Решение по дело №200/2018 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 121
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 28 юли 2018 г.)
Съдия: Александра Фьодоровна Коева
Дело: 20182180200200
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№: ……

 

                                    12.07-2018г.,гр.Царево,

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                наказателен състав

На дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

           Председател: Александра Коева

Секретар: Нели Стоянова

Прокурор: Щелиян Димитров

като разгледа докладваното от съдия Коева  АНД  №200 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                                 Р  Е  Ш  И   :

 

 

     1.     ПРИЗНАВА обвиняемият С.К.Д., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че :

          на 23.04.2018 год., в гр. Приморско, област Бургас, ул. „Стара планина“ №5А, в съучастие като извършител с В.К.Г. и С.М.Г. - извършители, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. И., че ще извършат ремонт на покрив на сграда, находяща се в гр. Приморско, ул. „Стара планина“ №5А, изразяващ се в пренареждане на керемиди, поставяне на изолационна хартия и заковаване на контра - летви и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.209, ал.З вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност , като  му налага административно наказание – ГЛОБА в размер на  1000,00 лв./ хиляда / лева, която  да  заплати  в полза на държавата по сметка на  бюджета на съда.

   2.      ПРИЗНАВА  обвиняемият С.М.Г., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че :

            на 23.04.2018 год., в гр. Приморско, област Бургас, ул. „Стара планина“ №5А, в съучастие като извършител с В. К.Г. и С.К.Д. - извършители, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. И., че ще извършат ремонт на покрив на сграда, находяща се в гр. Приморско, ул. „Стара планина“ №5А, изразяващ се в пренареждане на керемиди, поставяне на изолационна хартия и заковаване на контра - летви и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.209, ал.З вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност , като  му налага административно наказание – ГЛОБА в размер на  1000,00 лв./ хиляда / лева, която  да  заплати  в полза на държавата по сметка на  бюджета на съда.

            Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд- Бургас, считано от днес.

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

           Мотиви към решение № 121   от 12.07-2018г. по АНД№ 200-2018г. по описа на Районен съд – Царево.

                                              

 Производството по делото е по реда на чл. 375 и сл. От НПК.

 Образувано е по повод Постановление на Районна прокуратура –Царево от 13.06-2018г., с което  се предлага за освобождаване от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание на  подсъдимите С.М.Г. ЕГН **********   и С.К.Д., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

 Представител на Районна прокуратура –Царево  поддържа представеното  Постановление.

 Подсъдимият С.М.Г., редовно призован, не се явява, за него се явява служебен защитник – адвокат М.Н.,***.

Подсъдимият  С.К.Д., редовно призован, не се явява, за него се явява служебен защитник – адвокат М.Н.,***.

Съдът като взе предвид обстоятелствата, изложени в постановлението, намира за установено от фактическа и правна страна, следното :

 

          Свидетелите Д. И. и Г. И. притежавали правото на собственост върху втори жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.Приморско, област Бургас, ул.“Стара планина“ №5А. Всяка година, през пролетта, двамата пристигали в гр.Приморско за да подготвят имота за настъпващия летен сезон, тъй като през зимата живеели в гр.Варна. След като пристигнали на 22.04.2018г., двамата започнали да обсъждат предстоящите ремонтни дейности, които да бъдат извършени. Особено наложителен и отдавна плануван , бил ремонтът на покрива на сградата. Свидетелите Д. И. и Г. И. възнамерявали да възложат ремонт на част от покрива, прилежащата към жилището им. Поради финансови затруднения изпълнението отлагали във времето.

На 23.04.2018г. в  гр.Приморско отишли обвиняемите С.Г. и С.Д., заедно с В. Г., както и други техни роднини и приятели, сред които свидетелите Д.К., Й.Г., К.К. Д. А., В.К. и К. К.. Първоначалната им идея била да започнат някаква работа, като калайджии или да се представят за строителна бригада и, привидно поемайки задължение пред възложителите, за ремонт на покриви, да си набавят парични средства.

Още с идването си в града , те пристъпили към изпълнение на намисленото. Както всички останали, така и обвиняеми С.Г. и В.Г. обикаляли от къща на къща в град Приморско  и предлагали извършването на ремонтни дейности на покриви. Такива в действителност те не възнамерявали да извършват, а единствената им цел била да извлекат

неправомерна парична облага от различни хора, които във връзка е обещаната услуга следвало да заплатят уговорената парична сума. Наясно е идеята на горепосочените лица бил и обвиняемият С.Д., който се съгласил да се представя за бригадир на строителна група и да създава неверни представи, че обещания от тях  ремонт ще бъде изпълнен. Всъщност, никои от тях  тримата, до този момент, не бил извършвал такива строително- монтажни работи и нямал нужните умения и познания.

Щом стигнали до сградата, находяща се на ул.“Стара планина“ № 5А, в  гр.Приморско обвиняемите  С.Г. и В. Г. забелязали намираща се в двора възрастна жена, за която предположили, че е собственик на имота. Това била пострадалата Д. И.. След като разбрали, че тя  е собственик, двамата я заговорили, с единственото намерение да създадат неверни представи, че ще ремонтират покрива на сградата. Основната им идея била тя да приеме предложената услуга и без да бъде изпълнена, да заплати уговорената за нея-услугата цена.

Още в началото на разговора, в стремежа си да звучат убедително, двамата излъгали пострадалата, че докато работили на съседен обект, внимателно огледали и забелязали течове и други проблеми по покрива й, които според тях налагали извършването на ремонт. След като свидетелката И. потвърдила пред тях, че възлагането на ремонтни дейности е наложително, обвиняемият С.Г.  и В. Г. продължили да излагат неверни обстоятелства, че разполагат с нужните материали, за които обяснили, че са останали в излишък от предходния обект в гр.Приморско. С такива необходими материали , обвиняемите ,обаче, не разполагали, тъй като работа от такова естество не били извършвали. Въпреки, че не знаели какво е действителното състояние на покривните елементи, те изразили готовност същите материали да бъдат вложени при ремонтирането на покрива. От самото начало у тях липсвало намерение да изпълнят уговорките. Нито те двамата, нито обвиняемият Д., имали опит или умения в тази специфична дейност, но преследвайки целта си да набавят за себе си пари, убеждавали пострадалата, че възнамеряват да изпълнят ангажимента си.

В по-късен момент участие в разговора взел и свидетелят Г.И. - съпруг на пострадалата Д. И.. Неговото присъствие изключило пораждането на съмнения у свидетелката Иванова, относно действителната цел на лицата, с които договаряла ремонта. Без дори да огледат покрива на сградата,обвиняемите заявили пред пострадалата и нейния съпруг, че ремонтът ще обхване пренареждане на керемидите, поставяне на изолационна хартия под тях, както и заковаването на конра-летви - само на частта от покрива, прилежаща към жилището на семейство И.. Първоначалната посочената цена на ремонта възлизала в размер на 180 лева, но идеята им била постепенно да се увеличава.

Водени от желанието им, свидетелката И. да се разпореди със собствените си парични средства, без да извършват уговореното, обвиняемият  В. Г. и обвиняемият С.Г. се качили до подпокривното пространство. Там разговорът продължил, като пострадалата настояла да бъде сключен писмен договор с изрично посочена цена на ремонта и задълженията на страните по него. Изисканото от нея било изрично отказано, като вместо това, двамата обвиняеми посочили по-висока стойност за услугата, която изобщо не възнамерявали да изпълнят.

Междувременно обвиняемият С.Д. бил запознат от обвиняемите С.Г. и В.Г. за проведените с пострадалата разговори. Двамата, му разказали подробно, че пострадалатаД. И.  е склонна да приеме извършването на предложената й услуга, както и създадените до този момент неверни представи у нея и поисканата от тях двамата цена за ремонта. Идеята била, в по-нататъшните преговори с пострадалата Д. И.  да се включи и обвиняемият С.Г., който следвало да се представи като отговорник на бригадата и да продължи изпълнението на престъплението, като допринесе за създаването на неверни представи у свидетелката И., че ремонт на покрива ще бъде извършен.

Когато и тримата били при пострадалата и нейния съпруг, обвиняемият Д. започнал да обяснява пред нея-свидетелката Д. И. , че ремонт ще бъде извършен от тях, както посочил и конкретните дейности, които ще бъдат извършени. Без да се поинтересува какво е нужно да се стори, с оглед отстраняване на проблемите по покрива на пострадалата, доколкото намерение за изпълнението на ремонта липсвало, обвиняемият С.  Д. започнал да обяснява какво ще бъде извършено и колко ще струва. Виждайки подходяща възможност да набавят за себе си по-висока имуществена облага, обвиняемият Д. заявил пред свидетелката И., че ако се съгласи да извършват уговорения ремонт, ще трябва да заплати по висока цена - по 37 лева на квадратен метър. Докато все още договаряли условията - ремонт на 60 кв.м, част от покривното пространство било разпокрито от свидетелите  Д.К., Й.Г., К. К., Д. А., В. К. и К. К.. Идеята била да се създаде у пострадалата Д.И. убеждение, че договореното ще бъде изпълнено при липсващо намерение за това.

Вече заблудена относно действителната цел на тримата – на обвиняемите Д. , С. и В. Г., пострадалата изразила съгласие ремонтът да започне, като цената за извършването му щяла да заплати след изпълнение на договореното. Още тогава, пострадалата предоставила на обвиняемият Стоянов парична сума в размер на 300 лева/ триста лева / , с които да бъдат закупени материали. Такива материали  били закупени и доставени на обекта, но без да се прецени какъв вид и количество са нужни, в действителност.

За да не се усъмни, че поетите ангажименти всъщност не са изпълнени, малка част от керемидите били пренаредени, а на няколко места била поставена изолационна хартия и заковани летви. След известно време обвиняемият  Д. обявил пред пострадалата До.И. и нейния съпруг, че ремонтът е изцяло завършен, което не отговаряло на истината. След като посочил какви суми се дължат за положения труд, съобразно пъроначално уговорените ремонтни дейности, обвиняемият Д. настоял да бъде заплатена парична сума в общ размер на 1 900 лева/ хиляда и деветстотин лева /. В тази връзка, още преди да разбере, че реално изпълнената работа липсва, пострадалата предала на обвиняемият Д. лични пари, в поискания от него размер, а именно 1 900 лева. Закупените материали за сумата от 300 лева, оставили в нейния имот.

Малко по-късно, пострадалата Д.И. и съпругът й се качили на покрива, огледали го и установили, че ремонт съобразно уговореното, не е извършен.

По отношение на  обвиняемият В. К.Г. е изготвено Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. Изготвеното в писмена форма споразумение е внесено в Районен съд - Царево и е образувано НОХД 146 по описа на съда за 2018г. С определение от 25.04.2018г. е одобрено Споразумение, съгласно което обв. В. К.Г.  се признава за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл. 209, ал.З вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за това че на 23.04.2018 год., в гр. Приморско, област Бургас, ул. „Стара планина“ №5А, в съучастие като извършител със С.Д. и С.Г. - извършители, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. И., че ще извършат ремонт на покрив на сграда, находяща се в гр. Приморско, ул. „Стара планина“ №5А изразяващ се в пренареждане на керемиди, поставяне на изолационна хартия и заковаване на контра - летви и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева, като деянието представлява маловажен случай.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, от правна страна се налага изводът, че с деянието си обвиняемият С.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.З вр. ал.1 от НК.

От обективна страна се установява, че на 23.04.2018 год., в гр. Приморско, област Бургас, ул. „Стара планина“ №5А, в съучастие като извършител със В. Г. и С.Д., също извършители е предприел активни действия, насочени към създаване на неверни представи, относно намерението за изпълнението на уговореното от негова страна и от съучастниците му. По този начин, провеждайки разговори, е възбудил заблуждение у Д. И., че ще извършат ремонт на покрив на сграда, находяща се в гр. Приморско, ул. „Стара планина“ №5А, изразяващ се в пренареждане на керемиди, поставяне на изолационна хартия и заковаване на контра - летви и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева е цел да набави за себе си имотна облага. Именно вследствие на неверните представи, относно намерението да се задължат по договора, пострадалата е извършила акт на имуществено разпореждане със собствените си парични средства в посочения размер.

Налице е също така умисъл за съучастие. Обвиняемият Г. е съзнавал, че в извършването на престъплението участват обвиняемите Д. и В.Г. и е искал това. Същевременно, той е съзнавал общественоопасния характер на деянието извършено от съучастниците му, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината - пряк умисъл /чл.11, ал.2 НК/. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, като е предвиждал общественоопасните последици, които настъпват при осъществяване на престъплението и същевременно е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал, че с предприетите от негова страна и от съучастниците му действия ,ще възбуди заблуждение у Д. И., изграждайки неверни представи в нейното съзнание. Освен това е формирал представи относно по-нататъшното й поведение, а именно, че вследствие на стореното пострадалата ще извърши акт на имуществено разпореждане и за нея ще настъпи имуществена вреда. Престъплението е извършено с користна цел, доколкото обвиняемият е желаел да набави за себе си имотна облага по неправомерен начин. Цялостното поведение, обективирано от Г. разкрива липсата на воля да се задължи по сключения договор и основна цел да реализира неправомерна имуществена облага.

Налице е също така умисъл за съучастие. Обвиняемият С.  Г. е съзнавал, че в извършването на престъплението участват обвиняемите Д. и В. Г. и е искал това. Същевременно, той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, извършено от съучастниците му, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Разпитан в качеството му на обвиняем, С.Г. е заявил, че разбира обвинението и се признава за виновен. Освен това, същият възпроизвежда факти и обстоятелства относими към предмета на доказване по делото. От изявленията на обвиняеми се потвърждава изводът, че с активни действия е възбудил заблуждение у пострадалата, създавайки неверни представи относно намерение на дейците да изпълнят обещаното.

Обвиняемият С.М.  Г. ЕГН **********.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете направеното самопризнание и сравнително младата му възраст. Чистото съдебно минало на обвиняемият не следва да се взима под внимание, доколкото именно липсата на предходни осъждания е едно от основанията, при наличието на които приложение намира института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Отегчаващи отговорността обстоятелства - не се констатират.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, от правна страна се налага изводът, че с деянието си обвиняемият С.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.З вр. ал.1 от НК. От обективна страна се установява, че на 23.04.2018 год., в гр. Приморско, област Бургас, ул. „Стара планина“ №5А, в съучастие като извършител със В. Г. и С.М.Г., също извършители, е предприел активни действия, насочени към създаване на неверни представи, относно намерението за изпълнението на уговореното от негова страна и от съучастниците му. По този начин, провеждайки разговори е възбудил заблуждение у  свидетелката Д. И., че ще извършат ремонт на покрив на сграда, находяща се в гр. Приморско, ул. „Стара планина“ №5А, изразяващ се в пренареждане на керемиди, поставяне на изолационна хартия и заковаване на контра - летви и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева с цел да набави за себе си имотна облага. Именно вследствие на неверните представи, относно намерението да се задължат по договора, пострадалата е извършила акт на имуществено разпореждане със собствените си парични средства в посочения размер.

    Комплексната оценка на всички установени в хода на разследването факти и обстоятелства, обуславя квалификацията на настоящия случай като „маловажен“ по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 93, т.9 от НК. Според посочения текст маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Имуществената вреда причинена на пострадалата е в нисък размер. Вследствие на извършеното престъпно деяние тя се е разпоредила със сумата от 1900 лева, която, освен това ,е била възстановена още същия ден.

      От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината - пряк умисъл /чл.11, ал.2 НК/. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, като е предвиждал общественоопасните последици, които настъпват при осъществяване на престъплението и същевременно е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал, че с предприетите от негова страна и от съучастниците му действия ще възбуди заблуждение у свидетелката Д. И., изграждайки неверни представи в нейното съзнание. Освен това е формирал представи относно по-нататъшното й поведение, а именно, че вследствие на стореното пострадалата ще извърши акт на имуществено разпореждане и за нея ще настъпи имуществена вреда. Престъплението е извършено с користна цел, доколкото обвиняемият е желаел да набави за себе си имотна облага по неправомерен начин. Цялостното поведение, обективирано от Д. разкрива липсата на воля да се задължи по сключения договор и основна цел да реализира неправомерна имуществена облага.

Налице е също така умисъл за съучастие. Обвиняемият С.К.  Д. е съзнавал, че в извършването на престъплението участват обвиняемите С.М.Г. и В. Г. и е искал това. Същевременно, той е съзнавал общественоопасния характер на деянието извършено от съучастниците му, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Разпитан в качеството му на обвиняем, подсъдимият  С.К.Д. е заявил, че разбира обвинението и се признава за виновен. Освен това същият възпроизвежда факти и обстоятелства относими към предмета на доказване по делото. От изявленията на обвиняеми се потвърждава изводът, че е активни действия е възбудили заблуждение у пострадалата Д. И., създавайки неверни представи относно намерение на дейците подс.С.Д., С.Г. и В. Г.  да изпълнят обещаното.

Обвиняемият С.К.Д. ЕГН **********.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете направеното самопризнание и сравнително младата му възраст. Чистото съдебно минало на обвиняемият не следва да се взима под внимание, доколкото именно липсата на предходни осъждания е едно от основанията, при наличието на които приложение намира института на освобождаване от наказателна отговорност е налагане на административно наказание.

Отегчаващи отговорността обстоятелства - не се констатират.

Обвинението се доказва от приобщените по делото доказателствени материали, а именно: гласните доказателствени средства - обясненията на обвиняемите /л. 15-16 и л.19- 20/, показанията на свидетелите Д. И.. /л.46-53/; Г. И. /л.54-59/, Д.К., Й. Г., К.К., Д.А., В. К., К.К. /л.60-65/ писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за извършено разпознаване, справки за съдимост и др.; веществени доказателствени средства - фотоалбум, писмените доказателства,Разписка от 25.04-2018г. за предадени на Д.Г. И., ЕГН  **********, с адрес *** сумата от 1 900,00 лв./ хиляда и деветстотин лева,състояща се от  22 бр.банкноти с номинал от 50 лв.; 25 бр. банкноти с номинал от 20 лв. и 30 бр. банкноти с номинал от 10 лева. и др.

С оглед на всичко изложено, считам, че по отношение на обвиняемите С.М.Г. и С.К.Д. са налице законоустановените, кумулативно предвидени предпоставки за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, тъй като:

-престъплението по чл.209, ал.З вр. ал.1 от НК, извършено от двамата обвиняеми е умишлено и за него законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.

-обвиняемите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

- причинените от престъплението имуществени вреди са напълно възстановени.

-не са налице и нито една от отрицателно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на ал.7 на чл.78а от НК и препятстващи приложението на този институт.С изменението на чл. 78а, ал.1 от НК /ДВ.бр.2182000г./ бе отнето правото на съда да извършва преценка дали да освободи извършителя на престъплението от наказателна отговорност , като му наложи административно наказание.След посоченото изменение, при наличието на изискванията  по чл. 78а, ал.1 от НК съдът е  длъжен , по силата на закона да освободи дееца от наказателна отговорност, поради което и споделя становището на защитата на обвиняемите-адвокат М.Н..

 При определяне размера на наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност на обвиняемите С.М.  Г. и С.К.Д. обстоятелства, следва да се отчетат  чистото им съдебно минало и на двамата, пълни  признания и от страна и на двамата обвиняеми в хода на досъдебното производство.

Отегчаващи вината обстоятелства не са били установени по делото.

При  определяне на размера на наказанието, съдът съобрази следното:

Настоящият състав намира, че наказанието по отношение и на двамата обвиняеми следва да се определи при превес на смекчdващи  отговорността обстоятелства, като то да се наложи в специалния минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, а именно : „глоба „ в размер на 1000,00 лв./ хиляда лева /, тъй като  счита, че това наказание е справедливо за извършеното и от двамата обвиняеми С.М.  Г. и С.К.Д. деяние и същевременно тази санкция ще подейства превъзпитателно върху тях двамата.Това наказание ще изпълни  целите на наказанието по чл. 36 от НК и с оглед  генералната превенция да се въздейства предупредително и  възпиращо върху останалите лица, които вършат  или имот намерение да извършат  такова престъпление.

Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :