№ 261
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509942 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20135840 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 57431/2020 г. по описа на
СРС, 167 с-в е осъдена П. на Р.Б. да заплати на Н. Б. ИВ., ЕГН: **********, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 3 300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК,
приключило с влязло в сила Решение № 1195/23.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 919/2015 г.
на Софийски градски съд, XVIII въззивен състав, с което е потвърдена присъда от
27.01.2015 г. по н.о.х.д. № 21461/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3
състав, с която ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от
23.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск
за сумата над уважената част от 3300 лв. до пълния предявен размер от 4999 лв.
Срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за
неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника П. на Р.Б.. Излага
доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано. В разглеждания
случай не е установен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата,
чрез П., за обезщетяване понесени от ищеца неимуществени вреди. В производството
не било установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да
бъдат в причинно-следствена връзка с неоснователното обвинение. Задържането на
1
ищеца било извършено със заповед по реда на ЗМВР, поради което ответникът не
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл.2 ЗОДОВ.
Отделно от това поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не
бил спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца Н. Б. ИВ., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства е установен фактическия състав за
реализиране отговорността на държавата чрез правозащитните й органи за понесените
неимуществени вреди от неоснователното обвинение. Установено е, че ищецът е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение, понесъл е морални страдания, а задържането
му е било извършено във връзка с обвинението и воденото наказателно производство.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е допустима, а разгледани по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него
неоснователно наказателно производство приключило с оправдателна присъда.
Страните не спорят и се установява от събраните по делото доказателства, че
срещу ищеца е било водено наказателно производство с обвинение за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Първоначално по образуваното НОХД №
18622/2012 г. по описа на СРС, НО, 16 с-в с присъда от 15.05.2013 г. Н. Б. ИВ. бил
признат за виновен, че на 01.09.2012 г., около 10:00 ч., в гр. София, от строителен обект
на „С.С.“ ЕООД с управител Я.Р. А., находящ се на ул. ****, отнел чужди движими
вещи - машина за рязане на стериопор и устройство „трафт“ към нея на стойност 1500
лв., винтоверт на стойност 300 лв., всички вещи собствени на „С.С.“ ЕООД на обща
стойност 1800 лв., от владението на Я.Р. А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. При обжалване,
след връщането на делото за ново разглеждане в първата инстанция било образувано
НОХД № 21461/2014 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, по което с присъда по
посоченото дело от 27.01.2015 г. ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Поради това, на основание чл. 304 НПК бил оправдан по обвинението по
2
чл. 194, ал. 1 НК.
С влязло в сила на 23.11.2015 г. Решение по ВНОХД № 919/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, XVIII въззивен състав е потвърдена изцяло
първоинстанционната присъда от 27.01.2015 г. на Софийски районен съд, НО, 3 състав.
В производството е установено, че на 01.09.2012 г. с протокол за оглед на
местопроизшествие и разпити на свидетели било образувано бързо производство №
1690/2012 г. по описа на 04 РУ „Полиция“ - СДВР, на основание чл. 356, ал. 3 НПК,
срещу Н. Б. ИВ., за това, че на 01.09.2012 г., около 10:00 ч., в гр. София, от строителен
обект, находящ се на ул. ****, отнел чужди движими вещи - машина за рязане на
стериопор, устройство „трафт“ към нея, винтоверт (собственост на фирма „С.С.“
ЕООД) от владението на Я.Р. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Установено е, че на 01.09.2012 г. със Заповед peг. № 04-2728, на основание чл.
63, ал. 1 ЗМВР, Н. Б. ИВ. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на 04 РУ - СДВР, като същият бил освободен в 11:00 часа на 02.09.2012 г.
С постановление от същата дата /02.09.2012 г./ Н. Б. ИВ. бил привлечен в
качеството на обвиняем в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
В хода на производството пред първоинстанционния съд като свидетел по
делото е разпитан П.Ц.Г.. Чрез показанията му се установява, че във връзка с
неоснователното обвинение срещу ищеца последния е понесъл морални страдания.
Така се установява, че воденото наказателно производство срещу ищеца му причинило
негативни последици - последният изглеждал зле - много изтормозен, стресиран,
измъчен, бил гладен, имал охлузвания, бил уплашен, нямало какво да яде, бил на
успокоителни хапчета, не можел да си намери сериозна работа, спрял да се вижда с
приятели, да излиза, притеснявал се за семейството си, страдал много от това дело.
Свидетелят Г. изяснява още, че някъде около 2014 г. по време на процеса, ищецът Н.И.
минавал на тестове за обучение в „Луфтханза“, където ходил три - четири месеца и
минал всички проверки, бил плащал 10 или 20 % от цената за обучението и накрая
заради висящото наказателно производство не можал да започне работа, като по -
късно се разделил и с приятелката му.
Съдът кредитира показанията на свидетеля за изясняване на релевантни за спора
обстоятелства, като обективни, пълни, всестранни, незаинтересовани, логически
последователни и убедителни.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основните доводи на ответника се свеждат до неправилно приложение на
3
материалния закон и неправилно определяне на дължимото обезщетение за понесените
неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между
страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата
урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което
има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването ѝ се
уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде
обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за
обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като
обвиняем с нарочен акт. Това е прието в решение №187/13.06.2012 г. по гр.д.
№1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, което становище се споделя от настоящия състав. С него
по обвързващ начин е уеднаквена противоречивата практика по този въпрос с
аргументи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване
на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а
не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. В този смисъл е и решение
№341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС. С оглед това доводите на
ответника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. В производството е
установено, че преди повдигане на обвинение срещу ищеца е било образувано бързо
производство за соченото престъпление и именно във връзка с него ищецът е бил
4
задържан по реда на ЗМВР. С оглед това и не е необходим нарочен акт, с който същия
да бъде привлечен като обвиняем за реализиране на отговорността на ответника по
реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Независимо дали се касае за задържане за срок от 24ч по ЗМВР от полицейски
орган, по нареждане от прокурор за 72ч или мярката за неотклонение е взета от съд,
всички търпени вреди в резултат на задържането при неоснователност на обвинението,
ще подлежат на обезщетение съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и в общия размер на
дължимата за наказателната репресия компенсация. Доводите на ответника в обратен
смисъл съдът намира за неоснователни. В този см. е и изразеното становище в Решение
№ 179 от 13.02.2019 г. по гр.д. № 3735/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по
реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав. В хипотезата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, когато лицето е оправдано или образуваното наказателно производство
е прекратено обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража. В този смисъл са и дадените разяснения с т. 13 от
ТР № 3/04 г. /, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само
претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от
неправомерното задържане под стража.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което в последствие е оправдано/прекратено е производството, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване
на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на
иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, което е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК.
5
Наказателното производство е продължило около три години и два месеца и
несъмнено се е отразило негативно на психиката и личността на ищеца.
Същевременно, както се установи във връзка с образуваното наказателно производство
и обвинението е постановено и задържане на ищеца за срок от 24 часа, което
допълнително е нанесло морални вреди на ищеца, както и ограничения във връзка с
тази мярка за процесуална принуда.
Постановената оправдателна присъда обосновава извод за незаконност по
смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на
длъжностните лица на П. на Р.Б. по повод образуваното наказателно производство.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Р.Б.,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с
оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
В случая, чрез ангажираните в производството гласни доказатества се
6
установява, че ищецът е преживял психически и емоционални страдания във връзка с
неоснователното обвинение, които не се отличават със значителен интензитет и
негативни последици.
Продължителността на наказателното производство в случая е три години и два
месеца, т.е. същото се е развило и приключило в разумен срок, а осъществените
процесуални действия не се отличават със завишена степен на процесуална принуда и
персонални ограничения спрямо обвиняемия.
На следващо място при определяне на размера на обезщетението настоящият
въззивен състав взе предвид както периода на наказателното производство,
предприетата мярка задържане за 24 часа във връзка с обвинението, така и
характеристичните данни на ищеца. Последният не е осъждан и спрямо него не са били
предприети процесуални действия във връзка с други наказателни преследвания.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, липсата на съпътстващи мерки за
процесуална принуда, степента на засягане на емоционални, личния и професионалния
живот на увредения, данните за личността му - неосъждан, въззивният съд намира, че в
разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо естество, на
ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3300.00 лева общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52
ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. Доводите на въззивника-ответник, че така определеното
обезщетение не съответства на принципа за справедливост, съдът намира за
неоснователни с оглед изложените по-горе съображения.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 580.00 лв.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20135840 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 57431/2020 г.
по описа на СРС, 167 с-в, в частта, с която е осъдена П. на Р.Б. да заплати на Н. Б. ИВ.,
ЕГН: **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 3 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
7
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1
НК, приключило с влязло в сила Решение № 1195/23.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 919/2015
г. на Софийски градски съд, XVIII въззивен състав, с което е потвърдена присъда от
27.01.2015 г. по н.о.х.д. № 21461/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3
състав, с която ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от
23.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на Р.Б. да заплати на Н. Б. ИВ.,
ЕГН: **********, сумата от 580.00 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8