Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1281 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 649 ТЗ.
Ищецът „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД твърди, че има
изискуеми и безспорни вземания от ответното дружество „И.С.“ ЕООД. Тези
вземания произтичат от сключен на 12.07.2008 г. между ищеца, от една страна, и
„И.С.“ ЕООД и „К.“ ООД, от друга страна, два броя предварителни договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, както следва: първият за вила № 3.2 Б, в
комплекс „Овиначе“, находяща се в гр. Банско, обл. Благоевград, с разгъната
застроена площ от 93 кв.м., заедно с правото на ползване на паркомясто № 7 и
вторият за вила № 3.2. А, в комплекс „Овиначе“, находяща се в гр. Банско, обл.
Благоевград, с разгъната застроена площ от 93 кв.м., заедно с правото на
ползване на паркомясто № 8, които имоти са изградени върху поземлен имот с
идентификатор № 02676.169.86, който имот е идентичен с поземлен имот № 169086 с
площ от 5 272 кв.м., находящ се в местността „Овиначе“, землището на гр.
Банско, община Банско, област Благоевград, за който има одобрен инвестиционен
проект и разрешение за строеж № 129/19.05.2006 г. Посочва, че ответникът е
следвало в срок до 30.06.2007 г. да му прехвърли с окончателен договор правото
на собственост върху гореописаните имоти. Поради изпадане в забава на ответника
със срок от близо три години, както и поради неизпълнение на други задължения
по сключените предварителни договори отправил към дружествата-продавачи
изявление за разваляне на сключените предварителни договори и покана за връщане
на платените вноски от продажната цена, ведно с дължимите по договорите
неустойки за неизпълнение. Посочва, че поканите са връчени на 12.04.2010 г., но
тъй като задълженията не били изпълнени, предявил осъдителни искове. Твърди, че
с решение № 638 от 04.04.2012 г. по т.д. № 1144/2011 г. по описа на СГС съдът
уважил частичните искове и осъдил „И.С.“ ЕООД и „К.“ ООД да му заплатят
солидарно суми в общ размер на 60 000 евро главница – част за платена на
отпаднало основание и друга за дължима неустойка и разноски. След това с влязло
в сила решение № 177 от 25.04.2013 г. по т.д. № 633/2013 г. по описа на БОС,
първият ответник и „К.“ ООД били осъдени да му заплатят 105 552 евро,
получена на отпаднало основание продажна цена за първия имот и същата сума от
105 552 евро за другия имот. Твърди, че след снабдяване с изпълнителен
лист за горепосочените вземания образувал изпълнително дело № 247/2013 г. по
описа на ЧСИ И.Б.. Посочва също така, че преди предявяване на исковете за
обезпечаване на вземанията си, подал молба за обезпечаване на бъдещия иск срещу
„И.С.“ ЕООД и с определение № 142 от 22.03.2010 г. на БОС била наложена
възбрана върху следния недвижим имот, находящ се в с. Варвара, област Бургас, а
именно: поземлен имот с идентификатор 10094.501.188, с адрес на имота в с.
Варвара, п.к. 8278, ул. 10 № 21, целият с площ от 1385 кв.м., ведно с
изградената в имота сграда с идентификатор № 10094.501.188.1, с предназначение
жилищна сграда – еднофамилна. Обезпечението в полза на „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД
било вписано в Служба по вписванията в гр. Ц. на 08.09.2010 г. – том № 1, акт №
168. Твърди, че ответното дружество след като получило поканата от 12.04.2010
г. за разваляне на сключените предварителни договори е предприел действия по
прехвърляне на част от своето имущество, които неминуемо довеждат до намаляване
на имуществото на длъжника, а оттам и до невъзможност за удовлетворяване на
ищеца като кредитор. Посочва, че на 06.07.2010 г. с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 5, том ІІІ, рег. № 2462, дело № 353 от 2010 г.
на нотариус М.В. „И.С.“ ЕООД прехвърлил на Б.Д.Л. недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 10094.501.188.1.4, в груб строеж, с адрес на
имота: с. Варвара, ул. „10“ № 21, ет. 4, ап. 1, с предназначение за жилище,
апартамент със застроена площ от 59,38 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, съответстващи на дарявания недвижим имот и
заедно със съответното право на строеж върху терена, върху който е построена
сградата, който имот се намира в масивна четириетажна сграда с идентификатор №
10094.501.188.1, със застроена площ от 150 кв.м., брой етажи 4, изградена в
северната част на поземлен имот с идентификатор № 10094.501.188. Посочва, че с
извършеното действие имуществото на първия ответник е намаляло значително,
което уврежда интересите на ищеца и поставя в опасност възможността за
удовлетворяване на вземанията му. Твърди, че ответникът е знаел, че уврежда
интересите на ищеца, тъй като имотът е дарен на втория ответник Б.Л., който е
съпруг на едноличния собственик на капитала и управител на „И.С.“ ЕООД – С.Д.Л..
Посочва, че веднага след прехвърляне на имотите С.Л. като едноличен собственик
на капитала на „И.С.“ ЕООД продала всички свои дружествени дялове на „Линола“,
с едноличен собственик на капитала Б.Д.Л.. Касае се за поредица от сделки, с
които се цели да се увредят кредиторите, сред които и „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД,
като „И.С.“ ЕООД се освободи и прехвърли включително на свързани лица /роднини
на едноличния собственик/ имуществото си. Счита, че безспорно притежава
качеството на кредитор с установено вземане от „И.С.“ ЕООД. Действията,
предприети от ответника са извършени след възникване на вземанията на ищеца.
Към момента на изповядване на сделката длъжникът е бил наясно, че срещу него са
подадени искови молби и има издадена обезпечителна заповед, както за вземането
на ищеца и на други кредитори. Предвид изложеното иска да се постанови решение,
с което да се обяви договор за дарение, извършен с нотариален акт № 5, том ІІІ,
рег. № 2462, дело № 353 от 2010 г., за недействителен по отношение на „П.Е.Е.Ф.
А.Ф.Х.“ ЛТД на основание чл. 135 ЗЗД. Претендира разноски.
Конституираният съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ синдикът на „И.С.“ ЕООД М.П. В. счита предявеният иск за основателен.
Посочва, че дружеството „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД притежава право на вземане и е
кредитор на „И.С.“ ЕООД и с извършеното действие дружеството е намалило
притежаваното от него имущество и срещу прехвърленото право, тъй като е
безвъзмездно, не постъпва парична равностойност, което е довело до невъзможност
за удовлетворяване на кредиторите.
Ответникът „И.С.“ ЕООД оспорва иска. Твърди, че
дружеството не е имало известни, изискуеми и признати задължения към ищеца към
момента на извършване на процесната сделка – дарение, поради което не счита, че
е налице хипотезата, която допуска обявяване на сделката за недействителна.
Посочва, че не е доказано нито, че ищецът има качеството кредитор към м. юли
2010 г., нито, че ответникът е имал знанието за евентуално увреждане с
извършването на процесната сделка. Твърди, че дарственият акт е извършен в
интерес и на двете лица – дарител и дарен и по никакъв начин не е целял
увреждане на трето лице, което към онзи момент няма никакво отношение нито към
имота, нито към баланса и дългосрочните материални активи на дружеството „И.С.“
ЕООД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът Б.Д.Л. оспорва иска. Прави възражение за
изтекла погасителна давност към края на юни 2012 г. Посочва, че делата за
присъждане на вземания в полза на ищеца са водени след като срещу дружеството „И.С.“
ЕООД е образувано производство по несъстоятелност. Счита, че не е безспорно, че
ищецът е бил изправна страна по предварителните договори. Оспорва, че има
качеството роднина на управителя на дружеството. Твърди, че действително към
момента на сключване на договора е бил в брак със С.Д.Л., но фактически същият
е и бил изчерпан от съдържание и съпрузите не са съжителствали съвместно повече
от пет години преди датата на процесния акт. Предвид изложеното иска да се
отхвърли иска.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
разглеждане е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 649 ТЗ.
Установява се, че с решение на Софийски апелативен съд, вписано в търговския
регистър на 04.02.2015 г., е отменено решение № 1078/12.06.2012 г. по т.д. №
1442/2010 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е открито
производство по несъстоятелност спрямо ответника „И.С.“ ЕООД, на основание чл.
630, ал. 1, т. 2 ТЗ. Настоящата искова молба е подадено пред Окръжен съд Бургас
на 27.05.2015 г., което е в срока, определен в чл. 649, ал. 1 ТЗ – в
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. По делото
служебно е конституиран като съищец синдикът на дружеството „И.С.“ ЕООД.
За да бъде уважен така предявеният иск по чл.
135 ЗЗД, следва да се докаже по делото наличие на вземане на ищеца „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД срещу ответника „И.С.“ ЕООД,
действие на дружеството, което уврежда кредитора и знание от страна на длъжника
и лицето, с което е договарял за увреждането.
Не се спори,
а същото се установява от приетите като доказателства писмени документи, че на
12.07.2006 г. между „И.С.“ ЕООД и „К.“ ООД, в качеството им на продавачи, и „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД, в
качеството на купувач, са сключени два броя предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти,
както следва: първият за вила № 3.2 Б, в комплекс „Овиначе“, находяща се в гр.
Банско, обл. Благоевград, с разгъната застроена площ от 93 кв.м., заедно с
правото на ползване на паркомясто № 7 и вторият за вила № 3.2. А, в комплекс
„Овиначе“, находяща се в гр. Банско, обл. Благоевград, с разгъната застроена
площ от 93 кв.м., заедно с правото на ползване на паркомясто № 8, които имоти
са изградени върху поземлен имот с идентификатор № 02676.169.86, който имот е
идентичен с поземлен имот № 169086 с площ от 5 272 кв.м., находящ се в
местността „Овиначе“, землището на гр. Банско, община Банско, област
Благоевград, за който има одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж №
129/19.05.2006 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договорите, продавачът се е задължил
да построи къщите, заедно с всички видове вътрешни и външни инсталации, както и
изграждането на вертикалната планировка и да осигури издадено разрешение за
ползване, като и при всички останали условия на този договор в срок до
30.06.2007 г. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е
изпълнил задълженията си по договорите.
Съдът
приема за установено, че с нотариална покана, изпратена до ответника и „К.“ ООД
ищецът е отправил изявление за разваляне на предварителните договори, поради
неизпълнение и и заплащане на суми, която покана е получена от ответника „И.С.“
ЕООД на 10.04.2010 г. Видно е, че след тази дата през 2011 г. и 3013 г. са
водени от ищеца съдебни производства срещу ответното дружество за връщане
платената цена по договора и заплащане на неустойки, които са уважени. Следователно
ищецът има качеството кредитор спрямо ответника, доколкото са налице вземания
възникнали в негова полза във връзка със сключените между страните
предварителни договори.
Настоящият
съдебен състав счита, че с получаване на нотариалната покана на 10.04.2010 г.
от ответника, до последния е достигнало изявлението за разваляне на сключените
предварителни договори, изтекъл е даденият с поканата седмодневен срок, след
който вземанията за връщане на платената до този момент продажна цена са
станали изискуеми. Ето защо следва да се приеме, че вземането на кредитора по
предварителните договори са възникнали преди датата на извършване на
действието, чието обявяване за недействително се претендира.
Установява
се, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 5, том ІІІ, рег. №
2462, дело № 353 от 2010 г. на нотариус М.В., на 06.07.2010 г. „И.С.“ ЕООД
дарява на Б.Д.Л. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10094.501.188.1.4
в груб строеж, с адрес на имота: с. ******** ет 4, ап. 1, предназначение:
жилище, апартамент със застроена площ от 59,38 кв.м., при съседи на
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма данни /от четири стени
външни зидове/, под обекта: 10094.501.188.1.3 и над обекта: няма данни, състоящ
се от дневна с кухненски бокс, спалня, складово помещение, баня със санитарен
възел, коридор и тераса, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, съответстващи на дарявания недвижим имот, и заедно със съответното
право на строеж върху терена, върху който е построена сградата с идентификатор
10094.501.188.1, със застроена площ от 150 кв.м., брой етажи 4, изградена в
северната част на поземлен имот с идентификатор 10094.501.188, съгласно
кадастралната карта на с. Варвара, община Ц., Бургаска област, одобрена със
Заповед № РД-18-53/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от 1385 кв.м.
С така
извършеното действие от длъжника „И.С.“ ЕООД на притежаван от него недвижим
имот в полза на Б.Д.Л., ответникът е намалил имуществото си, като с това си
действие е затруднил възможността на ищеца да се удовлетвори от имуществото му.
В този смисъл е и практиката на ВКС в решение № 219 от 17.02.2010 г. по т.д. №
752/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О. С извършената разпоредителна сделка дарение
ответникът „И.С.“ ЕООД е лишил ищецът от възможността да насочи принудително
изпълнение върху дарения недвижим имот, с което е затруднил удовлетворяването
му. Разпореждането е безвъзмездно като срещу него ответникът не е получил
насрещна престация и с това си действие е лишил кредитора от средства за
погасяване на вземането му. Ето защо следва да приеме, че действието на
разпореждане – дарение представлява увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
По делото не
се доказа длъжникът да разполага със средства, с които може да удовлетвори
вземането на кредитора, още повече, че спрямо него е открито производството по
несъстоятелност и вземането на ищеца е включено в списъка с приети вземания,
които не са заплатени.
Установи се
от приетите като доказателства удостоверения за родствени връзки, че към датата
на разпоредителната сделка 06.07.2010 г. третото лице Б.Д.Л. е бил в брак с
управителя на дружеството „И.С.“ ЕООД С.Д.Л., поради което страните по сделката
са свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон. Съгласно разпоредбата
на чл. 649, ал. 4 ТЗ в производството по обявяване на недействителност на
сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите се прилага за всички свързани лица, поради което следва да се
приеме, че ответниците са знаели, че сключената от тях сделка за дарение
уврежда кредитора. В подкрепа на твърденията си, че въпреки наличието на брак е
бил във фактическа раздяла с С.Л. и не е знаел за дружествените дела на „И.С.“
ЕООД, ответникът Б.Л. не ангажира доказателства, поради което следва да се
приеме, че презумпцията не е оборена.
Предвид
изложените съображения съдът намира за доказани в процеса всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Съдът счита
за неоснователно въведеното в процеса от ответниците възражението за изтекла
погасителна давност. При съобразяване характера на предявения иск ирелевантно
за спора е дали вземанията, от които черпи ищецът качеството си на кредитор са
погасени по давност. Що се отнася за давността за обявяване на относителната
недействителност на увреждащата сделка, то тя тече от момента на нейното
сключване, който в конкретния случай е 06.07.2010 г. От този момент увреденият
става носител на субективното право на обезщетение за увреждането и за него
възниква и правото да иска обявяването на недействителни спрямо него увреждащите
го актове на длъжника. Претенцията на ищеца да претендира недействителност се
погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД с начало сключване на
увреждащата сделка. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в решения
постановени по чл. 290 ГПК, а именно: решение № 12 от 11.03.2014 г. по гр.д. №
3547/2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О., решение № 147 от 25.07.2016 г. по гр.д. №
645/2015 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и др. В конкретния случай увреждащата сделка е
сключена на 06.07.2010 г. и до датата на подаване на исковата молба – 27.05.2015
г. не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок.
Ето защо и
доколкото се установи, че са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, искът
се явява основателен и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал.
5 ТЗ влязлото в сила решение ще има действие за длъжника, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност на „И.С.“ ЕООД.
С оглед
изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 649 ТЗ, предявен от „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД, с рег. № 04508828, с адрес: Д.О.К. Роуд, Дроитуич, У., WR99AY, Англия, при участието на синдика на „И.С.“
ЕООД М.П. В. като съищец, срещу „И.С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес:
*** и Б.Д.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредиторите на „И.С.“ ЕООД на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 5, том ІІІ, рег. № 2462, дело № 353 от
2010 г. на нотариус М.В., с която сделка „И.С.“ ЕООД дарява на Б.Д.Л. СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, А ИМЕННО: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10094.501.188.1.4 в груб строеж, с адрес на имота: с. ********
ет 4, ап. 1, предназначение: жилище, апартамент със застроена площ от 59,38
кв.м., при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма данни
/от четири стени външни зидове/, под обекта: 10094.501.188.1.3 и над обекта:
няма данни, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, складово помещение,
баня със санитарен възел, коридор и тераса, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата, съответстващи на дарявания недвижим имот, и заедно
със съответното право на строеж върху терена, върху който е построена сградата
с идентификатор 10094.501.188.1, със застроена площ от 150 кв.м., брой етажи 4,
изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор 10094.501.188,
съгласно кадастралната карта на с. Варвара, община Ц., Бургаска област, одобрена
със Заповед № РД-18-53/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, целия с
площ от 1385 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.С.“ ЕООД
и Б.Д.Л. да заплатят
на „П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД сума в размер
на 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: