Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 15.08.2022г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти   състав в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №4647/2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

 Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439  от ГПК.

                Ищцата П.И.А.  излага в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден на 04.04.2011г.  по ч.гр.дело№544/2011г.  на РС-Търговище, е осъдена солидарно с Р.А.Р.и М.Р.Р.да заплати  на „Б.П.Б.“Ад сумата от 21 957, 98евро главница по договор за жилищен кредит от 01.09.2008г.,  2633,60евро договорна лихва от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 771,06евро наказателна лихва за периода 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 194евро месечна такса за периода от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2011г., сумата от 999,68лева разноски по делото, за събиране на които е образувано изп. дело №779/2011г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ, след прекратяване на което е образувано  изп. дело №776/2020г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ. На 20.08.2020г. първото дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради бездействие на взискателя за период по-дълъг от две години. Твърди, че от образуване на изпълнителното дело до неговото прекратяване не са извършвани изпълнителни действия спрямо нея повече от пет години, поради което вземането е погасено по давност. По молба на взискателя на 21.08.2020г. въз основа на същия изп. лист е образувано ново изпълнително дело с  №776/2020г. на ЧСИ Заговора, като към датата на образуването му вземането спрямо ищцата е погасено по давност.

Предвид изложеното предявява иск за установяване по отношение на ответника „Ю.Б.“АД, че не дължи сумата от 21 957, 98евро главница по договор за жилищен кредит от 01.09.2008г.,  2633,60евро договорна лихва от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 771,06евро наказателна лихва  за периода 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 194евро месечна такса за периода от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2011г. , сумата от 999,68лева разноски по делото, за събиране на които е издаден изп. лист по ч.гр.дело№544/2011г. на РС Търговище и е образувано изп. дело №779/2011г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ. Претендира разноски.

     Ответникът „Ю.Б.“АД в писмения си отговор оспорва иска. Излага съображения, че от датата на образуване на изп. дело №779/2011г. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема  следното от фактическа страна:

От доказателствата се установява и между страните не е спорно, че на 04.04.2011г. по ч.гр.дело №544/2011г. на РС-Търговище   е издаден изп.лист, с който ищцата е осъдена солидарно с Р.А.Р.и М.Р.Р.да заплати  на „Б.П.Б.“Ад сумата от от 21 957, 98евро главница по договор за жилищен кредит от 01.09.2008г.,  2633,60евро договорна лихва от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 771,06евро наказателна лихва  за периода 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 194евро месечна такса за периода от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2011г., сумата от 999,68лева разноски по делото,  въз основа на договор за жилищен кредит, за събиране на които е образувано изп. дело №779/2011г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ, след прекратяване на което е образувано  изп. дело №776/2020г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ.

Не е спорно и от доказателствата се установява, че  „Б.П.Б.“АД е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“АД.

Със задължително решение за съдилищата, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намира приложение само когато вземането, предмет на принудително удовлетворяване е установено със съдебно решение, нормата не подлежи на разширително тълкуване, т.е. на съдебното решение, характеризиращо се със сила на пресъдено нещо не се приравняват установените с друг съдебен акт, в случая определение - спорни вземания /реш. № 94/2010г. І Т.О. на ВКС/. С оглед изложеното съдът е приел, че ако по принцип едно вземане се погасява с три годишна давност, тази давност не се променя от това, че същото е установено със съдебен акт, различен от съдебно решение и е предмет на принудително събиране.

В случая процесното вземане произтича от договор за кредит, поради което давностният срок за погасяването му е петгодишен. Този срок е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителен лист -04.04.2011г., когато същото е станало изискуемо. Установява се, че въз основа на издадения изп. лист на 27.10.2011г. е образувано изп.дело №779/2011г. по описа на ЧСИ З... Съгласно ППВС №3 / 80г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече. В обратния смисъл е ТР 2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС-според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност – но тя не се спира. С оглед практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, отмяната на ППВС с ТР 2/26.06.15г. има действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като дадените с него разрешения се прилагат считано от тази дата, вкл. и по висящите производства, и нямат обратно действие. С оглед на това следва да се приеме, че с образуване на изпълнителното дело е прекъснат давностния срок и по време на изпълнителния процес такава не е текла, но това положение е налице до отмяната на ППВС № 3/80 с тълкувателно решение, обявено на 26.06.15г. След тази дата трябва да се приеме, че давност тече, но тя се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност.

Следователно в периода от образуване на изп.дело  №779/2011г. по описа на ЧСИ З.. на 27.10.2011г. до 26.06.2015г. не е текъл давностен срок, като от посочената дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тази връзка следва да се вземат предвид указанията по прилагане на закона, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От обявление от 15.08.2016г. се установява, че  по изпълнителното дело е обявена публична продан на недвижим имот собственост на Р.Р.и М.Р., която е спряна  до изискване и представяне на данъчна оценка за същия. Извършена е оценка на имота върху който е насочено изпълнението  в оценителна експертиза, възложена от ЧСИ.  С ново обявление от 01.11.2016г. е насрочена нова публична продан на същия недвижим имот  за периода  15.11.2016г. до 15.12.2016г. която е обявена за нестанала поради липса на наддавачи с протокол от 16.12.2016г.  С обявление от 19.11.2017г. е насрочена нова публична продан в периода от 08.02.2017г. до 08.03.2017г.  От  протокол, изготвен на 09.03.2017г. от ЧСИ З.. се установява, че публичната продан е извършена и издадено постановление за  възлагане на имота на 15.03.2017г., който е продаден за сумата от 33448,00лева , която е внесена по сметка на ЧСИ на 14.03.2017г.  С извършването на публична продан давностния срок за погасяване на вземането е прекъснат до внасяне на сумата на 14.03.2017г., след което е започнал да тече нов давностен срок от пет години. 

 С протокол за разпределение от 30.03.2017г. постъпилите от проданта суми за разпределени. Изпратени са запорни съобщение до различни банки на 07.03.2018г. за налагане на запор върху банковоте сметки на длъжницитеМ.Р.и Р.Р.. В резултат от същите е наложен запор върху банкови сметки на М.Р. в „Б.П.Б.“АД, което има за последица прекъсване на давностния срок на 26.03.2018г., след което е започнал да тече нов. На 03.04.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на Р.Р.в същата банка. С постановление от 21.08.2020г.  е прекратено изп.дело №779/2011г. на ЧСИ З.. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след което въз основа на същия изп. лист и по молба на кредитора от 21.08.2020г. е образувано изп.дело№ 776/2020г. на същия ЧСИ срещу всички солидарни длъжници.

По отношение на ищцата не се установява след 26.06.2015г. да са извършвани изпълнителни действия.  

 Гореописаните изпълнителни действия са извършвани по отношение на солидарните на ищцата длъжници Р.Р.и М.Р., а по отношение на нея не са извършвани никакви изпълнителни действия, които да доведат по прекъсване на давностния срок след 26.06.2015г. В тази връзка следва да се има предвид, че при наличието на  множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението  може да настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо  другия такъв. Поради това  следва да се направи извод, че след изтичане на две години от 26.06.2015г. по отношение на ищцата като длъжника по изп.дело № 779/2011г. на ЧСИ З.. са налице предпоставките на чл.433,ал.1, т.8 от ГПК за неговото прекратяване. Считано от 26.06.2017г. по силата на закона изпълнителното производство е прекратено спрямо ищцата, което не води до погасяване на вземането по давност.  

Предвид липсата на изпълнителни действия срещу ищцата в период на пет години след 26.06.2015г. следва да се приеме, че след 26.06.2020г. вземането спрямо ищцата е погасено по давност, тъй като по делото е установено, че същата е поела задължение за плащане на сумите по договора за кредит при условията на пасивна солидарност, при което един и същ е предметът на дължимата престация, но са различни   облигационните отношения, свързващи кредитора с неговите длъжници. Самостоятелният характер на правоотношенията е причина юридическите факти, пораждащи солидарността и повечето последващи юридически факти, които засягат едно или няколко от задълженията, да не оказват въздействие върху останалите задължения. Давността тече, спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно. Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник  няма действие спрямо останалите съдлъжници съгласно чл.125 ал.1 от ЗЗД.

Поради изложеното липсата на действия по принудителни изпълнение по отношение на ищцата след 26.06.2015г., е довело до погасяване на вземането на ответника спрямо нея по давност, което обстоятелство е налице към датата на образуване на изп. дело№ 776/2020г. на ЧСИ З..-21.06.2020г., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. 

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 2003,65лева  държавна такса и 900,00лева адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.И.А.  с ЕГН ********** срещу "Ю.Б.“ АД с ЕИК ******** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл.439 от ГПК за установяване, че  П.И.А.  с ЕГН ********** не дължи на "Ю.Б.“ АД с ЕИК ******** сумата от 21 957, 98евро главница по договор за жилищен кредит от 01.09.2008г.,  2633,60евро договорна лихва от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 771,06евро наказателна лихва  за периода 16.11.2009г. до 31.03.2011г., 194евро месечна такса за периода от 16.11.2009г. до 31.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2011г. , сумата от 999,68лева разноски по делото, за събиране на които е издаден изп. лист по ч.гр.дело№544/2011г. на РС Търговище и е образувано изп. дело №779/2011г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ, след прекратяване на което е образувано  изп. дело №776/2020г. по описа на ЧСИ А.З.с район на действие ТОС, рег.№769 на КЧСИ  . 

ОСЪЖДА"Ю.Б.“ АД с ЕИК ******** да заплати на  П.И.А.  с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 2003,65лева  държавна такса и 900,00лева адвокатско възнагарждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                       СЪДИЯ: