Решение по дело №35/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 575

                                                      гр.Пловдив 11.06.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря БОЯНА ДАМБУЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№35/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

                         Обжалвано е решение №4242/07.11.2019г. по гр.д.№4997/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено,че ответника дължи на ищеца сумата от 1101,24лв.,представляващи предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по лизингов договор от 31.08.2015г. в размер на 520,03лв. и по лизингов договор от 01.10.2015г. в размер на 581,21лв.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираните суми.

                          По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следните съображения:

                         Между страните не се спори,че са сключени договори за лизинг от 31.08.2015г. за лизингова цена в размер на 703,57лв.,които е следвало да се заплатят на равни месечни вноски за 23 месеца за мобилно устройство Apple,iPhone 6 16 GB Silver като съобразно договора всяка погасителна вноска е била на стойност 30,59лв.,като първата такава е следвало да се плати на 30.09.2015г.,а последната на 31.07.2017г. и от 01.10.2015г. за лизингова цена в размер на 703,57лв.,които е следвало да се заплатят на равни месечни вноски за 23 месеца за мобилно устройство Apple,iPhone 6 16 GB Silver като съобразно договора всяка погасителна вноска е била на стойност 30,59лв.,като първата такава е следвало да се плати на 01.11.2015г.,а последната 01.09.2017г.Подписът,положен и под двата договора не е оспорен от ответницата,поради което настоящата инстанция намира,че между страните са възникнали облигационни правоотношения.Към момента на издаването на заповедта за изпълнение е настъпил падежа на всички вноски и по двата договора,поради което е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията изцяло.

                        След като договорите не са нищожни и отговарят на всички законови изисквания,то следва да се проследи дали има издължаване по тях и дали претендираните суми са дължими.Първоинстанционния съд е изследвал много задълбочено въпроса с действителността на договора и настоящата инстанция приема доводите на районния съд относно действителността на договора в обжалваната част.Това е така,защото клаузите по настоящия договор не противоречат на ЗПК,които са императивни норми и съдът следи за тях и служебно.Тъй като по делото липсват доказателства да са погасявани процесните договори за лизинг,то настоящата инстанция намира,че правилно е установено вземането на въззиваемата страна спрямо жалбоподателя.

                         Единственото възражение от страна на жалбоподателя се явява погасяването по давност на вземанията по двата договора.Тъй като същите са периодични плащания,погасителната давност за вземането и по двата договора е три годишна.От момента на падежирането на вноските до момента на издаването на заповедта за изпълнение по нито една от вноските не е настъпила погасителна давност,тъй като не е изтекъл тригодишен срок за нито една от тях.

                         В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила и същото не следва да се коментира.

                         Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от страните.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

                                                                Р     Е     Ш     И:

 

                   ОСТАВЯ В СИЛА решение №4242/07.11.2019г. по гр.д.№4997/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в в обжалваната част.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

 

                            Председател:                                                Членове: