, в случая - от изтичане на
изпитателния срок.
На база събраните в ДП доказателства, РПТ е приела, че на 18.04.2021 г. малко след
полунощ обв.Ш. посетил заедно със свои познати кафе-аперитив „***", находящ се на
бул."С." в гр.Търговище. Компанията напуснала заведението след около половин час, но
подсъдимият останал, тъй като поръчал една бутилка алкохол. След като преполовил
бутилката, Ш. започнал да хваща за ръцете сервитьорките - свидетелките Ю. и С., искайки
да танцува с тях. Опитвал се и да ги прегръща през раменете, при което жените се дърпали,
тъй като не го познавали. В заведението била и пострадалата Х., която седяла на
1

бара.Подсъдимият се опитал да прегърне и нея през рамото, при което Х. му казала да не я
докосва. Подсъдимият я обидил на висок тон „Ей курво" и я изгледал заплашително. Тогава
Х. станала от стола и отишла до тоалетната. След малко се върнала и седнала на същия стол
до бара. Ш. отново отишъл при нея и започнал да й повтаря „Овца, овца...". Х. се опитала да
стане от стола, за да напусне заведението, но понеже подсъдимия й препречвал пътя, леко го
бутнала с ръка, за да се отмести. Тогава Ш. я ударил с юмрук по лицето, от което
пострадалата паднала от стола на земята и си ударила главата в пода. Останала по гръб в
неподвижно състояние със затворени очи и започнала да се задушава. Един от посетителите
в заведението - св.А. й извадил езика и Х. се свестила.
Според изготвената по делото съдебномедицинска експертиза от нанесения удар с
юмрук пострадалата е получила оток и кръвонасядане по гърба на носа със счупване на
носните кости, оток в лявата теменно-тилна област на главата и мозъчно сътресение.
Мозъчното сътресение е протекло с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което е
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
При така установеното, РПТ приема, че с действието по нанасяне на удар над
пострадалата, без да е предизвикан от нея и без основателна причина, подсъдимият Ш.
извършил непристойни действия на обществено място, представляващи грубо посегателство
срещу личността и здравето на това лице, с което изразил явно неуважение към обществото
и законовия ред, а така също и към общоприетите норми на поведение, които забраняват
демонстрация на такъв вид сила и поведение, нарушаващо грубо обществения ред.
По така описания начин на база събраните в ДП доказателствени средства, РПТ
приема за установено, че подсъдимият Г.. ГЬ. Ш. на 18.04.2021 г. в гр.Търговище при
условия на повторност, по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на ХР.
М. ХР., ЕГН ********** от с.гр., изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по
чл.131, ал.1, т.7 и т.12 вр. чл.129, ал.2 вр.чл.28, ал.1 от НК.
Прието е, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл , като
подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удар на пострадалата в областта на носа ще й
причини нараняване, временно опасно за живота и е искал настъпването на този резултат.
Също съзнавал, че чрез нападението над пострадалата на обществено място ще демонстрира
явното си неуважение към обществото, както и пренебрежението си към човешката личност,
здраве, морал и правилата на установения правов ред. Именно проявената демонстративна,
провокираща непристойност на действията на обвиняемия, характеризира мотивите за
извършването им като хулигански.
В ОА е отразено, че обвинението се доказва от показанията на свидетелите, от
заключението на вещото лице. Разпитан в хода на разследването подсъдимият не се
признава за виновен.
След внимателна преценка на приложените и приети поделото доказателства и
събраните в съдебно заседание гласни доказателствени средства- показанията на
разпитаните свидетели, съдът намира, че приетата за установена от РПТ и изложена в ОА
фактическа обстановка н е се доказва по безспорен и категоричен начин. Нещо повече,
обвинителната теза по отношение авторството на деянието осъществено от обективна и
субективна страна от подс. Ш., се разколебава от показанията на в с и ч к и разпитани
свидетели. Всеки един от тях, включая и пострадалата заявяват, че действително на
посочената дата Хр. Х. е била ударена по начин описан в ОА, но не могат да посочат по
категоричен начин, че лицето нанесло ударите срещу нея са осъществени от присъстващия
в залата в качеството на подсъдими Ш..
Св. Х.Х.- пострадал, заявява в съдебно заседание, че на 17.04.21 г в заведение ***“ в
гр. Търговище е била с нейни познати. В заведението влязла компания от около 10 човека,
2

но не ги е виждала преди това и не ги познава. По отношение на присъстващият в залата
подсъдим, свидетелката посочва, че е бил в заведението, но не може да каже, че е лицето,
което я е ударило. Тя заявява:“ ..въпросният господин беше там, но това, което си спомням,
не мога да кажа, че този господин, който е тук ме удари вечерта. Не мога да кажа, че е бил
той. Някой ми каза, че лицето се казва Г.. Но този човек, който виждам, не е той. Другият
изглеждаше по друг начин. Беше по –едър от него и не е този, който е тук“. Св. Х. описва
начина, по който е била ударена от лице, което не разпознава, като подс. Г.. Посочва лицата,
които са били очевидци на случилото се. Обяснява, че паднала от стола, като и се губят
моменти. Обяснява за състоянието си и какво са и казали присъстващите в заведението. Тя
пояснява, че е посетила д-р Г., била на медицински преглед, направена и е снимка, като
потвърждава, че на посочената дата е получило посочените телесни увреждания, но не и, че
те са получени следствие на удар нанесен именно от подс. Ш..
Св. Ю. заявява в съдебно заседание, че работи в кафе „***“. Познава св. Х.Х..
Виждала е присъстващия в зала, като подсъдим, не знае как се казва и не го познава лично.
Тя посочва, че въпросната вечер, той е бил в заведението, не може да каже със сигурност
обаче, че той именно е ударил Х.. Според нея, момчето, което е ударило Х. е било по-
високо. В заведението разбрала, че се казва Г.. Разбрала, че подсъдимият също се казва Г..
Св. Ю. обяснява, че някакво момче е дошли при Х. е я ударило, но не е сигурна, че това е
подсъдимия присъстващ в залата. Тя описва случилото се, как след удара Х. е паднала и
получила гърчове и как едно момче и извадило езика. Св. Ю. заявява, че не си спомня
много от случилото се . Предвид това обстоятелство по искане на РПТ се чата показания и
дадени в ДП- Свидетелката потвърждава казаното от нея в полицията, но отново заявява, че
наистина не е сигурна, че подсъдимият е момчето, което е ударило приятелката и Х..
Св. С. в съдебно заседание пояснява, че работи в кафе „***“.Познава Х..Не познава
подсъдимия и не е сигурна, че го е виждала в заведението За процесната вечер си спомня,
че някакъв мъж, който не го е виждала преди, бил заведението, бил в нетрезво състояние и
се закачал с клиентите, включително и Х., която ударил. Тя заявява, че човекът ударил Х.
бил висок и едър мъж, но било тъмно и не се заглеждала много. Свидетелката заявява, че не
знае как се казва този мъж, като това казала и при разпита си. Не знае от къде е той, като в
кафето говорели, че е от Р.. Тя казва, че: “Този, който удар Х. не помня и не съм сигурна
дали е подсъдимият.Възможно е да е бил той, но е възможно и да не е бил“. Свидетелката
завява, че не помни добре за случилото се и присъствалите лица. По искане на РПТ се четат
показанията и. Тя не отрича казаното от нея, но заявява:“ Не съм гледала в лицето мъжа,
който е ударил Х.. Ако съм го видяла, съм го забравила на момента“.
Св. Х. заявява, че е работил в заведение „***“ преди, като в момента не работи там.
Спомня си, че е имало инцидент, но не помни всичко Една от сервитьорките му поискала
чаша вода, но не му казала защо. Впоследствие разбрал, че нещо се е случило. Лично не е
видял някой да удря Х., която познава. След прочитане на показанията дадени в ДП,
свидетелят заявява, че не е ходил до Х., бил зад бара. Не може да си спомни, дали
подсъдимия е ударил Х., като според него не е бил той.
Св.Х. пояснява в с.з, че познава подсъдимия, като той е от село близо до Р. и са
приятели. Миналата пролет били в Търговище на рожден ден. Били в една механа, след
което посетили кафене или бар, не е сигурен. Компанията си тръгнали, като там останал Г..
След време чули, че нещо се е случило вечерта, но той не е присъствал. Чул, че Г. имал
някакви проблеми със сервитьорката, но не може да посочи нищо повече.
Св. С.Х. пояснява, че познава подс. Г.. Били в Търговище на рожден ден, голяма
компания.Празнували и по-късно решили да посетят друго заведение, а именно „***“.
Всички от компанията си тръгнали след около 10 минути, но Г. останал. След седмица чул
,че е станал някакъв проблем в заведението ,но не знае нищо повече за това.
Св. М.А. заявява в съдебно заседание, че е бил в кафе „***“ миналата година, когато е
3

станал инцидент със св. Х., която познава визуално. Той заявява, че не знае какво точно се е
случило, като пояснява, че момичето/Х./ е било на земята. Отишъл и попитал какво е
станало, като от присъстващите разбрал, че и е прилошало, поискал вода и я полял, след
което тя се изправила, като заявява, че не е предприемал други действия. Св. А. пояснява, че
въпросната вечер подсъдимият / посочва го, като този господин/ е бил в заведението. Когато
на Х. и прилошало и той и помогнал, като подсъдимият бил там и бил заспал на стола си в
това време. Св. А. пояснява, че го е виждал и преди в гр. Търговище в други заведения,
където самият той е работел, като охрана. Св. А. пояснява, че въпросната вечер подсъдимия
е бил много почерпен и бил заспал на стола, като той му помогнал да си вземе такси и го
изпратил Свидетелят пояснява, че на по-късен етап не го е срещал и не е разговарял с него.
Св. А. заявява в съдебно заседание, че работи в кафе „***“ Миналата година там
станал инцидент, като той бил на работа и работел на бара. Чул хората в заведението да
викат , обърнал се и видял, че Х. била на земята. Чул после, че била паднала след като някой
и нанесъл удар, но не може да каже кой го е нанесъл. Свидетелят пояснява, че от бара има
видимост към почти цялото заведение. Той казва, че :“ Господинът, който е вдясно от мен
/посочва подсъдимия в залата/, не беше в заведението. Сигурен съм. Не е възможно да е бил
в заведението и да не съм го видял“. Видял Х. паднала на земята, като при нея отишъл св.
М., който и оказал помощ, но каква точно не може да каже.
Св. А. пояснява, че миналата година/2021/ е работела в кафе „***“ Не е присъствала
на случилото се. Знае за станалото от персонала, след като на другия ден отишла на работа.
Тогава в заведението дошъл М. с още две лица, които не познавала. Свидетелката посочва
подсъдимия в залата, като мисли, че и той е бил с тях, но не е сигурна. Това момче поискало
телефона на Х., за да и се извини за инцидента от предишната вечер, но тя не го дала. От
казаното от персонала на заведението и след като това момче и поскало телефона на Х., тя
сама сглобила картината, че той е лицето, което е посегнало на Х. и я бутнал, като тя
паднала, но не е очевидец на станалото.
ВЛ д-р Г. поддържа заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза. В
съдебно заседание той пояснява, че СМЕ е изготвена на база медицинска документация
издадена от д-р П. и личен преглед на пострадалата, който извършил на 19.04.21г., както
свидетелските показания на А., Х., М. и самата пострадала. Вещото лице пояснява, че е
установил отток и кръвонасядане в лявата теменно-тилна област на главата в окосмената и
част. Оток и кръвонасядане на гърба на носа със счупване на носните кости. От обясненията
на пострадалата, медицинската документация, прегледа и показанията на свидетелите е
приел, че пострадалата е получила мозъчно сътресение и е изпаднала в безсъзнание за около
1-2 минути.
От приетите по ДП писмени доказателства и събраните в съдебно заседание гласни
такива, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено и доказано,
че на 18.04.21 година в гр. Търговище на пострадалата Х.Х. е причинена средна телесна
повреда изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. От
събраните доказателства по делото, съдът не приема за безспорно доказано, че
привлеченият, като обвиняем и подсъдими в съдебната фаза на производството Г.Ш. е
лицето нанесло удар, или удари на пострадалата, като и е причинил телесното увреждане.
Видно от изложеното по-горе, показанията на всички разпитани свидетели в съдебно
заседание, установява се, че нито един от тях, като повечето очевидци на инцидента,
включително и самата пострадала Х., не сочат по категоричен начин, като извършител на
деянието подс. Ш.. Показанията на всички свидетели водят до пълно разколебаване на
обвинителната теза относно авторството на деянието по отношение на подс. Ш.. Самата
пострадала, конституирана, като частен обвинител, чрез повереника си адв. И.З., след
събиране на гласните доказателствени средства в съдебно заседание заявява, че не поддържа
частното обвинение.
4

РПТ пледира за доказаност на обвинителната теза. Базира становището си на това, че
подс. Ш. е осъждан нееднокретно, като част от предишни осъждания са за деяния, като това
по повдигнатото обвинение. Предвид предходните осъждания, разкриващи особена висока
степен на обществена опасност, РПТ пледира за налагане на наказание ЛС в размер на пет
години.
При така изложеното по-горе, съдът намира ,че обвинението срещу подс. Ш., не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Съдът не приема тезата на обвинението, че
предходни осъждания на подсъдимия, за деяния като настоящото обвинение, водят до
извода за доказаност на обвинителната теза. Съдимостта на подс. Ш. не може да се приеме,
като безспорно доказателство по отношение авторството на деянието по повдигнатото
обвинение. Тя може да се приеме, като индиция относно евентуална възможност за
извършване на престъплението предвид профила на подсъдимия, начина и метода на
действия осъществявани от него при други предходни осъждания. Предходни осъждания на
подс. Ш. биха довели, при доказаност на обвинението, за определяне квалификацията на
деянието при условията на чл. 28 от НК. Предходни осъждания, извън квалификацията при
условията на повторност – отново при доказаност по безспорен начин на обвинителната
теза, биха довели до преценка във връзка с превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства при определяне евентуален размер на наказанието. Предходни осъждания на
подс. Ш. обаче, сами по себе си, без да са подкрепени от безспорни доказателства относно
авторство на деянието, което да е осъществено от него от обективна и субективна страна, н
е водят до извод за доказаност на обвинението по безспорен и несъмнен начин.
По изложените съображения съдът призна подс. Г.. ГЬ. Ш. за невинен и го оправда
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131 а, ал. 1, т. 7 и 12 във вр. с чл. 129, ал.
2 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	21
Дата:	13 юни 2022 г.
Съдия:	Анна Стефанова Димитрова

Дело:	20223530200064
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 януари 2022 г.

Присъда по дело №64/2022 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите