№ 220
гр. Ботевград, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20251810200386 по описа за 2025 година
Производството е по чл.58а и сл. от ЗАНН.
Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка №
РДГ -14-4231/29.05.2025 г. по описа на Регионална дирекция по горите –
гр.София, касателно преценка за налагане на наказание “безвъзмезден труд в
полза на обществото” на А. Ц. Д.,ЕГН: ********** за твърдяно извършено
нарушение с правна квалификация по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за
горите. От страна на АНО се твърди,че установеното административно
нарушение по Закон за горите , извършено от А. Ц. Д. ,а именно – съхраняване
на 1.50 пр.куб.м.дърва за огрев ,сурови, от дъб и цер,немаркирани с КГМ
,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен
билет ,удостоверяващ законният им произход Нарушението е открито на
14.01.2025г.,в 17.10 часа.
Отправено е искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в
полза на обществото” не по –малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно
за не повече от две последователни години на нарушителят А. Ц. Д..
В съдебно заседание процесуалния представител на АНО-редовно
призован,не се явява.
Нарушителят А. Ц. Д.,редовно призован се явява лично в съдебно
1
заседание и заявява,че е попитал горският П. П. дали може да си събере малко
дърва –салкъми ,които били отрязани ,за огрев ,П. П. му позволил ,а сега бил
пуснал жалба срещу А..
Районен съд Ботевград, като разгледа искането и изложените в него
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните
изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд.
Разгледано по същество предложението на АНО - директор на РДГ-
София се явява основателно.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Нарушителят А. Ц. Д. живее в град Ботевград , ******* А. Д. редовно ,с
помощта на каруца ,товари различна по вид и размер дървесина, немаркирана
с горска марка и без наличието на превозен билет от една гора,като
обикновено това е отдел 90,подотдел „с“в землището на с.Трудовец,община
Ботевград – държавна горска територия.А. Ц. Д. е системен нарушител ,като
от 2020 г.до настоящият момент ,Асенов има издадени общо 18 наказателни
постановления я по които глобите не са изплатени ,а нарушенията на Д.
продължават.
На дата 14.01.2025г.,служителите на РДГ –София П. И. П. и Ангел Д.
Ангелов посещават сигнал,че в района на ПИКА се движат две каруци с
лица.Отивайки на място ,горските служители виждат А. Д. с кон и
каруца,натоварен с дърва от вид „ Дъб“ и „ Цер“ ,немаркирани и без превозен
билет.А. Д. не дал обяснения ,отказал да подпише съставеният му АУАН ,серия
Р014 от 14.01.2025г., № 102238 и си тръгнал. Инкриминираният дървен
материал бил предаден на нарушителят с Разписка Р014 № 000618 за
отговорно пазене.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. И. П. и Ангел Д.
Ангелов - горски инспектори РДГ -София се установяват, релевантни за
2
процеса факти,касателно установяване на процесното нарушение и
санкционирането на нарушителя, посредством АУАН. При съвкупната
преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени
доказателствените средства, настоящият съдебен състав намира, че по
еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с транспортирането
от А. Ц. Д. на процесната дървесина за горене, немаркирана с контролна
горска марка. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират с
доверие, доколкото се намират в пълна кореспонденция помежду си, и не е
налице индиция за тяхната заинтересованост. На следващо място следва да се
посочи,че за този съдебен състав не съществува съмнение, че свидетелите П. и
Ангелов дават необективни и тенденциозни показания, обстоятелство
потвърдено и от нарушителя А. Ц. Д., признавайки за извършеното нарушение
и установеното по време на същото. Това, което твърдят в показанията си
свидетелите са възприели при изпълнение на служебните си задължения.
Служебните им функции не може а priori да обоснове извод за
заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели
възпроизвежда личните си възприятия, последователно и изчерпателно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от
твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.В настоящия
случай АУАН е съставени от длъжностно лице в пределите на неговата
компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН– тяхната форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и43, ал. 5
от ЗАНН.В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок
от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на
3
нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална
страна. Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на
формално основание.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 14.01.2025 г.в
гр.Ботевград я обл.Столична , А. Ц. Д. съхранявал дърва за горене от
дървесен вид „дъб” и „цер“,немаркирани с контролна горска марка, общо 1.50
пр. м3. Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като
административно нарушение на чл. 213, ал. 1, т.1 и т,2.вр.чл.266,ал.1 от ЗГ.От
анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява, че в
конкретния случай А. Ц. Д. е нарушил регламентираната по императивен
начин забрана за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска
марка.На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление
№ 509 от 17.02.2025 г., издадено от директор на РДГ- София на А. Ц. Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600.00 лева на
основание чл. 266, ал.1, предл.7 ЗГ, за извършено нарушение с правна
квалификация по чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ. Санкционният акт е влязъл в сила на
22.04.2025 г. Предвид изложеното по делото се установява, че нарушението
предмет на настоящото производство е от същия вид, като това за което А. Ц.
Д. е наказан с наказателно постановление № 509 от 17.02.2025 г., издадено от
директор на РДГ- София, тъй като осъществява признаците на същия основен
състав на административното нарушение по чл. 213, ал.1,т.1 ЗГ, предвид
легалната дефиниция за „нарушение от същия вид от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община от същия вид“, ситуирана в § 1, ал.1, т.6 ДР на
ЗАНН. Безспорно установено е, че деянието за което е привлечен към
административна отговорност в това производство А. Ц. Д. се явява „повторно
нарушение“, тъй като е извършено на 15.09.2024 г., тоест в едногодишен срок
от влизането в сила на акт /наказателно постановление № 509 от 17.02.2025 г.,
влязло в сила на 22.04.2025 г./, с който му е наложено административно
наказание за нарушение от същия вид.
Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира за
законосъобразно отправеното до съда искане за санкциониране на А. Ц. Д., с
4
оглед санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 4 ЗГ,
която предвижда отговорност при транспортиране на дървесина в нарушение
на регламентирания в Закон за горите ред.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината
– пряк умисъл. Нарушителят Д. е предвиждал извършването на деянието,
превозвайки дървесина за огрев без надлежни документи, след като вече е бил
санкциониран за същото деяние в едногодишен срок, съзнавал е
общественоопасния му характер като във волево отношение е целял
настъпването на последиците. За това нарушение в разпоредбата на чл. 266,
ал. 3 ЗГ са предвидени две наказания в условията на алтернативност, а именно
„глоба“ в относително определен размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. или
„безвъзмезден труд в полза на обществото“. В конкретния случай в
настоящото производство, а имено такова по налагане на наказание
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ при индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност съдебният състав следва да
съобрази целите на наказанието определени в чл. 12 ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение. По делото следва да се
отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са
настъпили други вредни последици, че предметът на нарушението не е в
големи размери, както и че дървесината е върната на собственика й.
Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За административно нарушение,
извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда
наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага
самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като
съобразно нормата на чл. 16а ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се
полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания,
то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от
200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл.
16а, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай съда счита, че следва да наложи
административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер,
а именно в размер на 40 часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27
ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното
5
състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното
наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за
съхранение на 1 пр. куб. м. дърва за огрев. Според материалите по делото
нарушителя е съдействал при направената проверка и не оспорва
извършеното от него. В съдебно заседание нарушителят признава вината си и
намира, че следва да понесе наказанието си. Поради изложеното, съдът
приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с минималното
наказание по закон, а именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 40 часа за срок от 1 година". За пълнота е необходимо да се
отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага
И.а преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е
фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т. 4 ЗАНН “маловажен случай” е този,
при който „извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. В случая
не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици,
тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да
6
редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с
нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено
в едногодишен срок от наказване на А. Ц. Д. за идентично административно
нарушение.
Така мотивиран, на основание чл. 58в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от Закон за горите на А. Ц. Д.,ЕГН: ********** в град Ботевград ,
*******административно наказание„Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 40 /четиридесет/ часа за срок от 1 /една/ година за
извършено от него нарушение по чл. 213, ал. 1, предл.4, т. 1 от Закон за горите,
а именно затова че на 14.01.2025г.в 17.10 часа ,в землището на гр.Ботевград
,***** е съхранявал 1.50 пр.куб.м.дърва за огрев,сурови,от вид „Дъб“ и „
Цер“,немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за
същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им произход
като деянието е извършено при условията на повторност, в едногодишен срок
от наказването му за същото такова деяние от дата 15.09.2024г.,с наказателно
постановление № 509 от 17.02.2025г.,издадено от директор на РДГ-София,
влязло в сила на 22.04.2025 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
София, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на РДГ -
гр.София и на Пробационна служба – звено гр.Ботевград за сведение и
изпълнение.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7