Решение по адм. дело №674/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г. М. С. от с.Знаменосец, община Раднево, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1947-000228/ 04.06.2025г., издадена от Началник към ОД на МВР – Кърджали, РУ Кърджали, с която заповед на Г. С. на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че водачът, който управлява собствения му автомобил притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в държава-членка на Европейския съюз, а именно Нидерландия, поради което същото е валидно и на територията на Република България без да е необходимо да бъде придружено от легализиран превод на български език. С доводи за липса на матералноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е направено искане за отмяна на обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата – Началник към ОД на МВР – Кърджали, РУ Кърджали , редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1947-000228/ 04.06.2025г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Кърджали, РУ Кърджали, на жалбоподателя Г. М. С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 04.06.2025г. в 13.32ч. в гр. Кърджали на [улица]по посока на движение от [улица]към [улица]до бл. 8 водачът И. Х. Х. управлява лек автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер], собственост на Г. С. М. като водачът управлява със СУМПС №, което е отнето със ЗПАМ № 12006/2012/06.05.2012 г..

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч. и Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл.№ 1219926/ 04.06.2025г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление № 25-1947-000275/ 27.06.2025г., с което на И. Х. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от същия закон.

Като доказателство е прието копие на притежаваното от И. Х. Х. СУМПС, издадено от Нидерландия, валидно до14.05.2035г. за категории АМ и В.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №292з-1972 от 08.09.2023г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с която на основание чл.43, ал.4, вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците сектор при ОД на МВР – Кърджали. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 25-1947-000228/ 04.06.2025г е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник в сектор към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).

В случая Заповед №25-1947-000228/ 04.06.2025г е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Г. М. С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че 04.06.2025г. в 13.32ч. в гр.Кърджали на [улица]по посока на движение от [улица]към [улица]до бл. 8 водачът И. Х. Х. управлява лек автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер], собственост на Г. С. М. като водачът управлява със СУМПС което е отнето със ЗПАМ № 12006/2012/16.05.2012 г.

По делото не съществува спор, че на посочените в обжалваната заповед място и време Х. е управлявал лек автомобил БМВ рег.№ [рег. номер]. Не се оспорва от ответника, и че Х. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от Нидерландия.

Спорният по делото въпрос е правен и се свежда до това дали чуждестранното свидетелство за управление на МПС на водача И. Х. Х. е валидно на територията на РБ и трябвало да бъде придружено от легализиран превод на български език, за да се счита за валидно на територията на Република България.

Съгласно чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните алтернативно изброени случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

В конкретния случай по време на проверката водачът Х. е притежавал и представил на контролните органи СУМПС, издадено от Нидерландия удостоверяващо придобита правоспособност и за управление на моторни превозни средства от категория В, в която попада управляваният от Х. лек автомобил. Нидерландия е държава-членка на Европейския съюз, поради което издаденото в тази държава СУМПС е валидно на територията на България, съгласно чл.161, т.5 от ЗДвП, който транспонира Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г., без да е необходимо да се представят допълнителни документи, включително и легализиран превод на български език на издаденото СУМПС. Съгласно чл.2, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно. Това означава, че всяко лице, притежаващо свидетелство за управление, издадено от някоя от посочените държави, без оглед на гражданството му, има право да управлява МПС на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в ЗДвП и съобразно определения срок на валидност на конкретното СУМПС.

Както вече се отбеляза посочените в чл.161 ЗДвП хипотези са алтернативни, а не кумулативни, поради което и с оглед конкретиката на процесния казус, не намира приложение регламентирано в т.3 на чл.161 ЗДвП изискване СУМПС да е придружено от легализиран превод на български език.

От изложено се налага извода, че към 04.06.2025г. И. Х. е притежавал валидно за територията на България свидетелство за управление на МПС, издадено от Нидерландия, поради което не са били налице материалноправни предпоставки, с които разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка.

Субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ предл. последно от ЗДвП законът определя единствено собственика, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство. В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, собственик на МПС-то е Г. М. С..

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1947-000228/ 04.06.2025г., издадена от Началник сектор в ОД на МВР – Кърджали, РУ Кърджали, с която на Г. С. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. М. С., с адрес с.Знаменосец, община Раднево, [улица]Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1947-000228/ 04.06.2025г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Кърджали, РУ Кърджали, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.