№ 316
гр. гр.Несебър, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150100712 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от „А.Ф.“ /
предишно наименование/ „М.Б.“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул.
„Г.М. Д.“ № ***, представлявано от управителя П.И. чрез юриск. К. К. против
Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С.В.“ № 1 и настоящ адрес: гр.
С.В., кв."Р."№***, ет.*,ап.*. В исковата молба се сочи, че на 13.06.2019г.
между „М.Б.“ ЕООД и Д. Х. Д. е бил сключен Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността № AG 0008398. Посоченият
договор е бил относно л.а. „L.R.“ модел “R.R.”,с рама №
SALLPAMJ*********, рег. № А****НН. Автомобилът бил предаден на
ответника за ползване на 14.06.2019г. Д., в качеството на лизингополучател,
бил заплатил авансова вноска и първоначални разходи по ОУ, като размерът
на финансирането бил 4100.00лева. В изпълнение на договора, Д. е поел
задължение да заплаща месечните вноски, да ползва вещта лично, по
предназначение и да се грижи за автомобила с грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок от 84месеца, който изтичал на 12.06.2026г., при фиксиран
лихвен процент 41.16% и месечна вноска от 149.42лева. Ответникът бил
преустановил плащанията си на 16.10.2019г. Д. продължил да ползва
автомобила до 07.03.2020г. От страна на ищеца, като лизингодател, било
отправено изявление за разваляне на договора, което било получено на
07.03.2020г. от бащата на Д., който върнал и лекия автомобил на
дружеството. Ищецът претендира, че съгласно ТЗ и ОУ на договора, Д. дължи
главница, възнаградителна лихва, неустойка за допусната забава, неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, разходи за данъци,
разходи за заплащане на „Гражданска отговорност“, разходи за
възстановяване на владението, разходи за техническа инспекция и ремонт. За
събиране на всички вземания било инициирано ч.гр.д. № 1154/ 2020г. на
Районен съд гр. Несебър и била издадена Заповед № 260251/ 23.12.2020г.
Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът претендира
1
да се приеме за установено, че ответника му дължи сумите : 51,89 лева
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 12.11.2019 г. до 07.03.2020 г., 669,44 лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.11.2019 г.
до 07.03.2020г., 0,82 лева неустойка за забавени плащания за период от
12.11.2019 г. до 07.03.2020г., 448,26 лева неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, 471,02 лева разходи за данъчни
задължения, 147,66 лева разходи за платени застрахователни премии, 960,00
лева разходи за възстановяване на лизиновия актив, 3 500.00 лева щети,
нанесени по лизинговия актив по време на ползването му , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 в съда. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Д.
Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С.В.“ № 1 и настоящ адрес: гр.
С.В., кв."Р."№***, ет.*,ап.*, не депозира писмен отговор, не представя
писмени доказателства не прави доказателствени искания. Съдебните книжа
са връчени на адв. К. Т., АК гр. Бургас, но последният е заявил оттегляне на
пълномощията. Настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 41,
ал. 2 от ГПК – ответникът е посочил за съдебен адрес този на адв. Т., като
след заявлението на последния съдът не е уведомяван за новия адрес на
ответника.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 вр., чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба
предявения иск се поддържа. Претендират се разноски. Прави се изрично
искане за постановяване на решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява за съдебно заседание, не
изпраща представител, не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може
да постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани на
ответника с Разпореждане № 1409/15.09.2021г. на Районен съд гр. Несебър,
редовно връчено на 22.02.2022г.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение
по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. По делото не се спори и
е установено, че между ищеца „А.Ф.“ / предишно наименование/ „М.Б.“ ООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № ***, представлявано от
управителя П.И. и Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С.В.“ № 1 и
настоящ адрес: гр. С.В., кв."Р."№***, ет.*,ап.* е било налице облигационно
правоотношение по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № AG 0008398,с посочен предмет л.а. „L.R.“
2
модел “R.R.”, с рама № SALLPAMJ*********, рег. № А****НН. По делото не
се спори, че ищецът е предоставил за ползване вещта, като ответникът е
ползвал същата и е следвало да заплаща договорените лизингови вноски в
определените по договора периоди. От страна на Д. е било налице изпълнение
на договора до 16.10.2019г. , като след тази дата са останали дължими суми,
които не са били заплащани. За събиране на вземането ищецът е инициирал
ч.гр.д. № 1154/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър и била издадена Заповед №
260251/ 23.12.2020г.
С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като
ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно
заседание, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за
последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва
да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи общо на
575.02лева – 275.02 за заплатената държавна такса и 300.00лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 124.98лева държавна
такса и сумата от 50.00лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
1154/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър. Същите следва да се
присъдят в тежест на ответника, който следва да ги заплати на ищеца по
делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Т., ул. „С.В.“ № 1 и настоящ адрес: гр. С.В., кв."Р."№***, ет.*,ап.*, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 342 от ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 вр., чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, ДЪЛЖИ
на „А.Ф.“ / предишно наименование/ „М.Б.“ ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № ***, представлявано от управителя П.И. , следните
суми, дължими по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № AG 0008398 : сумата от 51,89 лева
незаплатена главница по лизингови вноски по Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0008398 от 13.06.2019г., включена в анюитетните вноски с падеж от
12.11.2019 г. до 07.03.2020 г.; сумата от 669,44 лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.11.2019 г.
до 07.03.2020 г.; сумата от 0,82 лева неустойка за забавени плащания за
период от 12.11.2019 г. до 07.03.2020 г.; сумата от 448,26 лева неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена
еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл.15.5 от
Общите условия; сумата от 471,02 лева разходи за данъчни задължения по
чл.52 и сл. от ЗМТД за 2020г., дължима на основание чл.8.6 от Общите
условия във връзка с чл.345, ал.2 от ТЗ; сумата от 147,66 лева разходи за
3
платени застрахователни премии, дължима на основание чл.8.6 от
приложимите Общи условия във вр. с чл.345, ал.2 от ТЗ; сумата от 960,00
лева разходи за възстановяване на лизиновия актив, дължима на основание
чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от Общите условия; сумата от 3 500.00 лева щети,
нанесени по лизинговия актив по време на ползването му , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда
– 02.12.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед № 260251/ 23.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1154/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С.В.“ № 1 и
настоящ адрес: гр. С.В., кв."Р."№***, ет.*,ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „А.Ф.“ / предишно наименование/ „М.Б.“ ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № ***, представлявано от
управителя П.И., разноски за водене на исковото производство общо
575.02лева – 275.02 за заплатената държавна такса и 300.00лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 124.98лева държавна
такса и сумата от 50.00лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
1154/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото неприсъствено решение не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4