Определение по ВЧНД №252/2020 на Окръжен съд - Ямбол
| Номер на акта: | 304 |
| Дата: | 19 август 2020 г. |
| Съдия: | Васил Маринов Петков |
| Дело: | 20202300600252 |
| Тип на делото: | Въззивно частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 18 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
постановено по ВЧНД № 252/2020 г. по описа на ОС – Ямбол
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано по частна жалба на защитника на Н. С. Д. , срещу Определение №
420/13.08.2020 г. постановено по ЧНД № *** г. по описа на РС – Ямбол, с което спрямо
него, като обвиняем по ДП № 459/2020 г. по описа на РУ – Ямбол, е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска
въззивният съд да го отмени. В съдебното заседание обвиняемият участва лично и със
служебен защитник. Излагат се твърдения, че към настоящият момент няма опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и има постоянен адрес където може
да бъде призован от органите на разследването. Пледира се за налагане на мярка на
процесуална принуда „домашен арест“ или „подписка”. При последната си дума
обвиняемият също иска от съда да му бъде наложена мярка по-лека за неотклонение.
Участващият по делото представител на държавното обвинение пледира
определението на ЯРС да бъде потвърдено.
Съдът намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 64, ал. 6
от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
По ДП № 459/2020 г. по описа на РУ – Ямбол, Н.Д. е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. З и т. 4 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, за това, че за времето от 01:00 часа до около 10:30
часа на **.**.****г. в гр. Ямбол, от л.а. „********** ***** *”, с peг. № * **** **, паркиран
на ул. „***” до дом № **, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – взломяване на предна лява врата на автомобила, и
чрез използване на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. CD
марка „Сони” на стойност 72 лева, 1 бр. флаш памет марка „Кодак”, 8 ГБ, на стойност 16
лева, всички на обща стойност 88 лева, от владението на собственика им Д. Т. П. от гр.
*****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
По делото са извършени множество процесуално-следствени действия:
разпитани са свидетелите П. и Т., приобщени са протокол за доброволно предаване от
**.**.**** г., протокола за оглед от същата дата и приложения към него фотоалбум,
писмените доказателства и заключение на назначената оценителна експертиза.
Видно от приложената по ДП справка за съдимост на обвиняемия се
установява, че той осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № **/**** г. на ЯРС за тежко
умишлено престъпление от общ характер по чл. 198, ал. 1 от НК на ефективно лишаване от
свобода за срок от две години, както и още четири пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер, като с присъдата по НОХД № ***/**** г. на
СлРС, влязла в сила **.**.**** г., също е осъден на лишаване от свобода тежко умишлено
престъпление от общ характер по чл. 194, ал.1 от НК. Деянията, предмет на горепосочените
дела, са извършени от обвиняемия след навършване на пълнолетие, като престъплението,
предмет на НОХД № **/**** г. на ЯРС е извършено на **.**.**** г., или след влизане в
сила на присъдата по НОХД № ***/**** г. на СлРС. Също така по делото е представена
справка от УИС на Прокуратурата на РБ, от която е видно, че обвиняемият е изтърпял
наложеното му с последната присъда наказание две години лишаване от свобода на
**.**.**** г. и оттогава спрямо него са образувани и са налице още три висящи досъдебни
производства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
За да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” в ДП е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: за предявеното обвинение да
се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, данните по
делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
друго престъпление и от данните по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемия е извършил престъплението за което е привлечен като
обвиняем .
Проверяващата инстанция счита, че районният съд правилно и обосновано е
приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за налагане, по отношение на
обвиняемия, на най-тежката мярка за процесуална принуда.
Въззивникът е привлечен като обвиняем за престъпление за което
законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода.
Правилно решаващият съд е преценил, единствено доколкото това е необходимо за преценката
за наличието на законовите основания за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, че събраната към настоящия процесуален момент доказателствена съвкупност
подробно посочени от решаващият съд, макар разследването да е в начален етап, не
разколебават подозрението което е послужило на органите по разследването да привлекат
Н.Д. в качеството на обвиняем, предвид евентуалната възможност той да е извършил
твърдяното от прокурора деяние, ерго – може да се направи извод, че обоснованото
подозрение по смисъла на чл. 63 от НПК е налице спрямо него. Тук следва да се отбележи,
че при произнасянето си в производство по вземане на мярка за процесуална принуда в ДП,
съдът не установява вина на обвиняемия така както се изисква с крайния съдебен акт по
делото. Подозрението спрямо едно лице не е равнозначно и равносилно на твърдо
убеждение, изразено чрез постановяване на осъдителна присъда, че то е автор на конкретно
престъпление и е виновно в неговото извършване.
Въззивният състав намира за правилен и извода на решаващия съд, че е налице
и другата кумулативна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обв. Д., а именно – доказателствата по делото сочат на съществуваща реална
опасност той да се укрие или да извърши престъпление. От справката му за съдимост се
установява, че същият е с негативни характеристични данни – осъждан многократно за
извършени престъпления от общ характер и на същия са налагани наказания лишаване от
свобода с ефективно изтърпяване, включително и за деяния, извършени при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК, както и за престъпления по чл. 196 от НК.
Затова извода за съществуването на такава опасност се обосновава от факта, че обв. Д.
е лице с висока степен на лична опасност и спрямо когото наложените му наказания не
са изиграли превъзпитателна и възпираща роля, а опасността се презумира и от
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, тъй като от приложената по делото справка за
съдимост на обвиняемия се установява, че деянието, за което той е привлечен като обвиняем
по настоящото ДП е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „а” и „б” от НК.
Затова и въззивният съд счита, че с налагане по отношение на обвиняемия на друга мярка за процесуална
принуда различна от „Задържане под стража”, не биха се постигали целите визирани от законодателя в чл. 57 от НПК.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Изтъкнатото от защитника на обв. Д. обстоятелство, че той има постоянен
адрес, на който може да бъде намерен и призован за нуждите на разследването, само по себе си
не води до извод за липса на опасност от укриване или извършване на престъпление и не
съставляват основание да не се взема мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
него. Този факт не е изключва опасността именно сега, след като вече е привлечен като
обвиняемо лице, да се укрие от органите на наказателно производство, предвид
тежестта на престъплението, което му е вменено и предвиденото за него наказание.
Ето защо ЯОС намира за правилен, законосъобразен и обоснован атакуваният
съдебен акт, с който решаващият съд е взел спрямо въззивника Д. – обвиняем по ДП №
459/2020 г. по описа на РУ – Ямбол, мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: __________________________
ЧЛЕНОВЕ: __________________________
__________________________