№ 325
гр. Ямбол, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100766 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Странджа Сакар 2020“ ЕООД, против
В. Д. В. и С. И. К. иск, с които се претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
парични суми, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от получена
рента да стопански години.
В исковата молба се твърди, че ищеца чрез договор за дарение на *** г. получело 3/78
ид.ч. от седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., подробно
описани в исковата молба.
С договор за покупко- продажба от *** г. ищцовото дружество закупило 6/ 78 ид.ч. от
посочените в исковата молба седем земеделски земи.
С договор за покупко- продажба от *** г. ищцовото дружество закупило 125/ 546 ид.ч.
от посочените м исковата молба седем земеделски земи.
В резултат на посочените по-горе сделки ищцовото дружество станало собственик на
94/273 ид.ч. от посочените в исковата молба седем земеделски земи, намиращи се в
землището на с. С., общ. Б., обл. Я..
Твърди се, че след справка в АВ, ищцовото дружество установило, че друг от
собствениците ЕТ“***- С. Н.“ сключили договор за аренда на посочените в исковата молба
седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я. с арендатора
„Агролес Димов“ ЕООД. Договора бил сключен за 20 стопански години, считано от
стопанската 2016- 2017 г., като в ч. 3 от договора за аренда било уговорено арендно плащане
парично или в натура- по 25 кг. на декар зърно или паричната му равностойност по цени на
зърнената борса. Падежът на плащането бил договорен от 01.10. до 31.10. ежегодно рента,
платима в пари и от 17.07. до 15.08. за рента, платима в натура. След като придобили през
2021 г. собствеността на ид.ч. от посочените в исковата молба седем земеделски земи,
намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., ищцовото дружество, през 2024 г. ищеца
се свързал с арендодателя и арендатора, като изразили претенциите си за рента за
стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г., но били уведомени, че същата вече била платена на
1
бившите собственици, като никой от двете дружества не били уведомени, че ответниците се
била разпоредили с идеалните си части от имотите си в полза на ищцовото дружество.
Последното с писмо от 25.01.2024 г., получено на 31.01.2024 г.поискали информация от
ЕТ“***- С. Н.“ за стопанската 2021- 2022 г. и стопанската 2022-2023 г. на кого са платили
рентата по договора за посочените по- горе земеделски земи. С писмо от 14.02.2024 г. им
било отговорено, че на ответника В. Д. В. била получила рента за стопанските 2021- 2022 г.
и 2022-2023 г. в общ размер на 200, 87 лв., лично за всяка една от стопанските години, като
за стопанската 2021/2022 г. в размер на 100 лв. и за стопанската 2022/2023 г. в размер на 100,
87 лв. ; като ответника С. И. К. била получила рента за стопанските 2021- 2022 г. и 2022-
2023 г. в размер на общо 192, 00 лв., с пощенски записи за всяка една от стопанските години
в размер на по 96, 00 лв.
Счита се, че ответниците неоснователно са се обогатили с получените от тях суми за
рента, за сметка на ищцовото дружество, като въпреки направения опит за доброволно
уреждане на спора, то такъв не бил се стигнал, като същите твърдяли, че са взели рента за
други земеделски земи, а не за въпросните.
Иска се уважаването на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.
Д. В., чрез пълномощник адв. Е. Д.- В.- БАК. Предявения иск се счита за недопустим, а
отделно и за неоснователен. Предявения иск се оспорва по основание и размер. Твърди се,
че ответницата притежавала посочените в ИМ поземлени имоти в ид. части, придобити по
наследство. Не оспорват факта, че същата била отчуждила собствените си идеални части на
*** г. и *** г., видно от приложените н.актове, обективиращи договори за дарение и
покупко- продажба, като последните не са оспорени. Също така не се оспорва и
твърдението, че имало сключен на 17.03.2016 г. валиден договор за аренда на ЗЗ, между
арендодателя съсобственик ЕТ „*** С. Н.“ и арендатора „Агролес Димов“ ЕООД. Оспорва
се твърдението, че ответника получила от съсобственика ЕТ „*** С. Н.“ рента, или други
плащания. От приложените разходни документи, не установявали извършени от
съсобственика плащания към ответницата. До като била собственик на ид.ч. от посочените
земеделски земи в землището на с. С., общ. Б., обл. Я. била получавала рента от „Агролес
Димов“, което дружество било различно ЮЛ, респ. различен правен субект. Счита се, че по
предявения иск по чл.59 ЗЗД не била налице активна и пасивна правна легитимация по
спора, както за ищеца, така и за ответника. Твърди се, че ако ищеца действително не бил
получил рента за земите си, той бил в правото си да търси следващите му се арендни
плащания, но не от ответницата в качеството й на бивш собственик, а от арендатора, който
бил задължено лице и правно легитимирана страна по спора. В случая ищцовото дружество,
не било изпълнило задължението си по закон да представи на арендатора своевременно
документ за собственост, с който да се легитимира като страна имаща право да получи
рента. Твърди се, че ищцовото дружество било обедняло, защото не било получило рента, но
това обедняване не било в пряка причинно- следствена връзка с обогатяването на
ответницата. Твърди се, че дори и ответницата да била получила плащане на рента от
арендатора по действащия договор за аренда, то това плащане не било неоснователно.
Твърди се, че ищцовото дружество не било нито изправна, нито добросъвестна страна, като
отказало доброволно уреждане на спора. С оглед неговите действия и декларираните от
ответника желание за доброволно уреждане на спора, счита се, че е налице злоупотреба с
право, като крайната цел била не само да бъдат заплатени неследващите му се по закон
обезщетения, но и да се обогати с разноските, но в тази насока ответницата не била дала
повод за завеждане на делото. В условията на алтернативност се оспорва иска по размер,
като се развиват съображения в тази насока. Иска се отхвърляне на иска, присъждане на
разноски за настоящата инстанция, като се оспорват претендираните от ищеца разноски,
като ответницата не била дала повод за завеждане на делото.
2
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.
И. К., чрез пълномощник адв. С. С.- БАК. Твърди се, че сумата от 96, 00 лв. получила с
пощенски запис от арендатора- подател „Агролес Димов“ ЕООД, като не било отразено за
коя стопанска година се плащало и дали било за рента или дивиденти. Когато получила
парите ответника помислела, че й изплащят дивиденти за земята която продали. След
завеждането на иска била готова да плати сумата от 200 лв., но пълномощника и предала, че
ищеца претендира по-висока сума. Въпреки, че не била знаела, че тези пари ги получава за
стопанската 2022- 2023 г. за вече продадената земеделска земя, била готова да ги плати
незабавно.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът В. Д. В. оспорва исковете, чрез пълномощник адвокат.
Ответникът С. И. К. оспорва исковете, чрез пълномощник адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото решения на ПК гр. Б., безспорно се установява, че е
възстановена правото на собственост на Д.В.Н., б. жител на с. С., общ. Б., обл. Б., на седем
броя ниви в землището на с. С., общ. Б., обл. Б., като същите били в съсобственост с „***- С.
Н.“ ЕТ с. С.. Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
издадено от населеното място с. С., от което се установява, че Д. В. и Д. В. Н. били имената
на едно и също лице.
От представените договори за дарение и покупко- продажби на недвижими имоти,
безспорно се установява, че ищцовото дружество е придобило 94/273 ид.ч. от седемте броя
ниви, находящи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Б.. От представения договор за аренда
на земеделски земи от 17.03.2016 г., вписан в СВ гр. Е., се установява, че съсобственика
„***- С. Н.“ ЕТ в качеството й на арендодател отдал за временно и възмездно ползване на
арендатора „Агролес Димов“ ЕООД посочените по- горе земеделски земи. Договора за
аренда бил сключен за 20 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г., като в чл.3
от договора за аренда било уговорено аредно плащане който арендатора следвал да
извършва, а именно парично или в натура, изчислено върху стойността на получените
средни договори от декар на внесената обработваема земя- по 25 кг. на декар зърно или
парично остойностена към датата на получаване на рентата по цени на зърнената борса. В
чл.4 било уговорено, че арендаторът заплаща на арендодателя в следните срокове- в натура-
срок от 15 юли до 15 август ежегодно; левова равностойност на зърното- от 01 октомври до
31 октомври, ежегодно.
Представена е молба от ищцовото дружество, адресирана до ЕТ“***- С. Н.“ с
изискването на информация на кого са платили договорената рента по договора за аренда на
земеделска земя за стопанската 2021-2022 г. и 2002-2023 г., какъв е размера на дължимата
рента, ако не са платили, че същата се дължи на ищцовото дружество и в случай, че са
извършели плащания за посочените две стопански години на някой от наследниците, които
са им продали земята да им предоставят исканата информация.
Видно от известието за доставяне молбата е получена от управителя на ЕТ, като
последните са отговорили, че получават рента само за дела който изкупили, като са посочили
наследниците които са получили рентата, включително и двамата ответника, които са я
получили първия ответник по банкова сметка, а втория с пощенски запис.
Представен е и КНА за право на собственост върху недвижим имот от *** г. с който
ответника В. Д. В. е призната за собственик на 1/6 ид. ч. от посочените недвижими имоти,
находящи се в землището на с. С..
Представено е платежно нареждане от задълженото лице С. К., която с преводно
нареждане от 29.10.2024 г. превела на ищцовото дружество сумата от 200 лв., с основание за
3
превода задължение 96, 00 лв. по гр. дело 766/2024 г.
Представени са още справка от ЕТ „*** – С. Н.“ и от „Агролес Димов“ ЕООД,
адресирани до „Странджа Сакар 2020“ ЕООД, и приложенията към тях, с отбелязване
2021/22 г., 22/23 г.
По делото е назначена и изготвена съдебно- икономическа експертиза, в. лице по която
след като се запознало с материалите по делото и направило справка в счетоводството на
„Агролес Димов“ ЕООД посочило, че С. И. К. била получила рента в размер на 96, 95 лв. за
стопанската 2022/2023 г., а В. Д. В. била получила рента в размер на общо 200, 87 лв., от
които- 100 лв. за стопанската 2021/2022 г. и 100, 87 лв. за стопанската 2022/2023 г.
Сумата в размер на 96,95 лв., представляваща рента за стопанската 2022/2023 г., била
изплатена на С. И. К. с пощенски запис, за което бил представен списък и платежно
нареждане. На 25.09.2023 г. „Агролес Димов“ ЕООД бил превел по банкова сметка на
Български пощи сума в размер на 5 702, 76 лв. представляващ сбор от всички суми,
изплатени с пощенски запис. Датата на пощенския запис, излъчен към С. И. К., не
фигурирал в списъка. Сумата в размер на 200, 87 лв., представляваща рента за стопанските
2021/2022 г. и 2022/2023 г. била изплатена на В. Д. В. с банкови преводи по сметка, на
20.09.2022 г.- 100 лв., с основание „рента 2022“ и на 25.09.2023 г.- 100, 87 лв., с основание
„рента 2023 г.“. С. И. К. и В. Д. В. не били връщали суми на „Агролес Димов“ ЕООД, освен
посочените в т.1 и т.2.
При изслушване на в.лице същото е заявило, че поддържа представеното заключение.
На въпрос на пълномощника на ответника С. И. К., в. лице отговори, че по
отношение на сумата, която била изплатена с пощенски запис, бил и предоставен списък на
всички лица, които били получели рента с пощенски запис, като това станало с иден общ
превод, като на в. лице било предоставено самото платежно нареждане, с което сумата била
наредена от „Агролес“ по сметка на Български пощи. В този списък фигурирал името на С.
И. К., адреса й, пощенски код, сумата, която е дължима конкретно на ответника С., както и
такса за извършения пощенски превод. Посочените документи, посочвали, че сумата била
изпратена от „Агролес“ по сметка на Български пощи. В тези документи нямало подпис на
ответницата, но в същото време, при отговора на следващите въпроси, в. лице посочило, че
нямало суми които били върнати от С. и В. в счетоводството на „Агролес“
Експертизата е приета като неоснорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
Други доказателства относими към настоящия спор не бяха представени.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В настоящия случай съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът да е
собственик на 94/273 ид. ч. от седем поземлени имота, находящи се в землището на с. С. в
резултат на придобивни сделки, като същите са дарени и закупени от съсобствениците, на
които е възстановено правото на собственост, сред които и са ответниците В. Д. В. и С. И.
К., като от сключения договор за аренда, който обвързва ответниците и той би получил
приход в размер на общо 200, 87 лв., фактическата власт върху която сума да е преминала в
патримониума на ответника В. Д. В., приход в размер на 96 лв. фактическата власт върху
която сума да е преминала в патримониума на ответника С. И. К., следва да се квалифицира
по чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на
неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Квалификацията на спорното право по посочения текст произтича от изложените твърдения,
4
че между ищеца, от една страна и ответника от друга, няма възникнало валидно
правоотношение, което да оправдае имущественото разместване – единствено в този случай
приложим е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото нормата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД урежда основния състав на
неоснователното обогатяване като субсидиарен – когато кредиторът не разполага с друг иск
за защита на правата си.
Основателността на осъдителен иск, при квалификацията на чл.59, ал.1 ЗЗД, се
обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищеца, 2. обогатяване
на ответника и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването /причинно-
следствена или наличие на общ правопораждащ ги факт/. С оглед разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на
елементите от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, като
липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за неоснователност на иска.
С Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС по
задължителен начин е разяснено, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена
възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е
обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да
бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването.
Ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи, че: 1) е
собственик на земите; 2) земите са давани под аренда за посочения период на посочения
арендатор; 3) аренданотора е изплащал рента за ползваните от него земи за посочения
период в посочения размер; 4) ответниците са били обвързани от договора за аренда 5)
ответниците са получавали процесните суми от арендатора за земите за посочения период
(обогатяване на ответника);
Ответниците не оспорват, че един от съсобствениците в случая ЕТ „***- С. Н.“ е
сключил договор за аренда за процесните земи, за процесните периоди с процесния
аредатор. Също така не оспорват, че с договор ца покупко- продажба на недвижим имот от
29.11.2021 г. ответника В. Д. В., продала на ищцовото дружество своите ид.ч. от посочените
от седем земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., като с договор
за покупко продажба на недвижим имот от *** г. ответника С. И. К. продала на ищцовото
дружество своите ид.ч. от посочените от седем земеделски земи, намиращи се в землището
на с. С., общ. Б., обл. Я..
В тази насока съдът приема, че за стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г. шщцовото
дружество е трябвало да получи рентата, а не ответника В. Д. В., както и за стопанската
2022-2023 г. ищцовото дружество е трябвало да получи рентата, а не ответника С. И. К.. В
този случай е налице ограничена възможност на титуляра на посочената по- горе земеделска
земя да получи гарантирано му от закона и договора за аренда материално благо, сочи, че е
налице обедняване- намаляване активите на имуществото чрез пропуснато сигурно тяхно
увеличение от получаване на рентата. Съответно в правната сфера на ищеца са настъпили
неблагоприятни изменения в размер на пазарната стойност от неполученото благо, който
размер е изчислен от кредитираното заключение на СИЕ и възлиза на сумата от 200, 87 лв.
за стопанските 2021-2022 г. и 2022-2023 г., касаеща рентата за ответника В. Д. В., и за
сумата от 96, 00 лв. за стопанската 2022-2023 г., касаеща рентата на ответника С. И. К..
Втория елемент от състава- обогатяване, в случая увеличение на активите на едно
имущество, чрез безвъзмездно получаване на определено материално благо. В тази насока
са налице доказателства, че ответника В. Д. В. е получила сумата от 200, 87 лв. рента за
двете посочени по-горе стопански години и ответника С. И. К. получила сумата от 96 лв.
рента за посочената стопанска година.
5
С оглед на събраните всички доказателства по делото, съдът приема, че ищцовата
страна доказа, че ответниците са получили без основание определено благо, което ищецът
твърди, че му се следва.
В тази връзка съдът не споделя възраженията на пълномощниците на ответниците, че
оиска е недоказан.
Установява се и третата предпоставка – връзка между обедняването и обогатяването,
тъй като е общ правопораждащия ги факт, а именно не се твърди, нито доказва да е налице
правно основание за имущественото разместване.
Исковете са основателни и доказани и следва да бъде уважени в пълния им предявен
размер.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото и претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските за настоящата инстанция.
В случая съгласно представения списък за разноски по чл.80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие се установява, че на пълномощника на ищеца е договорено и изплатено
възнаграждение в размер на от по 600 лв. за всяка една от ответниците.
По отношение на договореното и изплатено възнаграждение от страна на
пълномощника на ответника С. И. К. е направено възражение за прекомерност на основание
чл.78, ал.5 ГПК. В случая съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения, заплатеното адвокатско възнаграждение се явява на миниума,
като ал.9 от Наредбата предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания
за всяко следващо се заплаща допълнително по 250 лв. В случая са проведени три съдени
заседания, като по всичките е участвал пълномощника на ищеца, ка възражението се
преценя от съда като неоснователно.
Съдът преценя като неоснователно и възражението на ответниците, че с поведението си
не са дали повод за завеждане на делото.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. дело №
3/2023 г. ОСГК на ВКС фактическият състав, от който се поражда отговорността за
разноските по делото, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски,
причинени от водене на дело по повод този спор; съдебно решение, което потвърждава
правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на
отговарящия за разноски.
Отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди за
неоснователни действия и на това разбиране почива нормата на чл.78, ал.2 ГПК (
определение № 298 от 30.05.2009 г. по ч. гр. дело № 297/2009 г., Г. К., І г.о. на ВКС).
Логиката на чл.78, ал.2 ГПК е, че ищецът е носител на защитаваното материално право,
но то не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса ( определение
№ 381 от 30.05.2023 г. по ч. т. д. № 645/2023 г., Т. К., І т. о., определение № 50063 от
19.10.2023 г. по ч.т.д. № 1568/2022 г., I т. о., определение № 1407 от 29.05.2024 г. по ч. т. дело
№ 2128/2023 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Правния спор е незаконосъобразна проява на гражданските правоотношения и
представлява външно обективирано противоречие (несъвпадане) на правните убеждения
(твърдения) на насрещните субекти на правоотношението относно неговото възникване,
съдържание и съществуване.
В тази насока, съдът счита, че за да може ищцовото дружество да защити интереса си е
предявил иск по чл.59 ЗЗД. Ответниците са можели да преградят пъта за образуване на
наС.щото производство, като заплатят доброволно. Затова съдът счита, че в случая не е
6
налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените разноски.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 59 ЗЗД В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на “ Странджа
Сакар 2020“ ЕООД, ЕИК *** сумата от общо 200, 87 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от получено обезщетение за ползване на земеделски земи
намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., въз основа на сключен договор за аренда
между ЕТ „*** – С. Н.“- арендодател и „Агролес Димов“ ЕООД арендатор за стопанските
2021г. – 2022 г. и 2022 г.- 2023 г., в едно със законната лихва от 13.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 59 ЗЗД С. И. К., ЕГН ********** да заплати на “ Странджа
Сакар 2020“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 96, 00 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от получено обезщетение за ползване на земеделски земи
намиращи се в землището на с. С., общ. Б., обл. Я., въз основа на сключен договор за аренда
между ЕТ „*** – С. Н.“- арендодател и „Агролес Димов“ ЕООД арендатор за стопанската
2022 г.- 2023 г., в едно със законната лихва от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, да заплати на “ Странджа Сакар 2020“ ЕООД,
ЕИК *** сумата от 800, 00 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, да заплати на “ Странджа Сакар 2020“ ЕООД,
ЕИК *** сумата от 800, 00 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7