№ 1199
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №7928/12.07.2022г., постановено по гр.д. №33050/2021г. по
описа на СРС, 120 състав, е признато за установено в отношенията между
страните „Топлофикация София“ ЕАД и И. Д. С. по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1224,43
лева, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода
от м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.12.2020г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 191,52 лева за периода от 15.09.2018г.
до 27.11.2020г., сумата от 29,64 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законна лихва от 08.12.2020г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,21
лева за периода от 31.12.2017г. до 27.11.2020г., като са отхвърлени исковете за
главница за доставена топлинна енергия и лихви върху нея над посочените
размери до пълните такива, присъдени със заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№61509/2020г. като неоснователни поради погасяването им с изтекла погасителна
1
давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Осъден е И. Д. С. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 922,58 лева разноски, съразмерно на уважената част от
исковете и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството И. Д. С., чрез
адв. Д. Б., назначена за особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, срещу
решението в частта, с която предявените срещу него искове са уважени. Излагат се
оплаквания, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на
материалния закон, необосновано и при постановяването му са допуснати
нарушения на съществени съдопроизводствени норми. Не било доказано по
несъмнен и категоричен начин, че ответникът е потребител или ползвател на
топлинна енергия за битови нужди. От представения нотариален акт не се
установявало ответникът да е ползвател на имота. Представените от ищеца
доказателства – извлечения от сметки, не носели подпис и били съставени за
нуждите на процеса. Заключенията на вещите лица били базирани на документи,
непредставени по делото, поради което по делото не било доказано какви са
дължимите суми и на каква база са изчислени. Съдът не се произнесъл по
направеното оспорване на обстоятелството, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение. Не било доказано, че ответникът е собственик на процесния имот.
Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище за
неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“
ЕАД срещу И. Д. С. положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№61509/2020г. на СРС 120 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства (НА за покупко-
продажба на недвижим имот №104, том II, рег.№6593, дело №220/2001г. по описа
на нотариус В.А. с район на действие СРС), че ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, ******* през
процесния период, поради което въззивният съд приема, че същият е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.
№252686. Ответникът И. Д. С. е подал заявление – декларация до ищцовото
дружество на 01.10.2004г. да му бъде открита партида за доставка на топлинна
енергия на горепосочения адрес. Върху имота е имало учредено вещно право на
ползване в полза на С.П. С.а, като видно от представения препис от акт за смърт
№633/18.11.2005г., същата е починала на 16.11.2005г., с което правото на ползване
е погасено. Поради това неоснователни се явяват изложените във въззивната
жалба доводи, че не е установено по делото, че ответникът е собственик или
ползвател на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
3
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
4
претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и
са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на
ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период
третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №2526866. Вещото
лице посочва, че по данни на ФДР в процесното жилище е имало едно
отоплително тяло, съответно е монтиран един топлоразпределител с радиоотчет.
В имота имало щранг – лира за отопление в банята, за която се изчислявала
служебна топлоенергия, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползвала
топла вода и поради липса на отчет на водомера за топла вода, разходът за топла
вода се изчислявал на един брой потребител при норма 140 литра на потребител
за едно денонощие. От заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и
съдебно-счетоводната експертизи се установява и стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 1326,54 лева.
Първоинстанционният съд е разгледал направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност и правилно е определил непогасените по давност
вземания по период и размер. Поради изложеното, решението на
първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният иск за стойността
на доставената топлинна енергия, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение
на материалния закон от СРС относно уважените претенции за заплащане на такса
за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху вземанията за топлинна
енергия и дялово разпределение, поради което и на основание чл. 269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
5
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала единствено
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд,
поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7928/12.07.2022г., постановено по гр.д.
№33050/2021г. по описа на СРС, 120 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Техем сървисис„ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6