РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Кърджали, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200414 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24- 1947- 000128/
21.03.2024г. издадено от Началник сектор в РУ- К******** към ОДМВР-
********, с което е наложено наказание по чл.178Д от ЗДвП глоба в размер на
200лв. на Т. Б. А. от гр.******** с ЕГН ********** за извършено нарушение
на 13.03.2024г. около 11,30часа в гр.******** на ******** на чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
А., който намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Настоява, че е останал на мястото на нарушението за по-
малко от 10- 15 секунди, тъй като бил куриер и е трябвало да връчи пратка
през прозореца. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и
не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли съда да
потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
1
Районна прокуратура- ******** редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
13.03.2024г. свидетелите Л. М. и Б. Д. били на работа като инспектори в
Районно управление- ******** към ОДМВР- ********. Този ден двамата
извършвали обход на централната градска част на гр.******** когато около
11,30ч. се намирали на ******** на кръстовището с ********. Там забелязали
автомобил марка ******** с рег.№ ********, който бил паркирал на място
отредено за лица с трайни увреждания, което било означено със знак „Д21“,
както и с пътна маркировка. Поради това двамата свидетели М. и Д. се
приближили до автомобила и го огледали за поставен стикер за инвалид, но
такъв нямало. Те видели, че превозното средство е фирмено, тъй като имало
надписи на куриерска фирма и решили да изчакат водача на автомобила. След
това в отсъствието на последния те пристъпили към съставяне на фиш за
неправилно паркиране, но в този момент при тях дошъл жалбоподателят Т. А.,
който заявил, че той бил водач на автомобил с марка ******** с рег.№
********. Полицейските служители го попитали има ли карта за хора с трайни
увреждания, на което той отговорил отрицателно. Поради това свидетелят Л.
М. същият ден на място съставил акт за установяване на административно
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата, в който
нарушителят А. вписал възражения, както и отказал да го подпише, което било
удостоверено със свидетел Е.Д.. На тази база на 21.03.2024г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което било наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. по чл.178Д от ЗДвП.
Настоящата инстанция установи тези факти на база гласните
доказателства дадени от свидетелите Л. М. и Б. Д., които са еднопосочни,
логични и взаимно се допълват, Акт за установяване на административно
нарушение от 13.03.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена и
другите писмени доказателства. Всички те установяват по безспорен начин
описаната фактология, още повече, че двамата свидетели М. и Д. са очевидци
на нарушението и подробно описват случилото се, както и поведението на
жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично
са възприел начина, мястото и времето на паркиране на автомобила,
2
управляван от жалбоподателя Т. А., поради което показанията им бяха
кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее по делото не
бяха събрани никакви други доказателства, които да оборват установените
факти.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14-
дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено на жалбоподателя на 13.04.2024г., а тя е подадена на 27.04.2024г. при
административно наказващия орган. Като преди да се произнесе настоящата
инстанция съобрази следното: за да представлява едно деяние- действие или
бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото
да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено
виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако
липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би
могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. В
настоящия казус за нарушен е посочен текста на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за
движение по пътищата, който забранява паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. Доказа се безспорно от събраните по делото
доказателства, че автомобил с марка ******** с рег.№ ******** на датата
13.03.2024г. бил паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата
уредени с посочената правна норма. Наказателното постановление е издадено
по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДвП, който вменява забрана за водачите на МПС да паркират на места,
определени за хора с трайни увреждания. Безспорно се установи по делото, че
нарушителят не е спазил пътен знак Д21, който сигнализира за място за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.
Правилно административно наказващият орган е подвел извършеното
нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.178Д от ЗДвП,
според която „Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това
право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с
трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от
хора с трайни увреждания“. Налице е в настоящият казус съвкупността от
всички признаци посочени в цитираният текст и съставомерност поради
съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в
3
закона. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички
относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за
нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е
наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“
от 200лв.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че
нарушението не е извършено, тъй като той дори не е слизал от колата, защото
такива факти не бяха установени по делото. Освен това не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че
актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените
в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Следва за пълнота на изложението да се отбележи, че
в съставеният акт за установяване на административно нарушение не е
посочен вида, марката и регистрационния номер на превозното средство,
което е било паркирано в нарушение на Закона за движението по пътищата, но
това нарушение не е от категорията на съществените, за да опорочи
производството. Това следва и от чл.53 ал.2 от ЗАНН, който разпорежда, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, което е сторено в случая. По
делото не е налице „маловажен случай“, тъй като паркирането на място
определено за инвалиди е обществено опасно и ЗДвП го определя като такова.
Нарушавайки правата на определена категория лица законът осигурява
преференции поради състоянието им и поради това е предвидил и съобразил
4
тази санкция, именно поради тежестта на нарушението. От друга страна по
делото не са доказани смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на които не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата
на ОДМВР- ******** именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по
делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24- 1947- 000128/
21.03.2024г. издадено от Началник сектор в РУ- ******** към ОДМВР-
********, с което е наложено наказание по чл.178Д от ЗДвП глоба в размер на
200лв. на Т. Б. А. от гр.******** с ЕГН ********** за извършено нарушение
на 13.03.2024г. около 11,30часа в гр.******** на ******** на чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДвП, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Т. Б. А. с адрес гр.******** ******** и с ЕГН **********
да заплати по сметка на ОДМВР- ******** направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6