Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260013
гр.
Димитровград, 04.09.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О
Д А
Димитровградският районен съд, в
публичното заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Гергана Стоянова
при
секретаря Силвия Димова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа
докладваното от съдията Гергана Стоянова гр.дело № 75/2020г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата молба двамата ищци твърдят, че са собственици по силата на НА за
Покупко-продажба на ПИ № 144, том 1,рег.2232 дело 130/19 г. на поземлен имот,
подробно описан в исковата молба.Още от самото
възстановяване на собствеността на същия имот старите собственици многократно
предупреждавали ответниците, имота им да бъде освободен от незаконното
ползване.След като закупили процесния имот ищците също продължили ла ги молят и
изпратили покани, които те получавали, с искане за напускане на
имота.Ответниците били запознати,че ищците са новите собственици на по-горе
описания имот но въпреки това не предприели никакви действия и им пречели да се
разпореждат с ползването му.
Молят съда да постанови решение,
с което да се осъдят ответниците Л.Ж.Д. и Г.П.Д. ***,да им предадат владението върху собствения им поземлен имот, който ответниците
владеели неправомерно.Претендират разноски.
Депозиран
е отговор на исковата молба от ответниците, като обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от тях
възражения са следните: Оспорват предявения иск по чл. 108 от ЗС, като
неоснователен. Ищците
не са придобили правото на собственост върху процесния имот, тъй като са купили
имота от лица, които не са били собственици на имота. Ответниците били
собственици на процесния ПИ *****с площ 218 кв.м, на основание наследство и
давностно владение.П.В.И.- баща на Г.П.Д., е бил собственик на дворно място с
планоснимачен № 289, за който са отредени парцели XIII (тринадесет) с площ от
935 (деветстотин тридесет и пет) кв.м и парцел XII (дванадесет) с площ от 1853
(хиляда осемстотин петдесет и три) кв.м в квартал 36 (тридесет и шест) по плана
на село К........ - по силата на Нотариален акт № 70, том IV, дело 1610/1975 г.
и на Нотариален акт № 70, том II, дело 553/1977 г., които са отразени в плана
на село К........ и разписния лист. След смъртта на П.В.И.през 1981 година,
имотите са наследили съпругата му В.Ж.И.и дъщерите му Г.П.Д. и Д.П.Л.при равни
квоти - по 1/3 идеална част. Впоследствие В.Ж.И.прехвърлила на Г.П.Д. своята
1/3 идеална част от парцел XIII-289 в квартал 36 по плана на с. К........-НА № 38, том III, дело 707/1991 г., а Д.П.Л.дарява на
Г.П.Д. своята 1/3 идеална част от наследствения имот.С плана на село К........,
одобрен със заповеди №№ **************г. през парцел XIII-289 в кв. 36 преминава улица и част от
него е останала в кв. 42. През 1962 г. на основание 216-то МП, от строителните
граници на с. К........ са изключени имоти в редица квартали, в т.ч. и кв. 42,
в който са попаднали парцели XIII-289, 291, като ответниците са останали собственици на частта от имота си,
разделена от улицата и не са загубвали тази собственост до сега.С оглед на
изложеното, процесния имот с идентификатор *****с площ 218 кв.м по кадастралната
карта на землището на с. К........, одобрен със заповед N9 РД-18-517/2017 г. на ИД на АГКК
София, представлява частта от поземлен имот с пл.№ 289, който е бил изключен от
строителните граници на с. К........ и е представлявал поземлен имот № 007289,
местност „*****" с площ 0,218 дка по КВС, собственост на ответниците. Този
имот не е бил внасян в ТКЗС и не е могъл да бъде предмет на възстановяване по
реда на чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ в стари реални граници. Оспорвам Решение N9 15-01/28.08.1997 г. за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на Васила Иванова
Стефанова, от което черпят правата си на собственост продавачите на ищците, тъй
като е възстановен имот, на който продавачите - праводатели на ищците, не са
били собственици.Наред с това, през 1992 година ответниците са поставили ограда
от железобетонни колове и телена мрежа и са оградили имота като са засадили
лозови насаждения, които са отглеждали през следващите години. Впоследствие
сина на ответниците е доизградил и укрепил оградата на имота. До получаването
на исковата молба никой не е предявявал претенции към процесния имот, поради
което била изтекла и предвидената от закона придобивна давност за ответника Л.Ж.Д.,
поради което той е станал собственик на самостоятелно основание. Ответниците са
осъществявали владение върху процесния имот считано от 1968 година, когато са
заживяли заедно с Васила Жекова Иванова, наследодателка на Г.П.Д., което владение
е продължило до смъртта й през 2001 г., след което ответниците владеели
процесния имот и го стопанисвали и досега.Претендират разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК и
чл.108 от Закона за собствеността.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно приетите като писмени доказателства по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 144, том 1,рег.2232, дело
130/19 г. и Удостоверение
за граждански брак, издадено въз основа на акт №363/2.9.1979г., се установи че
на поземлен имот, находящ се в село К........, местността „*****“ с
идентификатор *****с
площ 218 кв.м, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, с номер по
предходен план 007289, при съседи на
имота: имот №*****, имот №*****, имот №*****, ищците са станали собственици на
процесния имот. От представеното Удостоверение №3025/13.11.19г. от Д“ФСД“,
отдел „Приходи“, Община Димитровград, данъчната оценка на имота е в размер на
32.34 лева. Приети като писмени доказателства бяха Решение № 15-02/28.08.1997 г. и №
15-27/28.08.1997г. за възстановяване правото на собственост на земи в
същестуващи или възстановими стари реални граници в землището на село К........;
Протокол № 15-32 от 29.10.1997г. на ПК - Димитровград за въвод във владение в
землището на с.К........; Заявление от Тодю Д. Тодев № 3298/10.02.1992г. до ОПК
- Димитровград; 2 бр. Опис- декларация; Декларация от И. С.М.; Удостоверение за
наследници № 60/5.2.1992г.; Протокол № 157/23.10.1992г. на ПК -
Димитровград.Бяха събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
допуснатите свидетели. Свидетелят М.Г.Ф. , без родство със страните по делото заяви
пред съда, че е отраснал в селото, където се намира имота, като въпросното
място било вкарано в блока, който се работел от ТКЗС-то докато то съществувало.
В последствие преминало в процеса на земеразделяне. Виждал лично как машините
са го обработвали.Преди няколко години обърнал внимание, че парцела започнал да
се огражда, да се слагат колове и да се обработва, но не бил запознат със
статута конкретно.От дворното място на И. имало вратичка, която се е ползвала в
определен период от време, но точно от кога също не знаел.През 1991 г.-1992
година имало две кооперации в село К........ това място тогава влизало в
обработката на площите на Петьо Кънев Петев и го сеели с неинтензивни култури.|В
момента това място било оградено. Не може да посочи от кога.Не знае на кого е
възстановено това място.Вратичката била в дворното мято на г-н Д., която сочела
към въпросния парцел. Като се излезе от вратичката се влизало в процесния парцел.
Аналогични са показанията и на свидетел Ж.Д.Г., без родствени връзки със
страните по делото, който допълни, че бащата на ищеца имал овце и свидетелят му
помагал от там да си изкарва овцете, през въпросната отворена вратичка. През
тази врата пускали овцете, защото имало оставена пътечка между този имот и
неговите сгради. Сега мястото било оградено с бодлива тел. Сега това място не
се обработвало, запустяло е. Преди, когато се обработвало от ТКЗС-то, не било
оградено. Свидетелят Г.Д.Д., без родствени връзки със страните по делото
установи, че познава страните по делото, живеел в същото село, знаел къде се
намира това място. И. имал къща и двор, това били на баща му. Разбрах, че И. е
купил място, до неговата къща, бивша собственост на Запрян Д. Запрянов.Имал
роднинска връзка с Д.З.Д.. Майка му била говорила за това място, че е собственост
на Делчо. Л.Д. и Г.Д. идвали у тях да се карат с майка му, по повод, че Делчо нямал
място там, това знаел от майка си.Делчо обработвал това място. В момента не знаел
дали мястото е оградено. Свидетелят Й.В.Й., без родствени връзки със страните
по делото установи пред съда, че знае имота на Г. и Л. ***, те са на 200-300
метра от него, комшии били. Този имот бил техен наслествен имот. Като минавала
улицата и това местенце го отрязали и останало от оня край на улицата и те
много години си го работели, лозя го насадили, заградено било с дъски.Откъм
страната на Делчо, бащата на И., където имало една вратичка по-напред имало
пътека, Л. я бил оставил да минават овцете, но сега не знаел дали има пътека.Аналогични
са и показанията на свидетеля ВЪЛЮ СТОЙЧЕВ ВЪЛЕВ, без родствени връзки със
страните по делото, който установи че мястото било оградено и имало лозе от
97-ма година. Мястото било оградено с мрежа, сега техния син направил оградата
дървена.Свидетел ДАНКА П. ЛУДНЕВА –сестра на втория ответник твърди, че са наследници
на имота за който ищецът има претенции, за част от него.Наследник бил баща и,
след неговата смърт го наследила майка и, свидетелката и сестра и. Последните
две дарили своите части на сестра и Г., която тя владеела от момента в който
направили дарението. Обработвали го със съпруга й непрекъснато, оградили го и
открай време си знаели, че това бил техен имот. Този имот се разделял от улица,
която минавала между основния имот и другата част за която ищецът имал
претенция, което означавало, че фактически тази част била тяхна. Това е било
един имот, притежател на който била Мария - бабата на нейната баба. Мястото било
оградено, обработвало се от сестра и, имало лозе, садели орехи. Наскоро ищецът
искал от зет и Л., да му продаде тази част от земята, на което той отказал.В
момента имотът бил ограден.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, за успешното провеждане на ревандикационния иск, ищецът следва да установи, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба
придобивно основание, както и
че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. За да се
уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и
трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът да е
собственик на имота, имота да се владее от ответника и владението на последния
да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са
подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага
задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на
всичките. Предмет на доказване са юридическите факти, от които ищците извеждат
твърдяното право на собственост върху процесния имот.Тежестта
на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от
оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост за
същото право. В мотивите на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че когато и двете страни се
легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то разпределението
на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на
съответното удостоверено придобивно основание. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1,
изр. 4 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт.Следва
да се подчертае, че когато правото на собственост се претендира по наследство,
на доказване подлежи фактът на наследствено правоприемство и наличието на
претендирания имот в наследството на наследодателя, което представлява
основанието на иска. Придобивният способ, въз основа на който наследодателят е
станал собственик на имота, не се включва в основанието на иска, предявен от
наследниците, и ищецът следва да докаже придобиването му на някакво оригинерно
или деривативно основание от наследодателя.При преценката за
законосъобразността на Решение № 15-01 от 28.8.1997 г., настоящият съдебен
състав намира, че с оглед формалната преценка актът е постановен в предвидената
от закона форма, при съблюдаване на административно-производствените
правила. Правото на собственост върху земеделските земи по чл. 10 от
ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на закона, а след провеждането на
административна процедура, която завършва с решение на съответната общинска
служба по чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за
възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници или по чл.
14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ (чл.
27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване в нови реални граници с план за
земеразделяне. Тези решения имат конститутивно действие, което означава, че
собствеността се възстановява за в бъдеще след влизането им сила, в какъвто
смисъл е и даденото с ТР
№ 1/1997 г., постановено по тълк. д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС тълкуване
на закона. В тази връзка неоснователно и недоказано остана възражението на
процесуалния представител на ответниците, че е възстановен имот, на който
продавачите-праводатели на ищците не били собственици.Последното като акт на
надлежния орган по реституцията се ползва с конститутивно действие, по пряк
аргумент от чл.
14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и се явява титул
за собственост, то има правното значение на констативен нотариален акт и
ползвайки се с неговата доказателствена сила (материална такава), следователно
и удостоверява правото на собственост.
В процесния случай не се спори, че ответниците владеят
процесния имот. В тяхна тежест е да докажат, че през
твърдяната 1992г. са установили фактическа власт изключително за себе си и са
владяли непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.
79, ал. 1 от ЗС, като поставили ограда от железобетонни колове и телена мрежа и
са оградили имота, като засадили лозови насаждения и ги отглеждали през следващите
години до връчването им на исковата молба, като до тогава никой не е предявил
претенции относно този имот.Тълкувайки историческото развитие и нормативната
уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че
материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за
себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят
годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За
да е налице владение, годно да произведе
правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си
да е постоянно и непрекъснато (да нямат случаен характер, а да са израз на
воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица за период по-дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не е
установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Според
настоящият състав на съда ответниците не доказаха при условията на пълно и
главно доказване, че същите са придобили процесния недвижим имот въз основи на
давностно владение, продължило повече от 10 г.
От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, чрез разпита на
допуснатите свидетели, конкретно от показанията на св.Г.Д. се установи, че през
годините назад двамата ответниците са идвали у тях и са се карали с майка му,
която разказвала ,че мястото било собственост на Д.З.Д., съпруг на Надка
Борисова Динкова, като Делчо Д. обработвал приживе процесния имот.В показанията
на свидетелите липсва конкретика относно годината или периода, през който
процесния недвижим имот е бил ограден и се е стопанисвал, обработвал от
ответниците, но пък безспорно се установи, че спорове относно чий е имота са
съществували, т.е. не се доказа безспорно, че ответниците са владяли
непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79, ал.
1 от ЗС този имот.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск
по чл. 108 ЗС е доказан по своето основание и като такъв следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид
и изхода на делото, разноски се дължат на ищците от ответниците в общ размер на
350 лева-300 лева за адв.възнаграждение и 50 лева-държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Ж.Д. и Г.П.Д., ЕГН **********,***, че собственици на следния недвижим
имот: Поземлен имот, находящ се в
село К........, местността „*****“, съставляващ съгласно кадастрална карта на
град Димитровград, одобрена със заповед №РД-18-517/19.10.2017г., имот с
идентификатор № *****с площ 218/двеста
и осемнадесет/ кв.м, с начин на трайно ползване нива, категория на земята при
неполивни условия четвърта, с номер по предходен план ******, при съседи на имота: имот №*****,
имот №*****, имот №*****, са И.Д.Д., ЕГН ********** и М.Г.Д., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Л.Ж.Д. и Г.П.Д.,
ЕГН **********,***, да предадат на И.Д.Д., ЕГН **********
и М.Г.Д., ЕГН **********,***, владението върху следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в село К........, местността „*****“,
съставляващ съгласно кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със
заповед №РД-18-517/19.10.2017г., имот с идентификатор № *****с площ 218/двеста и осемнадесет/ кв.м, с начин на трайно ползване
нива, категория на земята при неполивни условия четвърта, с номер по предходен
план 007289, при съседи на имота: имот №*****,
имот №*****, имот №*****, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Л.Ж.Д. и Г.П.Д., ЕГН **********,*** , да заплатят на И.Д.Д., ЕГН ********** и М.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата 350/триста и петдесет/ лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 04.09.2020 г.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.Петрова