Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Трън

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 34

Гр. Перник, 05.08.2020 година.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд – Трън, в открито съдебно заседание проведено на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                     Съдия: Петър Симеонов

при съдебния секретар Гергана Ачанова, като разгледа докладваното от съдия Петър Симеонов административно дело № 1 по описа за 2020 година на Районен съд – Трън, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба вх. № 761 от 18.06.2020 г. по описа на Районен съд – град Трън, подадена от С.О., роден на ***г. с паспорт № ***от Република Сърбия, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв. В.Б. *** срещу Заповед № 4372 33-1 от 05.06.2020г. на И.М.С., на длъжност старши полицай при ГКПП Стрезимировци "Гранична полиция", ГПУ-Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 30.07.2020 година жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат В.Б. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи.

Ответникът – полицейски орган при ГПУ Трън към РДГП Драгоман – И.М.С., редовно призован се явява лично, като моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по подробни изложени доводи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице рег. № 4372 33-1 от 05.06.2020г., издадена от И.М.С., на длъжност старши полицай при ГКПП Стрезимировци  "Гранична полиция", ГПУ-Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“.

Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено "има данни за извършено престъпление", както и че задържането на лицето е извършено в 23:00 часа на 05.06.2020г.

Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, О. попълнил декларация (приложение № 1 към чл. 14, ал. 2) на 05.06.2020 г. в 23:00 часа, в която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ; не желае адвокат по  негов избор; няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член от семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета.

Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при освобождаването на лицето.

По делото като доказателства са приети представените с административната преписка документи, както и докладна записка от 06.06.2020 г. с рег. № 4372р-2457, докладна записка от 05.06.2020 г. с рег. № 2450, експертна справка №18/06.06.2020г., писмо справка от началник група „СКЦ ЗА ПМС“-Калотина, квитанция за внесена държавна такса, пълномощно и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 05.06.2020г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

В конкретиката на казуса обаче е налице противоречие на материалноправните разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

В акта освен, че е записано „има данни за извършено престъпление“ липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление. Това води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за задържане. Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава, когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК. Императивно предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена възможността му адекватно да я организира.

Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Вярно е, че мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е възползвал от и от тази си възможност.

Задържането под стража на основание  чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. С други думи, данните следва да са налични преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В случая изобщо не е ясно защо е задържан жалбоподателя, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление и какво. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Т. е предпоставките за нейното налагане, в случая данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в конкретния случай, от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление. На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена, не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя. От приложената докладна записка № 4372 р-2457/06.06.2020г. се установява, че преписката е образувана по повод липса на печат за влизане на територията на Република България във валидния международния паспорт на жалбоподателя, за което не е образувано досъдебно производство.

От събраните по делото доказателства не се установяват данни относно личността на жалбоподателя за негова съпричастност към извършено престъпление. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 4372 33-1 от 05.06.2020г. на И.М.С., на длъжност старши полицай при ГКПП Стрезимировци  "Гранична полиция", ГПУ-Трън, за задържане на лице, издадена срещу С.О.  роден на ***г. с паспорт № ***от Република Сърбия, със съдебен адрес:***, ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Перник, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: