Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.К., 10.01.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и деветдесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря ........................Х.К. ……................................ като разгледа докладваното от съдията ..........................................гр.дело №2797 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за издръжка с правно основание
чл.***от СК.
Ищецът твърди, че ученик в Професионална гимназия по Транспорт и
транспортен мениджмънт в гр.К.. Не разполагал със собствено имущество и нямал
други доходи, от които да осигурява средства, необходими за издръжката си. Тъй
като живеел в гр.Ш., налагало се всеки ден да пътува до гр.К.. Ответникът е
негов баща и знаел, че баща му работи на трудов договор. След справка в НАП
установил, че ответникът е с непрекъснати здравноосигурителни права, което
предполагало, че получава трудови доходи. До навършване на пълнолетието му баща
му заплащал издръжка определена от съда, но когато станал пълнолетен, спрял.
Твърди, че продължава да учи, но не можел да се издържа сам предвид и
стойността на учебните помагала и средствата за транспорт. Майка му работела в
„А.“ АД гр.К. като книговодител КО и му помагала да покрива разходите си, но
само нейната помощ не му била достатъчна. Не знаел дали ответникът има друг
брак или други деца освен него. Моли съда да постанови решение, с което на
основание на чл.***от СК да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в
размер на ***лв. за предвидения срок на обучение, ведно със законната лихва от
деня на подаване на исковата молба. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Не оспорва, че ищецът
е негов син, роден от предходен брак. Низходящият му Х., навършил пълнолетие на
4-ти октомври, а исковата молба била заведена на 18-ти ноември или дванадесет
дни по-късно. Счита, че в рамките на седмица и половина се е изменил коренно
начинът на живот, който променил навиците, характера и пр. в семейната и житейска
среда на ищеца и неговата майка и подобно становище било чисто житейски
неприемливо, още повече, че не спирал изплащането на издръжка в полза на сина
си, на когото превел суми на 25-ти октомври. Заявява, че издръжката по чл.***от
СК не била еднозначна и безусловна като издръжката по предходния чл.143 от СК,
като същата не била безусловна. Ищецът бил пълнолетен и продължавал обучението
си в редовна форма в П.Г. по Т.в град К., но останалите твърдяни факти се явявали недоказани. В
предоставената от ищеца декларация се декларирали изгодни за него факти, което
я правело негодно доказателство за целите на гражданския процес. В настоящото
общество, не било чуждо обществено явление получаване на доходи от трудови или
извън трудови правоотношения на учащи се, дори и на лица ненавършили
пълнолетие. В тази връзка счита, че не е налице втората предпоставка за
уважаване на иска. Третата предпоставка също не била налице. Заявява, че
заплащането на издръжка, би довело до сериозни затруднения. Полага грижи и
предоставя издръжка на малолетната си дъщеря Б.М. П., родена на *** година,
понастоящем на две години, което касаело допълнителни плащания за отделни
храни, постоянно умалели дрехи, обувки, такси за детски ясли и др. Счита
исковата претенцията за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните,
съдът намира за установено следното:
Ответникът М.П.П. е баща на ищеца Х.М.П., с ЕГН-********** / заверено
копие на удостоверение за раждане/. От приетата по делото служебна бележка
№82-1/14.10.2019 г. е видно, че Х.М.П. с ЕГН-********** е редовен ученик, 12.
клас през учебната 2019/2020 г. в ПГТТМ гр.К.. Представена е декларация от
18.10.2019 г., неоспорена, в която Х.М.П. декларира, че не притежава недвижими
имоти и МПС. Представено е удостоверение №3223/16.10.2019 г., от което е видно,
че средно месечния доход на майката на ищеца –Г. В. Я.е ***лв.
От служебна бележка
изх.№520/15.11.2019 г. е видно, че за периода м.01.-м.06.2019 г. ответникът е
получил средно месечно нетно възнаграждение
от ***лв. Съгласно заверено копие на служебна бележка
изх.№178/18.11.2019 г. на АЗ, Дирекция „Б. п. т.“-В. Т. за времето от
17.06.2019 г.- 03.09.2019 г. М.П.П. е регистриран като търсещо работа лице, а
съгласно удостоверение от 13.11.2019 г. на СУ „С..К. О.“ с.К., средно месечния
доход на ответника за периода м.09.-м.10.2019 г. е ***5.92 лв.
Представено е заверено копие на
удостоверение за раждане, от което е видно, че М.П.П. е баща и И. Р. П. е майка
на детето Б. М. П., родена на *** г.
Представени са заверени копия на договор за
кредит за текущо потребление от 10.08.2012, договор за залог върху вземания от
10.08.2012 г. г., с погасителен план, от които е видно, че са сключени между
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и И. Р. П.
като кредитополучател, със срок за издължаване кредита 120 месеца и месечна вноска ***лв.
От представеното заверено копие на вносна бележка от 25.10.2019 г. е
видно, че ответникът М.П. е заплатил издръжка на ищеца за м.10.2019 г. в размер
на *** лв.
От така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.***от СК родителите
дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат
да се издържат от доходите и имуществото си, когато учат редовно в средни или
висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на
20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както
задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл.143, ал.1 от СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако
родителите могат да я дават без особени затруднения. Нормата на чл.142 от СК
предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В т.4 на ППВС №5/1970 г. е посочено, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да
се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на
живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката. В настоящия случай предпоставките, визирани във фактическия състав
на нормата на чл.***от СК са налице - ищецът учи редовно обучение в средно
училище, в предвидения срок за обучение. Той не е навършил предвидената
пределна 20-годишна възраст. Не се твърди и не се установи да има някакви
доходи или имущество, от което да може да се издържа. Ответникът не оспорва
твърдените от ищеца факти и предвид нормата на чл.154 от ГПК следва да докаже
обстоятелствата, от които може да се направи извод, че даването на издръжка би
съставлявало затруднение за него. В СК няма легално определение на понятието
“особени затруднения”, но предвид същността на издръжката като задължение за
доставяне на средства, родителят ще следва да притежава материални възможности,
които да му позволяват да отделя средства над собствената си необходима
издръжка, както и други обстоятелства, които пряко рефлектират върху
материалните му възможности. В решение №199/7.05.2011 г. по
гр.д.№944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е
разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава,
когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си
пълнолетно дете. В ППВС №5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице. За да бъде прието, че
ответникът би могъл да дава на ищеца издръжка, същият следва да притежава
средства над собствената си издръжка. Макар да се установи, че средно месечния
доход на ответника до м.06.2019 г.вкл. е бил ***лв., то към датата на
предявяване на иска той работи по трудов договор в ОУ „С..К. О.“ и за времето
м.09-м.10.2019 г. средно месечното му брутно трудово възнаграждение е ***5.92
лв. и няма наведени доводи и в тази връзка представени доказателства трудовото
му правоотношение да е срочно. Поради това съдът приема, че именно този доход
следва да бъде взет предвид при преценката за възможностите на ответника, тъй
като той е и в трудоспособна възраст и няма наведени доводи и представени
доказателства да страда от заболявания, респ. да има разходи. От този доход
следва да бъде приспаднато задължението му за издръжка на детето Б.- на две
години, което съдът определя на *** лв., тъй като в издръжка следва да участва
и другия родител на детето И. П.. Ответникът няма задължения за издръжка на
други лица и кредитни институции и доколкото по делото има данни /справка в НАП
за регистрирани действащи трудови договори/, че може да реализира допълнителни
доходи, то той би могъл да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на ***
лв., а другия родител на ищеца-майката трябва да поеме останалата част,
необходима за допълване на пълния размер от необходимата му издръжка. Не следва
да се уважава претенцията в пълния й размер, тъй като по делото не се
ангажираха доказателства за имуществените възможности на ответника, позволяващи
му да заплаща претендирания размер издръжка, поради което искът над сумата от ***
лв. до претендираните *** лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Издръжката следва да бъде присъдена от 01.11.2019 г., предвид неоспореното обстоятелството,
че ответникът е заплатил издръжка за м.10.2019 г.
Ответникът дължи и следва да
заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените по делото
разноски в размер на*** лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част на иска.
Ищецът следва да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***лв. държавна такса на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.П., с ЕГН-**********
*** да заплати на Х.М.П., с ЕГН-********** ***, на основание чл.***от СК
месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 01.11.2019 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над *** лв. до претендираните *** лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.П., с ЕГН-********** *** да заплати на Х.М.П., с ЕГН-**********
***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на***
лв.
ОСЪЖДА Х.М.П., с ЕГН-********** *** да заплати на М.П.П., с ЕГН-**********
***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на
*** лв.
ОСЪЖДА М.П.П., с ЕГН-********** ***, заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-К. съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С. в двуседмичен срок, който тече от 10.01.2020 г.- деня обявен в протокола на последното с.з.
Районен съдия: