Р
Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2020г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
състав
На 06
юли 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 221 по описа за 2020
година.
Предявен е
иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „Поли М
Сочи, че е потребител на
електрическа енергия, която ответникът доставя на адрес с. Дълбоки. С писмо от
30.09.2015 г., ответникът уведомил, че на 28.05.2015 г., електромер от
измервателна точка /ИТН/ 2118390 на посочения по-горе адрес, на клиент с
клиентски номер ********** не отчита електрическата енергия. Вследствие на
това, на основание чл. чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, сметката за
електроенергия ще бъде коригирана за времето от 116 дни, т.е. за периода от
01.02.2015 г. до 28.05.2015 г., поради допълнително начислената дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия на стойност 261,50 лв., начислена по фактура
№ **********/30.09.2016.
Тъй като електрозахранването
на ищеца подлежало на прекъсване, заплатили горепосочената сума, въпреки че
същата според него е незаконосъобразно начислена.
Поради това, подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо
платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 20243/2019 г. на
PC гр. Пловдив, XII състав, по което е издадена заповед за изпълнение на
паричното задължение. Тъй като в законоустановения срок ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищеца възникнал правен интерес да
предяви настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
вземането му.
Счита, че сумата посочена
по-горе е платена без основание и ответното дружество дължи връщането й, поради
следното:
Управителят на дружеството
не бил потърсен при проверката на електромера, съответно не присъствал при
изготвяне на констативен протокол и такъв не му е връчван. Също така,
остойностената електроенергията, посочена в писмото, не била реално консумирана
от дружеството. Според ищеца, ответното дружество не е изпълнило вмененото му
от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно
извършената корекция е неправомерна /Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. №
1650 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО/.
Ищецът моли, след като
докаже основателността на исковата си молба, съдът да постанови решение, с
което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да признае за установено по отношение
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, съществуването на
вземането му за сумата от:
- 261,50 лв., представляваща
неоснователно получена от ответното дружество сума, за допълнително начислена
енергия по ф-ра № **********/30.09.2016 г., за времето от 116 дни, т.е. за
периода от 01.02.2015 г. до 28.05.2015 г.
Претендира за направените по
делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, чрез
представителя си, е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Сочи, че на
28.05.2015 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг)
са извършили проверка на електромер СТИ № 62748629, отчитащ доставената
електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката е извършена от двама
служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано
въздействие върху средството за търговско измерване, служителите са демонтирали
електромера и са го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен
за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер е монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата
енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение №
32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
74479/28.05.2015 г. (Констативния протокол). Твърди, че проверката е извършена
и протоколът е съставен в присъствието на клиента, както и че същият е подписал
протокола. Екземпляр му е връчен веднага след проверката.
Процесният електромер,
впоследствие бил предаден на Българския
институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза.
Видно от протокола на БИМ
заключението на лабораторията, описано в т.5, било, че „Променена е тарифната
таблица по часови зони. По време на проверката електромерът отчита енергия,
както следва: - от 09:00 h до 11:00 h електромерът не отчита на нито една от
двете тарифи Т1 и Т2;
- от 11:00 до 16:00 h
електромерът отчита на дневна тарифа Т2.
В резултат на тази
манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия... На
дисплея не се визуализира 1.8.0- сумарна тарифа. Електромерът не съответства на
метрологичните и техническите изисквания ".
Видно от протокола, на
дисплея не се визуализира 1.8.0. (сумарна тарифа), а само дневна- 1.8.2. и
нощна- 1.8.1., т.е. сумарната тарифа е изтрита софтуерно, поради което на
дисплея не се визуализира сумата на потребени киловати по нощна и дневна
тарифа, за да не се установява при отчитане на електромера разликата.
Съгласно становище на
вносителя на тези електромери Frodexim trade приложено към становището на БИМ,
е извършена неоторизирана намеса, в резултат на което е променена
параметризацията на дисплея. Към протокола се прилага становище с изх. № OU
142/16.12.2015 г.
В случая - вследствие на
описаната софтуерна манипулация електромерът отчитал по-малко от реално
консумираната електроенергия. Това е посочено в констативен протокол от
експертиза на средство за измерване на БИМ № 536/31.05.2016 г.
С оглед на описаното по-горе
и като е установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 51, ал.1 във
вр. чл. 50 ПИКЕЕ от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил единствено и само
остойностяване на натрупаните kwh консумирана електрическа енергия, която като
количество е съхранена в регистъра на електромера, като е остойностил
натрупаната потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия в така
наречения (скрит регистър) 1.8.3., което количество е реално консумирана
електрическа енергия в размер от 3353,00 kWh, а дължимата сума, изчислена по
определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) от 261,49 лв. с ДДС, която представлявала стойността на
допълнително начислените 3353 kWh, равняващо разликите на отчетните от
електромера показания и действителните такива, които е следвало да отчита при
правилна параметризация, за период от 1.2.2015 до 28.5.2015 г. (датата на
проверката на СТИ от ЕР Юг). Като начална дата била взета датата на извършената
манипулация след извършен анализ на електроразпределителното дружество.
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което
от своя страна е издало и процесната фактура № **********/30.09.2016 г. (вж.
чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното
непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 15098549/
30.09.2015 г. изпратило на адреса на клиента кореспонденция (уведомление) за
извършеното допълнително начисление. Писмото било получено от ищеца.
Ответникът прави следния анализ:
В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена по т.нар.
„корекция на сметка за електрическа енергия", които спорове са
изключително добре познати на съда, но за съжаление към настоящия момент,
въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС),
някои решаващи зачитат мотиви от стари решения, постановени при действието на
различна нормативна уредба и съдебна практика и уважават предявените искове от
клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са
манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която
винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното
количество.
Сочи, че съществува законово
основание за начисляване процесната сума. КЕВР има правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с
другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на
случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи.
Поради посоченото,
твърденията на ищеца, че ПИКЕЕ са издадени без законова делегация и
противоречат на чл.2, ал. 2 от ЗНА, във вр. с чл. 12 от ЗНА са неоснователни. В
този смисъл е и Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по в. адм.дело 2385 от
Следвало да се има предвид,
че административният съд е длъжен да следи служебно за валидността на оспорения
подзаконов нормативен акт и може да го обяви за нищожен, дори да липсва искане
за това (чл. 168 ал 2 във връзка с чл. 196 АПК).Дори да бъдела прогласена
нищожност или да бъдат отменени като незаконосъобразни (чл. 48- 51 ПИКЕ), то
съгласно чл. 195 от АПК, това ще има действие само занапред и не касае
процесния казус по който корекцията вече е била извършена (така Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г„ ОСГК).
В конкретния случай
приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ във вр. с чл. 50 от
ПИКЕЕ, приложима в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но не по-дълъг от една година. При коригиране на
съответните параметри, съобразно действителните, с които отчита електромера. В
случая - вследствие на променената параметризация на електромера е била
въведена една трета тарифа, която не е била отчитана от електромера. Енергията
за доначисляване е тази отчетена по трета тарифа в размер на 3353.00 kWh.
Периодът от време, за който е извършена корекцията е 116 дни и не превишава
посочения в чл.50 от ПИКЕЕ период от една на година.
Процесната корекция на
сметката за електрическа енергия на клиента ( не са коригирани kWh, а единствено
са остойностени реално потребени натрупаните kWh в нерегламентираната трета
тарифа, която не е била остойностявана), което е направено само и единствено с
цел изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и
овъзмездяване, доколкото е възможно, на енергийното дружество, а не с цел
санкциониране на клиента, корекцията има за цел само и единствено да компенсира
до някаква степен доставчика при установено неточно отчитане и съответно
незаплащане на цялото количество електрическа енергия, консумирана от клиента.
Именно гореописаните норми
от ЗЕ и ПИКЕЕ са законовото основание за преизчисление на сметка на клиента
(вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о„ ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и
Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г„ докладчик съдията
Емилия Василева).
Освен на горното основание,
съгласно практиката на ВКС според Закона за енергетиката източник на
задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия е договорът. Касаело се за договор за продажба /доставка/
и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват
разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението
на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД... От правилото
на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа
на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от
Твърди, че ЕВН ЕС нямал
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита, за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е
извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на
него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата,
доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в
от Наказател¬ния кодекс.
Що се касае до настоящия
спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Този въпрос бил разглеждан
многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на
върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в
случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване,
като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на
клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж.
Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение № 166 от 11.05.201 бг. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о,
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.)
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи
условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните
предприятия и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката
на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН
ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост
цитира разпоредбата.
Според ответника, не може да
се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има
ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако
ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване
за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия, още повече, че както отбеляза
по-горе, такъв ред е предвиден.
Неговото тълкуване се
споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД бил
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г„ II т. о„ ТК). Отбелязва, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на
изменението на чл. 98а ЗЕ от
„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В
случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и
в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи
или ще му бъдат възстановени със следващо плащане.”
При сравнение на двете
разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД)
ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. няма особена логика при
идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза
и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си
условия.
Ответникът моли, при постановяване
на решението, съдът да има предвид и най-новата практика на ВКС, обективирана в
Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г., Решение № 124
от 18.6.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г. която е в смисъл, че крайния
снабдител има право да коригира сметка на клиент за отминал период, независимо
от това дали е приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а, т.6 от Закон за
енергетиката. Според цитираното решение, което прилага към настоящия отговор
„От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на
процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие
с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред."
Според ответника, налице са
всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на
сметката в процесния случай, поради което искът подлежи на отхвърляне, като
неоснователен. Претендира за сторените
разноски.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Пълномощникът е
депозирал молба, с която заявява, че поддържа иска. Ответното дружество,
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.12.2019г.
ищецът е подал в РС – Пловдив заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, за сумата от 261.50 лв., представляваща платена
без основание сума, въз основа на неправомерна корекция на сметка за
електрическа енергия, начислена във фактура № **********/30.09.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 20243/2019г.,
по описа на РС гр. Пловдив, и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 10887/11.12.2019 г., с която е разпоредено
длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по
настоящото дело, претендираната сума. По повод депозирано от длъжника
възражение по чл. 414 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. В указания
преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване на
вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява
процесуално допустим.
По делото не се спори, че
ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в находящ се в
с. Дълбоки, общ. Стара Загора, с клиентски № **********, ИТН 2118390.
От представения по делото констативен протокол
№ 74479/28.05.2015г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване, се установява, че при извършена на 28.05.2015г. проверка от
представители на ответното дружество, в присъствието на управителя на ищцовото
дружество, е констатирано съмнение за нерегламентирано въздействие върху
електромера, поради което същият е демотиран, поставен в безшевна торба, пломбиран с пломба № 315507 и предаден
за експертиза.
Видно от констативен
протокол от експертиза на средство за измерване № 536/31.05.2016г. се
установява, че е извършена неоторизирана намеса, в резултат на което е
променена параметризацията на дисплея на електромера. Посочва се, че
електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания.
В писмо с
изх. № 15098549 /30.09.2015г., адресирано от ответното дружество до ищецовото
дружество, се посочва, че констатациите на експертизата на БИМ налагат корекция
на сметката за ел. енергия, тъй като електромерът, вследствие манипулация, не отчита
коректно, като за периода 01.02.2015г. – 28.05.2015г., за 116 дни, е начислена
допълнителна сума в размер на 261.50 лв. За тази, допълнително начислена сума, е
издадена фактура № **********/30.09.2016г., като сумата е изцяло платена от ищеца./видно
от фискален бон/.
По делото
е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което, неоспорено от
страните, съдът кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице посочва,
че процесният електромер – трифазен,
двутарифен, статичен, е манипулиран. Върху него е приложена софтуерна
манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на електромера и на
метрологичните му характеристики. Част от консумираната и измерена ел.енергия
се натрупва в регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни
зони. Същият регистър не се визуализира, отчита и остойностява. Електромерът не
съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално
консумираната ел. енергия. Методът на изчисляване на неотчетената ел. енергия и
методиката за остойностяването й е в съответствие с чл. 50 и чл. 51, ал.1 от
ПИКЕЕ.
Като взе предвид
изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на
ищеца е, че допълнително начислената и платена по ф-ра № **********/30.09.2016г.
ел. енергия не се дължи, поради неправомерното й начисляване от ответника.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи
в тежест на ищеца е да докаже само факта на плащането, а задължение на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ.
за задържането й. В настоящото производство е установен фактът на плащане на
сумата по процесната фактура от ищеца по делото.
Ответникът
обосновава защитата си въз основа на твърдението, че сумата по процесната
фактура е правомерно начислена на основание чл.83, ал.2, вр.чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал.1, във вр. чл. 50 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка
над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в
договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за
оператора за разпределителната мрежа.
Уредбата
на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда
на чл. 45 ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния
снабдител на ел. енергия, какъвто се явява ответното дружество. Краен
снабдител, по см. на на §1, т.8а от ДР на ЗЕ,
е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на
битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик. Съществува разграничаване между
операторите на преносни и на разпределителни мрежи относно процедурата, при
която се определя количеството електрическа енергия, като за оператора на
преносната мрежа/лице – оператор на електропреносна мрежа, което осъществява
пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната
експлоатация, поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с
други мрежи/ е предвидено процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за
оператора на разпределителната мрежа / лице – оператор на
електроразпределителната мрежа, което осъществява разпределение на електрическа
енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на тази
мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за
взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на
способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на
електрическа енергия/, процедурата е по раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Както
е споменато по-горе, ответното дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а
от ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на
сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Ответникът не представя доказателства относно начина
на извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР,
както и дали е спазена процедурата за това.
Дори да се
приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност
да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при
спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова
възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не
означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а
само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента,
регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително след
установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й
измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгл.
чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не
поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на
изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не
твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху
функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното
количество енергия. В случая, вземането на ответното дружество произтича от
сключен между страните договор. Т.е. не се касае за деликтна отговорност, за да
се изследва въпроса за наличие на противоправно поведение на клиента,
изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма. Приложими са общите
правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Ето защо,
необходимо се явява установяването на вината у насрещната страна при неизпълнение
на договорните й задължения, и едва след доказано виновно поведение на
потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ / което представлява
неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху средствата за
търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.
Следва да се посочи, че съгл. чл. 120, ал.1 от ЗЕ и
чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско измерване,
както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да
обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
За да се ангажира отговорността на потребителя, ответното дружество следва да
докаже наличие на осъществен, без санкцията на дружеството, достъп до електромера, като при липса на
всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на
потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки предвид
всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените
електромерни табла.
Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д.
№ 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6
и по чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
елекроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното
съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на
договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал.2 ПЗР на
ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР
ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ
в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ,
както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В действащите Общи условия
на договора за доставка на електрическа енергия на ответника не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване корекция на сметката му. С оглед на
това следва да се приеме, че в случая не е реализиран един от елементите на
фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира едностранно
сметката на ищеца.
Необходимо е ответникът да изпълни задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.
6 ЗЕ, като предвиди в общите си условия процедурни правила за
уведомяване на клиентите си при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Поради
изложеното и тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6
ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция, то съдът приема, че платената от ищеца сума за допълнително
начислена ел. енергия е платена без основание. Предявеният установителен иск се
явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода
на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски, както следва: в заповедното производство – сумата от 375 лв., и в
настоящото производство – 375 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 350 лв.
за адвокатски хонорар.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева
и Робърт Дик, че
дължи на „ПОЛИ М8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. Стефан Караджа № 30, ет.6, ап.21, представлявано от Павлина Генчева
Атанасова, сумата от 261.50 лв.,
представляваща платена без основание сума, въз основа на неправомерна корекция
на сметка за електрическа енергия за периода 01.02.2015г. – 28.05.2015г.,
начислена във фактура № **********/30.09.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 10887/11.12.2019 г. по ч. гр. дело № 20243/2019г., по описа на
РС гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на ПОЛИ М8“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Стефан Караджа № 30, ет.6,
ап.21, представлявано от Павлина Генчева Атанасова, сумата от 325 лв.,
представляваща направени в заповедното производство разноски, както и сумата от
325 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :