№ 130
гр. гр.Несебър, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 9588/28.10.2022 г. на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, срещу М. А. К., БУЛСТАТ 17714****,
гражданин на Р.Ф., с адрес: общ. Н., гр. С.В., местност „ю.п.п.“, секция L на
ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6, с която се иска от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 68,92 лева –неизплатена главница по фактура,
издадена на 25.11.2019 г., с отчетен период от 16.04.2019 г. до 25.10.2019 г.; сумата от
19,74 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
26.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.2022 г.; както и
законната лихва върху главницата от 68,92 лева от датата на подаване на исковата
молба – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 747038, за
водоснабден обект с административен адрес: общ. Н., гр. С.В., местност „ю.п.п.“,
секция L на ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6, с ид. № 11***.*.***.*.*. За
ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост
по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
1
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура №
**********/25.11.2019 г., падежирала на 25.12.2019 г. и за сумата от 68,92 лева –
остатък от общо фактурирано задължение в размер на 86,83 лева.Предвид изложеното,
за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Претендира се и лихва за забава в размер на 19,74 лева, за периода от падежирането до
25.10.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез определния му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Е. Х. от БАК, с който исковете се считат за допустими и
вероятно основателни, не се оспорват представените от ищеца доказателства, не се
правят доказателствени искания. Релевира се възражение за непреодолима сила за
изпълнение на задължението на ответника, предвид започнатата на 24.02.2022 г. война
между Русия и Украйна и последвалите санкции и ограничения за руските граждани в
тази връзка. Излагат се подробни съображения в този смисъл.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК, както и за постановяване на решение при
признание на иска.
Особеният представител на ответницата не се явява в открито съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Като се запозна с искането по реда на чл. 237 от ГПК и съобрази доказателствата
по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за постановяване по
делото на решение при признание на иска. Действително, по делото са налице данни за
признание на вземането по фактура на ищеца от ответника, чрез конклудентни
действия – частично плащане по същата. Независимо от това и доколкото посленият не
бе открит за лично участие в процеса от съда и с оглед становището на назначения му
особен представител, намира, че не следва да се произнася с краен акт по чл. 237 от
ГПК. Противно на посоченото от ищеца, особеният представител е дал становище за
вероятна основателност на претенциите, но е подчертал, че с оглед процесуалното си
качество, не признава исковете.При това положение, съдът дължи преценка за
основателност на исковете, съобразно представените доказателства, които следва да
бъдат обсъдени, ведно с правното възражение на особения представител.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 89, том II, рег. № 2190, н.дело № 248
от 10.03.2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 208 при НК /л. 72-73 от делото/, видно от който ответника К. е
придобил собствеността по отношение на апартамент № L6, прдставляващ
самостоятелен обект с ид. № 11***.*.***.*.*, с адрес на имота в общ. Н., гр. С.В.,
2
местност „ю.п.п.“, секция L на ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6,. Това
обстоятелство се установява и от справка № 855539/22.07.2021 г. по партидата на
имота в Агенция по вписванията /л. 9 от делото/, съгласно която не са вписани
последващи разпореждания с процесния имот.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 71 от делото/, именно
ответникът К. е изразил желание да му бъде прехвърлена партидата, разкрита при
ищеца за притежавания от него водоснабден обект – процесния апартамент.
Видно от представена от ищеца фактура № ********** от 25.11.2019 г. /л. 12 от
делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № 747038 към
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер /л. 7 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е
правено отчитане за периода 16.04.2019 г. – 25.10.2019 г. При отчитането водомер
1706/463 е „видян“, като старото показание е било 38 куб. метра, а новото – 55 куб. м.
От фактурата се установява, че посоченото количество било остойностено като била
начислена сумата от 86,83 лева за потребените в собствения на ответника обект услуги,
претендирана частично от ищеца до размер от 68,92 лева с твърдения за частично
плащане по фактурата от ответника.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м.
Представени са и общите условия, при които са предоставяни процесните
услуги, ведно с доказателства за надлежното им оповестяване.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответника имот и за процесния
период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените
доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК и при публично
оповестени общи условия, обвързващи ответника, предвид което и съдът приема, че
ответникът е потребител на вода за собствения си водоснабден обект. Следва да се
отбележи, че с отговора на исковата молба не се оспорват ангажираните от ищеца
писмени доказателства, предвид което и съдът ги кредитира с доверие в тяхната
съвкупност. Наред с изложеното, видно от исковата молба, по издадените фактури е
постъпило частично плащане от страна на ответника, което следва да се цени от съда
като признание от негова страна за действителното потребление на количества вода и
тяхното остойностяване.
В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответника е станало на
25.10.2019 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи
условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
3
пъти годишно. Процесната сума е фактурирана по отчитане, извършено именно през
есента на 2019 г., като видно от справката-извлечение предходното такова е било през
пролетта на 2019 г.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура –
на 25.11.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, сумата по фактурата е станала изискуема 30 дни след издаването -
на 26.12.2019 г.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответницата за собствения процесен водоснабден обект, които не се оспорват от
ответната страна.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 68,92 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и ищцовите
твърдения за извършени частични плащания от ответника по процесната фактура.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на релевираното от страна на особения представител възражение
за стопанска непоносимост, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Касае се до
обективно непреодолима пречка, освобождаваща длъжника от задължението за
изпълнение, каквато по настоящото дело не се установява. На първо място вземането
на ищеца е падежирало на 26.12.2019 г., повече от две години преди началото на
войната между Русия и Украйна от 24.02.2022 г. и налагането впоследствие на
икономически санкции по отношение на руските граждани от Европейския съюз и
ограничения в придвижването им на територията му. От друга страна и по неоспорено
от особения представител твърдение на ищеца, част от вземането по процесната
фактура е било погасено чрез плащане от ответника, предвид което собственото му
поведение изключва наличието на невъзможност по смисъла на чл. 81 от ЗЗД. За
пълнота, следва да се отбележи, че самият законодател в чл. 81, ал. 2 от ЗДД изрично е
посочил, че отговорността на длъжника не може да се екскулпира, поради отсъствие на
парични средства за изплащане на задължението, предвид което и за настоящия съд се
нала извода за основателност на ищцовата претенция за главница.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактура от
датата на падежа до 25.10.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната
мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
4
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание от ГПК, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. К., БУЛСТАТ 17714****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ. Н.,
гр. С.В., местност „ю.п.п.“, секция L на ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо
Йовчев Тенев, сумата от 68,92 /шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/
лева, представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от
25.11.2019 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в общ. Н.,
гр. С.В., местност „ю.п.п.“, секция L на ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6,
с ид. № 11***.*.***.*.*, аб.№ 747038, с отчетен период 16.04.2019 г. – 25.10.2019 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М. А. К., БУЛСТАТ 17714****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ. Н.,
гр. С.В., местност „ю.п.п.“, секция L на ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6,
на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 19,74
/двадесет и два лева и двадесет и една стотинки/ лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. А. К., БУЛСТАТ 17714****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ. Н.,
гр. С.В., местност „ю.п.п.“, секция L на ваканционно селище „С.Д.“, вх. L, ет. 1, ап. L6,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”,
ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 400
/четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6