№ 63
гр. Б., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д. С.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от П.Д. С. Гражданско дело № 20211810101254
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането /КЗ/– регрес на Г. ф., платил обезщетението на третото увредено лице,
срещу причинителя на вредата.
Ищецът- Г. ф., гр. С. чрез процесуалния си представител твърди, че на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховане, е изплатил по щета No
* г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500.00 лв. за увредения от ПТП,
настъпило на 11.06.2016 г., около 21:15 ч. в с. С., общ. Б., лек автомобил “Ш. О.” с ДК
No *, собственост на Н.Н. И.. Поддържа, че виновен за катастрофата е ответникът,
който неправоспособен и под влиянието на алкохол управлява л. а. “А. *” с ДК No * и
движейки се с несъобразена скорост по ул. “Х.Б.” с посока ул. “С.”,губи контрол над
управление на автомобила и удря паркиралия л.а. “Ш. О.” с ДК No *, като така
причинява процесното ПТП. Сочи, че в нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ сега чл. 490
от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”. Ищецът поддържа, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното от Г. ф., но същият не погасил задължението си. Предвид това
моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от
1500.00 лв., представляваща изплатеното от Г. ф. по щета No * г. обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените по водене на делото разноски.
Ответникът- Т. ЦВ. Н. от с. С., общ. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал
писмен отговор и не е изразил становище по иска.
С молба вх. No 1335/11.03.2022 г., депозирана преди съдебното заседание по
делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
1
представител и не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховане, Г. ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени и имуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП-то е
настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. На основание
чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за
определянето и изплащането му.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
писмени доказателства – заверени копия на Протокол за ПТП от 12.06.2016 г. на РУП-
Б., Писмо от РП- Б. до Г. ф., Справка от базата данни на Информационен център към Г.
ф.; Уведомление за имуществени щети от 13.06.2016 г., Доклад по щета No 11
0152/14.02.2017 г., Заключителна техническа експертиза по щета No 11 0152/14.02.2017
г., Опис-заключение от 15.06.2016 г., Свидетелство за регистрация на МПС, Преводно
нареждане от 21.03.2017 г.; Покана за плащане изх. No 05.10.17-GF-1200 и Известие за
доставянето й, съдът намира иска с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от КЗ за
вероятно основателен съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. От
посочените доказателства се установяват всички елементи за възникване на регресното
право по чл. 558, ал. 7 от КЗ - противоправно поведение от страна на ответника,
причинените от него вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя на вредите и претърпените вреди, липсата на застраховка “Гражданска
отговорност” на ответника към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение за
вредите.
При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен, така както е предявен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1500.00 лв., представляваща
изплатено от Г. ф. обезщетение по щета No * г. за причинени неимуществени вреди на
Н.Н. И. при ПТП от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, без решението да се
мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 310.00 лв., от които 60.00 лв. за държавна такса и 250.00
2
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ЦВ. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Б., ул. “С.” No 1, да
заплати на Г. ф., гр. С., ул. “Г. И.” No *, ет. *, представляван от Изпълнителните
директори М. К. и С. С., на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ сумата от 1500.00 лв. /хиляда
и петстотин лева/, представляваща изплатено от Г. ф. обезщетение по щета No * г. за
причинени вреди при ПТП от 11.06.2016 г., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г.
(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 310.00 лв. /триста и десет лева/ за
направените разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3