№ 15188
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110128949 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу С. Ц. Д. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми сумата 1 756,56 лева - представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 341,87 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., сумата 20,85 лева - представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
4,95 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
15196/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди ответникът да е клиент на ТЕ. Поддържа,
че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,ЖК МЛАДОСТ 1, бл.121, вх.2, ап.12,
аб.№ 103046, като купувача не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
претенциите.
Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Оспорва да е изпаднал в забава. Вземанията за дялово
разпределение не се дължали на ищеца. Не оспорва количеството и качеството на
доставената топлинна енергия. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано с
определение от 04.07.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15196/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, с който Цанко С.ов Д. е
закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, бул.
Ленин № 56, бл. 7, вх. Б – л. 88. Представен е по делото и протокол от 25.09.1985 г. по гр. д.
№ 11013/1985 г. на СРС, с който е одобрена спогодба като в дял на С. Ц. Д. и изключителна
собственост е предоставен ап. № 3, находящ се на ет. 1, бл. 7, вх. Б, в гр. София, бул. Ленин
№ 56, а към датата на спогодбата ж. к. Младост I част. В писмото от МО, Изпълнителна
агенция „ВКВПД“ с вх. № от 12.10.2022 г. – л. 86-87 изрично е посочено, че представеният
договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, касае
апартамент 12 в гр. София, ж. к. Младост 1, бл. 121, вх. 2, ет. 1, /стар адрес бул. Ленин
№ 56, бл. 7, вх. Б, ет. 1, ап. 3/. Писмото удостоверяващо идентичност между имота, предмет
на договора за продажба, и процесния имот не е оспорено от ответника. Още повече, приета
е и данъчна декларация по 14 ЗМДТ – л. 91-101, в която е посочено от С. Ц. Д., че е
придобил жилището в гр. София, ж. к. Младост 1м бл. 121, вх. Б по силата на съдебно
решение за делба от м.09.1985 г. Представената декларация е подписана от ответника като
подписът върху същата не е оспорен. Оттук и при съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът намира, че договорът за покупко-продажба на държавен недвижими имот
касае именно процесния топлоснабден имот. Представен е и списък на абонатите в
процесната етажна собственост, който е подписан от ответника, с който от него е
декларирано наличието на отоплителни тела в процесния имот – л. 26. Не на последно
място, относно наличието на облигационно отношение между страните за процесния имот
съдът съобрази и решение по в. гр. д. № 15 316/2018 г. по описа на СГС, касаещо спор
между страните за топлинна енергия за процесния имот за предходен период. Не се твърди
2
по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот след решението по в. гр. д. № 15 316/2018
г. по описа на СГС и преди изтичането на процесния период.
Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия е бил ответникът.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът
намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и С. Ц. Д., от друга, в процесния период, като в
отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Бруната“ ООД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С доклада по делото е отделено като безспорно и признато между страните
обстоятелството, че до топлоснабдения имот с абонатен № 103046 за процесния период
3
/м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ е доставена топлинна енергия на претендираната с исковата
молба стойност, а именно – 1756.56 лв.
В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните
обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото
лице-помагач /виж индивидуални справки за използваната топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. – л. 83 и л. 84/, съдът намира, че доставеното до процесния имот
количество топлинна енергия за периода възлиза на общо 1756.56 лв., представляваща сбор
между начислената сума по фактури и сумата за доплащане/връщане от/на абоната по
изравнителните сметки. Още повече и, че представените по делото документи от третото
лице-помагач, касаещи отчитането на топлинна енергия за процесния имот, са подписани, а
по производството поставените подписи не са оспорени в съответния за това срок.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения,
извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични плащания,
поради което и дължимата сума е в размер на 1756.56 лв.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 23.03.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от
м.05.2018 г. до м.11.2018 г. вкл., тъй като вземането за м.12.2018 г. е станало изискуемо на
15.02.2019 г. и при отчитане на периода, по време на който давност не тече, съгласно
ЗМДВИП, то давността за него не е изтекла. Вземането за м. 11.2018 г. е станало
изискуемо, считано от 15.01.2019 г. При отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП,
4
същото е погасено по давност, тъй като срокът на погасителната давност е изтекъл на
22.03.2022 г.
За да определи размера на дължимата ТЕ за периода м.05.2018 г. –м.11.2018 г. съдът
съобрази обща фактура № ********** от 31.07.2019 г. Съобразно изчислените стойности на
доставената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –м.11.2018 г. е начислена сума в
размер на 329.71 лв. – формирана от начислените суми по прогнозни стойности и
относимите към периода изравнителни сметки. Ето защо претенцията за топлинна енергия е
основателна до размера от 1426.85 лв. /1756.56 лв.-329.71 лв./ и за периода от 01.12.2018 г. –
30.04.2020 г., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер и за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. – отхвърлен. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2022 г. до
окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, а и същият не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба, с който
размерът на начислените суми за главници по делото не е оспорен. За процесния период
от м.02.2019 г. до м.04.2020 г. при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума
в общ размер на 20.85 лв. /15 месеца по 1.39 лв. на месец – виж извлечение от сметки на л.
30, която сума при съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че съответства на извършена работа – виж и решение
№ 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС/. Давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо
давността за вземането за м.02.2019 г. е започнала да тече от 01.03.2019 г., но срокът не е
изтекъл преди подаването на исковата молба, доколкото срокът на погасителната давност
е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП . Т. е. срокът на
погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни, поради което и погасителната
давност за м.02.2019 г. изтича м. 05.2022 г., но същата е спряна с подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е
основателна в цялост за сумата от 20.85 лв., представляваща услуга дялово разпределение за
периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
5
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 12.12.2022 г. по в. гр.
д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по
описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение
от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за
периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. се дължи обезщетение за забава върху уважената
главница за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2022 г.
По обща фактура от 31.07.2019 г. и при съобразяване погасеното по давност вземане е
присъдена сума в размер на 471.75 лв. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен
калкулатор съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 471.75 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 23.59 лв., а обезщетението за забава върху сумата
от 471.75 лв. за периода от 09.04.2020 г. до 15.03.2022 г. в размер на 92.52 лв. По обща
фактура от 31.07.2020 г. се претендира сума в размер на 955.10 лв. – виж извлечение от
сметки л. 30, като за периода 15.09.2020 г. – 15.03.2022 г., дължимото обезщетение за забава
върху тази сума определено по чл. 162 ГПК, е 145.08 лв. Или общо дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за
периода от 09.04.2020 г. – 15.03.2022 г. е 261.19 лв. /23.59+92.52+ 145.08/. До този размер
/261.19 лв./ искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 341.87 лв.
и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. искът следва да се отхвърли.
Относно цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява изцяло неоснователна спрямо ответника и ще се отхвърли в
6
пълния си размер за сумата от 4.95 лева за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г .
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва направата на разноски в размер на 147.49 лв. в исковото производство
/вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв. и такса
за СУ в размер на 5 лв./, както и разноски в размер на 92.48 лв. в заповедното производство
или общо разноски за двете производства в размер на 239.97 лв. От тях по съразмерност на
ищеца се дължи общо за разноски по двете производства сумата от 193.05 лв.
Ответникът претендира сумата от 260 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по съразмерност на ответника се следва сумата
от 50.84 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Ц. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК МЛАДОСТ 1, бл.121, вх.2, ап.12, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата 1426.85 лв. - представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № 103046 за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 23.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 261.19 лв. - представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от
09.04.2020 г. – 15.03.2022 г. и сумата 20.85 лева - представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 15196/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер 1426.85 лв. до пълния предявен размер от 1756.56 лв. и за
периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г. вкл., иска за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 261.19 лв. до пълния предявен
размер от 341.87 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата 4,95 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. Ц. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, бл.121,
вх.2, ап.12, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, разноски по съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо
193.05 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на С. Ц. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, бл.121, вх.2, ап.12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по съразмерност за исковото производство в размер на 50.84 лв.
7
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК ********* като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8