РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Смолян, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440101504 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И. Н. Б. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. *** е предявила срещу „***“
АД, представлявано от **** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на договор за паричен заем Standard 14 № 6032934/25.04.2024 г.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:
Страна е по договор за паричен заем № Standard 14 № 6032934/25.04.2024 г., сключен
с ответника. Съгласно Договора й е отпуснат кредит в размер на 1300 лв., платим на 11
вноски в размер на 167,03 лв., ведно с лихва 40,32 %, при ГПР 49,36 % и общ размер на
всички плащания 1 837,33 лева, включващ и такса за експресно разглеждане. Счита, че
договорът е недействителен. Съгласно чл. 4.1 от договора се задължила в тридневен срок от
усвояване на сумата да предостави обезпечение на договора - Поръчител - физическо лице,
отговарящ на определени условия или банкова гаранция.
В чл. 4.2. е договорена неустойка за неизпълнение на задължението в размер на
275,44 лв., платима на равни вноски към погасителните вноски, като с неустойката вноската
става в размер на 192,07 лв., а общата сума за връщане в размер на 2112,77 лв. Клаузата за
неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Неустойката включена в
погасителните вноски представлява добавък към лихвата + печалба за заемодателя и нейната
цел е да обогати неоснователно заемодателя за сметка на заемателя. нарушени са чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
1
Адв. *** моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като
недопустим, неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Съдът не споделя
доводите на ответника за недопустимост на иска, тъй като по процесния договор не са
начислявани такси експресно разглеждане и неустойка и клаузите не са произвели действие.
Това е така, тъй като независимо от признатото плащане в пълен размер на главница и
договорна лихва от ответника, съществува възможността същият да претендира от ищцата
заплащане именно на неустойка поради неизпълнение на задължението за обезпечаване на
кредита. Неоснователно е и възражението за нередовност на исковата молба, тъй като за
ищцата е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на целия договор, а не
само на клаузата за неустойка, във връзка с развитите доводи в исковата молба.
Признава факта на сключения договор за кредит между страните. Възраженията се
свеждат до следното: Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за
нищожност на договора, на клаузата за обезпечаване на договора и предвидената неустойка
за неизпълнение на това задължение. Твърди, че ищцата е погасила добросъвестно кредита.
Претендира за разноски.
Прави искане на адв. *** да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под
минималния размер.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. *** моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът не се представлява.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че на 25.04.2024 г. между ищцата И. Н. Б. като заемател
и ответника „***“ АД като заемодател е сключен договор за паричен заем Standard 14 №
6032934/25.04.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1 300
лв., която същата е следвало да върне на 22 седмични вноски в размер на 167,03 лв. ведно с
фиксиран лихвен процент 40,32 %, при ГПР 49,36 %, като общата сума за връщане е
посочена в размер на 1 424,06 лв., включваща главница и лихва. крайният падеж на договора
е настъпил на 26.09.2024 г.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за заем е договорено заемателят да заплати
допълнителна такса в размер на 413,27 лв. за услуга по експресно разглеждане на документи
за одобрение на паричен заем, платима на равни части, ведно с погасителните вноски..
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем ищецът е следвало в срок до 3 (три) дни от
усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение на заема - поръчител –
физическо лице, отговарящо на определени условия или - Банкова гаранция. При
неизпълнение на това задължение чл. 4, ал. 2 предвижда неустойка в размер на 275,44 лв..
2
Таксата и неустойката са включени в погасителния план към договора за заем и след
добавянето им към общата сума за връщане се получава сумата от 2 112,77 лв.
Видно от справката на ответника за извършените от ищцата плащания /л. 31/, същата
е направила общо 8 плащания в периода 09.05.2024 – 15.08.2024 г. в общ размер 1 424,06 лв.
и към дата на справката – 07.02.2025 г. същата няма задължения по процесния договор за
кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим и разгледан по същество е основателен
по следните съображения:
Предвид предмета и страните на процесния договор за кредит – от една страна
ищецът като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от същото и от друга - финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесният договор представлява по същността си договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба е регламентирана в ЗПК. Отделно от това
сключеният договор за кредит представлява потребителски договор, по който
кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищеца за нищожност на клаузите за неустойка, разходи и такси.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора -
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
3
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
В глава четвърта на ЗПК, чл. 19 е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С процесния договор за потребителски кредит страните са договорили клауза за
предоставяне на услуга експресно разглеждане на заявката и документите за отпускане на
заема. Тази клауза е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, тъй като се касае до действия
свързани с усвояването на кредита, а не до допълнителна услуга по смисъла на чл. 10, ал. 1
ЗПК. Тази клауза е нищожна като заобикаляща закона и поради противоречие с добрите
нрави. С нея се въвежда допълнителен разход, недопустим по действащото законодателство
и надхвърлящ значително допустимите разходи по кредита. Целта на същата е допълнително
да оскъпи кредита и с нея кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника –
по-слабата в икономическо отношение страна по облигационното правоотношение.
Клаузата за предоставяне на услуга експресно разглеждане на искането за отпускане
на кредит /чл. 1, ал. 2/ е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, тъй като се касае до
действия свързани с усвояването на кредита, а не до допълнителна услуга по смисъла на чл.
10, ал. 1 ЗПК. Клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща заплащане на такса за
т.нар.допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за одобрение на
кредита е нищожна като заобикаляща закона и поради противоречие с добрите нрави. С нея
се въвежда допълнителен разход, недопустим по действащото законодателство и
надхвърлящ значително допустимите разходи по кредита. Целта на същата е допълнително
да оскъпи кредита и с нея кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника –
по-слабата в икономическо отношение страна по облигационното правоотношение. Съдът не
установи реално такава услуга да е предоставена. От страна на ответника не се ангажират
доказателства за реалното предоставяне на такава услуга. Същевременно договореното
възнаграждение за услугата представлява прикрита възнаградителна лихва, която не е
включена в посочения в договора размер на лихвата и цели неоснователно да обогати
кредитора за сметка на кредитополучателя.
Уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за кредит клауза, във вр. с ал. 1, според която се
дължи неустойка в размер на 275,44 лв. при неосигуряване на обезпечение в тридневен срок
усвояване на кредита чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция
противоречи с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година. Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от
договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита при заложените условия, на които трябва
да отговаря поръчителят, е трудно изпълним.
Оспорената от ищцата клауза по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит предвижда
заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на
задължението за обезпечаване на кредита. Подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
4
увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и чл. 33, ал. 1
ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи,
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение за по-големите вреди.
В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат
с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на
добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о. и др..
Предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка за неизпълнението на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора чрез банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на определени условия от договора е нищожна. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на
банкова гаранция или да осигури поръчител – физическо лице, отговарящо на изискванията
на кредитора, в 3-дневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е
предвидена неустойка в размер на 275,44 лв., представляваща 21,2 % от отпуснатия кредит.
Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща всеки месец ведно с вноската по
кредита.
Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая, обаче нейният размер е значително завишен. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. По начина, по
който е договорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само
по себе си непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за
кредитодателя. Така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна
5
функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със
забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните
неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство.
Обезпечението има цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от
неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за
представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъда
обект на обезвреда с клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на
дадената в заем сума и възнаграждение за ползването , кредиторът има възможността да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 ЗЗД.
По начина, по който е договорена, основната цел на тази неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума с почти двоен размер, което излиза извън
общоприетите разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010
г., IV г. о., ГК. Поставяйки изначално изискване, за което е ясно, че е неизпълнимо от
длъжника, кредиторът цели да се обогати като си осигури допълнително вземане,
обозначено като неустойка.
Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за обезпечение на кредита не изпълнява законовите функции и е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Чрез оспорваната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение за обезпечение, от
което обаче за кредитора не произтичат никакви вреди. Подобна неустойка в действителност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
точно тези вреди е предвидено да се обезщетяват чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
ЗПК. Кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо, в какъвто смисъл
е константната съдебна практика.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
6
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Според чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Съдът счита, че посоченият ГПР в чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора за кредит от 49,36 % не
е действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем
с дължимата такса за експресно разглеждане и неустойката за неизпълнение на
задължението за обезпечение на кредита. В процесния договор липсва каквото и да е
описание на включените в ГПР компоненти и методика на определянето му, освен
цифровото му изражение в процент от кредита. Повече от ясно е, обаче, че при включване на
таксата за експресно разглеждане в ГПР, то действителният ГПР надхвърля посочения в
договора такъв и надхвърля петкратния размер на законната лихва, определена от МС.
Неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на договора
представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично
посочено и включено в ГПР, което в случая не е направено. Реалното включване на този
разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер, надхвърлящ значително предвидения
законов горен праг от 5 кратния размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с
допълнителни 10 пункта, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора
за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита, представлява и нелоялна, заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че и клаузата сочеща общо дължимата по
кредита сума, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, § 55 изрично е прието, че „В
конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
7
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.“
Невярно посоченият ГПР също води до недействителност на целия договор за
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното искът за прогласяване нищожността на договора за кредит,
сключен между страните, е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 52 лева
за платена държавна такса.
Адв. *** – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по двата иска в общ размер на 960 лв. Ответникът
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. *** е безплатна за
ищцата като материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие на л. 19. Право на преценка на адвоката е да установи условията за безплатната
правна помощ при сключването на договора с клиента, която преценка не подлежи на
съдебен контрол, съгласно установената съдебна практика.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че след като ищцата е едноличен
собственик на „И. Б.“ ЕООД, то и не е материално затруднена и от търговската дейност
може да реализира доходи. В настоящото производство не е предмет на изследване на
осъществяваната от търговеца дейност и неговата финансова стабилност. В случая се касае
за потребител – физическо лице и като такова единствено право на адвоката е да прецени
дали има основание да му осъществи безплатна правна защита.
С оглед изхода от спора, ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв. ***
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лв., определен в чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ, като при определянето на размера на възнаграждението съдът се съобрази с
разрешенията в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № C‑438/22, и счита, че
адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд,
сложността на делото и защитавания материален интерес е в определения минимален
8
размер. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в минимално
предвидения размер в НМРАВ, съдът се съобрази с невисоката сложност на делото, поради
многобройната съдебна практика по подобни казуси, както и отчете обема и вида на
осъществяваната от пълномощника на ищцата правна защита и я съобрази със защитавания
материален интерес.
Съдът установи при служебна проверка в ЕИСС, че ищцата е образувала само
настоящото дело срещу този ответник, поради което и не е основателно и възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради недобросъвестно
упражняване на процесуални права, предявявайки множество искове срещу ответника с
претенция за безплатна правна защита.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП, Договор за паричен заем Standard 14 № 6032934/25.04.2024 г., сключен между
И. Н. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, *** като заемател и „***“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от **** като заемодател.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. Н. Б., ЕГН
**********, от гр. Смолян, *** сумата от 52 лв. за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
***, представлявано от ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат *** ***, ЕГН **********, гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да плати присъдените разноски
за държавна такса, е: ***
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. *** и на ответника чрез
адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9