Р Е Ш Е Н  И  Е

 

гр.Радомир,25.02.2011 година

 

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

              Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети февруари   през  две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                               Районен съдия:И. П.

             

при секретаря     В.К.    като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2 по  описа за 2011г. на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявените обективно съединени искове са с правно основание  чл.242 вр с.чл.128 и чл.245 КТ и   чл.86 от ЗЗД.

            По изложените в исковата молба  и в с.з. от адвокат-пълномощника си съображения ,както и предвид изменението на исковите претенции по реда на чл.214 ал.1  от ГПК  ищцата Ю.М.А.  моли  да бъде осъдено ответното дружество”Б. ТМ”-Р. “ПАД гр.Р. да й заплати сумата в размер общо на  3 524,69   лева ,представляваща  неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009 г. до 25.08.2009г. ,сумата в размер на  533,48 лева представляваща  законната лихва върху главницата ,считано от датата на падежа на всяко месечно вземане –27-мо число на месеца  следващ този ,за който се дължи сумата до датата на предявяване на  исковите  претенции,ведно със законната лихва върху претендираната главница ,считано от датата на предявяване на иска– 03.01.2011г.до окончателното им изплащане.Моли се да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител в срока по чл.131 от ГПК е представило писмен отговор  изразил е становище по основателността на иска  и на  претендираната лихва като моли съда тази искова претенция като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.Моли се  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото.

            Радомирският районен съд ,след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

           

Съдът намира за доказано по делото, че  между страните е съществувало трудово правоотношение на база сключен трудов договор.Това обстоятелство се потвърждава и от представеното  по делото ксерокопие от Допълнително споразумение №. от 29.01.2009г. към трудов договор №./11.07.2006г.  сключен между ищцата и ответното дружество, както и ксерокопие от трудовата книжка на ищцата , видно от която трудовото й правоотношение е прекратено на осн.чл.71 ал.1 от КТ ,считано от 25.08.2009г. Последните обстоятелства, а именно ,че през процесния период ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество прекратено на 25.08.2009г. не се оспорва от ответника.Освен това при проверката в ответното дружество в.лице е установило, че по ведомост е начислявано трудово възнаграждение на ищцата.Всичко това недвусмислено доказва съществуването на трудово правоотношение между страните по делото възникнало на базата на сключен трудов договор.

Предвид на така установеното от фактическа страна съдът намира , че предявените искове  с правно основание чл.242, вр. с чл.128 и чл.245 от КТ са  доказани по основание.Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден .Възмездността е съществена характеристика на трудовото правоотношение, която го определя като трудово.С оглед представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства безспорно е доказано, че  през исковия период ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното  дружество.Това обстоятелство се потвърждава и от констатациите на в.лице Б.П. изготвила приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.Предвид на това  и по сила на разпоредбите на чл.269 ал.1 и чл.270 ал.1 и ал.2 от КТ, съгл. които трудовото възнаграждение се изплаща в пари в предприятието ,в което се извършва работата ответното дружество следва да заплати на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение  .Видно  от назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза от 17.02.2011г. ,която съдът възприема като компетентно дадена в.лице дава заключение, след необходимите констатации по документите на дружеството, че в същото на ищцата  от начислените й брутни суми по разплащателни ведомости за периода от 01.03.2009г. до 28.05.2009г. не  й е  изплатена чиста сума в размер на  3 524,69 лева .Предвид на това  съдът намира,че предявеният иск за заплащане на длъжимото се трудово възнаграждение следва да бъде уважен в пълния предявен размер предвид изм. на исковата претенция по реда на чл.214 ал.1 от ГПК. В тази връзка е и представената  и издадена от работодателя по делото Справка от 01.12.2010г. за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения на ищцата за периода м. март 2009г. до 28.05.2009г. Върху присъдената сума за дължимото се трудово възнаграждение следва да се присъди и законната лихва за забава , считано от  предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение са дължи за всеки месец, поради което  с неизпълнение  му за същия работодателят изпада в забава и дължи лихва за забава, равна на основния лихвен процент за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245 ал.2 от КТ.Дължимата сума за претендираната от ищеца лихва за забава според заключението на в.лице  от 17.02.2011г. ,изчислена на база основен лихвен процент считано от датата на падежа на всяко месечно вземане, а именно 27-мо число на месеца следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска върху всяко претендирано неизплатено от работодателя трудово възнаграждение  е в размер общо на 533,48 лева, поради което тази претенция на ищцата като основателна и доказана следва да бъде уважена в пълния предявен размер предвид изменението по реда на чл.214 ал.1 от ГПК.

Предвид изхода на делото ответното дружество  следва да бъде осъдено да заплати  по сметка на ВСС чрез  РРС сумата в размер на 162,32 лева ,  включващи  165.91 лева държавна такса и 80.00 лева изплатено възнаграждение на вещото лице , ведно със законната лихва върху държавни вземания ,считано от влизане на решението в сила и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист ако задължението не бъде изпълнено  доброволно, а на ищцата сумата от 300 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Радомирският районен съд 

 

 

                                                     Р   Е    Ш    И  :

 

 

ОСЪЖДА “Б. ТМ-Р. “ПАД гр.Р. , със седалище и адрес на управление гр.Р., обл.П. да заплати на  Ю.М.А. *** с ЕГН:********** сумата от  на  3 524,69 лева / три хиляди  петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009г.до 28.05.2009г.,  както и сумата от 533,48 лева / петстотин тридесет и три  лева и четиридесет и осем стотинки/ ,представляваща лихва за забава върху трудовото възнаграждание, считано от датата на падежа на всяко месечно вземане- 27-мо число на месеца следващ ,този за който се дължи  трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска- 03.01.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “Б. ТМ-Р. “ПАД гр.Р. да заплати по сметка на  РРС  сумата в размер на 162,32 лева / сто шестдесет и два лева тридесет и две  стотинки/ , разноски по делото за държавна такса и вещо лице , ведно със законната лихва върху държавни вземания ,считано от влизане на решението в сила и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист ако задължението не бъде изпълнено  доброволно, а на Ю.М.А. сумата от 300.00  лева/ триста лева / направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред ПОС в 14- дневен срок  от датата на обявяването му.

                                                                                               

                                                                      Районен съдия: