О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 786 27.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и седми февруари
през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 592 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Национална
полиция“ чрез главен юрисконсулт Адриана Каракашева (пълнм.л. 7) срещу Решение
№ 3708/20.12.2019г. по гр.д. № 6316/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с
което съдът е осъдил Главна дирекция „Национална полиция” на МВР да заплати на
Радоил К.К., ЕГН ********** сумата от 823,87 лв. (осемстотин двадесет и три лв.
и осемдесет и седем ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за
106,96 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 01.01.2018 г. - 31.07.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143, сумата от 37,56 лв. (тридесет и седем лв. и петдесет
и шест ст.) – сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по
главницата от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на иска на
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 823,87 лв.,
считано от 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00
лв. (триста и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото, както и е осъдил Главна дирекция „Национална полиция” на МВР да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 100,00 лв. (сто лв.), както и разноски в размер на 150,00 лв. (сто и
петдесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Жалбоподателят
счита, че неправилно съдът е приел, че приложение следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Счита, че ЗМВР не урежда
специфични аспекти на държавна служба в МВР, а се стреми да даде цялостна
уредба на тези отношения. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР уреждала
служебните правоотношения между страните, определяла статутът на три категории
служители: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение като статутът на държавните служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се уреждал със
ЗМВР, статутът на държавните служители се урежда със ЗДСл, а статутът на
лицата, работещи по трудово правоотношение се уреждал при условията и по реда
на КТ и ЗМВР. С оглед специфичните дейности и функции на служителите в МВР
законодателят бил създал специален ред, който се отнасял само за тази категория
служители и били предвидени допълнителни възнаграждения, които не се следвали
на служителите по трудово правоотношение. Счита, че разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР изключва възможността по отношение на държавните служители в МВР да
се прилагат КТ и ЗДСл като съгласно посочената разпоредба редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
наредба на Министъра на вътрешните работи. Счита за неприложима разпоредбата на
чл. 9 от НСОРЗ като не били налице кумулативно предпоставките: 1) подневно
отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното
работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Предпоставките по т. 3 и 4 не били
налице, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не била налице
работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. Поддържа
изложеното в отговора на исковата молба и в писмена защита защо счита, че
липсва празнота. Представя правна консултация на проф. Мръчков. Моли да се
отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковете. Няма искания по доказателствата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Радоил К. чрез адв. Д. на 30.01.2020г. като в
срок не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и
допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Национална полиция“ чрез главен
юрисконсулт Адриана Каракашева срещу Решение № 3708/20.12.2019г. по гр.д. №
6316/2019г. по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 592/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 22.04.2020 г. от 10,10 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.