Решение по дело №1430/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово., 12.12.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на дванадесети ноември                                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1430 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск за развод по чл.49 от СК от В. К. Ф., ЕГН: **********,*** чрез адв. И.Д. против Е.Д.Ф.А, ЕГН: ********** ***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 06.10.2002 г. с Акт за граждански брак № 173 от същата дата на Община К.. От брака си нямали родени деца. След сключването на брака, със съпругата му заживели в дома на неговите родители в гр. К., като те освободили жилището за тях и се преместили. От началото на съвместния им живот до 2010 г., нямали някакви съществени проблеми и разногласия, като всичко преодолявали с общи усилия. Проблемите възникнали, когато през 2011 г. съпругата му заминала за А., а ищецът останал в Б., за да събира пари и да замине при нея. През това време поддържали нормални контакти – ответницата се прибирала през ваканциите и заедно продължавали да обсъждат бъдещия си начин на живот. През 2013 г.  ищецът преценил, че е време да замине и се обадил на съпругата си, за да уточнят подробностите по заминаването му. За негова изненада обаче тя отговорила, че няма какво да прави там и да не тръгва. При това изявление ищецът преценил, че наистина няма какво да прави там, още повече, че от различни познати бил чувал, че съпругата му живее с друг мъж, което тя отрекла. След ясно изразеното ѝ становище да не се събират заедно, двамата преустановили всякакви контакти. Последният контакт, който имал на живо със съпругата си бил през лятото на 2012 г., като оттогава до настоящия момент не поддържали никакви отношения. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и следвало да бъде прекратен по вина на ответницата.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата; да предостави на него ползването на семейното жилище – апартамент *** да постанови след развода ищцата носи предбрачното си фамилно име Б..

Препис от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответницата. В рамките на едномесечния срок е депозирана молба, подписана от нея и ищцата,  с която съпрузите молят на осн. чл.321, ал.5 ГПК делото да бъде разгледано по реда на чл. 50 от СК. Представят споразумение, с което уреждат всички въпроси, касаещи прекратяването на брака им по взаимно съгласие.

В първото по делото открито съдебно заседание съпрузите молят бракоразводното дело да се проведе по реда на чл.50 от СК. Поддържат представеното писмено споразумение по чл. 51 от СК и молят да бъде одобрено като пълно и непротиворечащо на закона и добрите нрави.  

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Молителите са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак с акт за граждански брак № 173/06.10.2002 г. на Община К., видно от представеното удостоверение.

В проведеното съдебно заседание съпрузите поддържат, че са постигнали взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие да се прекрати брака им. Представеното споразумение по чл. 51 от СК, съдът намира за законосъобразно и непротиворечащо на закона и морала. Същевременно същото урежда всички въпроси по чл. 51 от СК, поради което и съдът намира, че следва да бъде утвърдено като неразделна част от настоящото решение.

При тези обстоятелства, съдът счита молбата за основателна и следва да прекрати брака между страните с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на брака, при условията на постигнатото между молителите споразумение.

На основание чл.329 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, като при образуване на производството е внесена такава от ищеца в размер на 25.00 лева. С оглед постигнатото споразумение, следва всеки от молителите да бъде осъден да заплати по сметка на РС К. държавна такса в размер на по 7.50  лева по допускане на развода.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 50 от СК, съдът

 

Р         Е          Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие брака между В. К. Ф., ЕГН: **********,*** и Е. Д. Ф., ЕГН: ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 173/06.10.2002 г. на Община К..

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, като неразделна част от настоящото решение, както следва:

І. МЕСТОЖИВЕЕНЕ НА ДЕЦАТА. УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА. ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ. ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦАТА.

Страните нямат родени от брака деца.

IІ. ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ.

Семейното жилище на адрес: гр. К., ***се предоставя на В. К. Ф., ЕГН: **********III.

III. ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ.

След развода никоя от страните няма да дължи издръжка на другата страна.

IV. ФАМИЛНО ИМЕ.

След развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – Б..

V. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ.

С настоящото споразумение страните не уреждат имуществени отношения. Придобитото от съпрузите през време на брака имущество, след развода ще остане в обикновена съсобственост.

 

 

VІ. Разноските по делото.

Разноските остават за страните така, както са направени, а окончателната държавна такса по делото се поема от тях поравно.

ОСЪЖДА В.К.Ф., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни такси в размер на общо 115.50 лева (сто и петнадесет лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Е. Д. Ф., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер общо на 7.50 лева (седем лева и петдесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: