Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038 01.09.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен
състав,
на първи септември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
секретар: Велислава Ангелова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен
Георгиев
АНД № 587 по описа на
Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Й.Ж.К. *** срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, Серия К № 2754269, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като развиват от жалбоподателя
подробни съображения в подкрепа наведените доводи, позовавайки се на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, свързани с липсата на основание
за издаване на ел. фиш, когато нарушението било заснето не с предварително
обозначено стационарно техническо средство, а с мобилна система за
видеоконтрол, съгласно задължителна съдебна практика, на която се позовава – ТР
№ 1/2014, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 на ВАС. На основание чл.
80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, вр. чл. 11 ЗАНН прави изрично
възражение за изтекла погасителна давност за реализиране на
административнонаказателната отговорност, позовавайки се отново на задължителна
за приложение от съдилищата практика – Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015
г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКА с ВАС. Моли съда по делото да бъде постановено
решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен, като претендира и
присъждане на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, след
определянето му по реда и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез
упълномощения по делото процесуален представител – адв. Е.Х., подадената жалба
се поддържа и се навеждат конкретни доводи в подкрепа на тезата за нейната
основателност и в подкрепа на искането за отмяна на ел. фиш.
Издателят на електронния фиш - ОД
на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за
датата на връчването на санкционния акт, от лице, легитимирано да атакува
издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На
02.06.2016 г. в 10:36 часа, било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 557 движение на лек автомобил марка ,,****”, модел ,,******” с регистрационен номер ******със
скорост от 75 км./ч. – над разрешената за движение в населено място и при
въведено общо ограничение на скоростта – 50 км/ч. и е посочено превишение от 25
км/ч.
От
представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по
своя вид и същият е регистриран като собтсвеност на ,,Интерлийз
Ауто – клон Хасково” ЕАД, а като ползвател е вписан ,,Европът 2005” ООД, град
Хасково, а лицето Р.Х.Р. - за получил свидетелство за регистрация. Въз основа на тези констатации е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като за
нарушител била вписана жалбоподателят Й.Ж.К. *** като собственик, на когото е
регистрирано моторното превозно средство. В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 72 км./ч.
– превишаване с 22 км/ч. За дата и час на
нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от
приложения Протокол от последваща
проверка № 5 – 52 – 16/01.07.2016 г. техническото средство - Мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR
– 1M, идент. № 557 е преминало последваща проверка, а за място на нарушението – град Хасково, бул. „Г.С.
Раковски“, до Бензиностанция „ОМВ“ в посока град Димитровград.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на дата 10.06.2020 г. според отбелязването в него,
без обаче да е удостоверено това с подписа на получателя.
Изложената дотук фактическа обстановка е
категорично установена от представените по делото писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе. По отношение на приложения снимков материал от заснет клип № 15769 с техническо средство
радар № 557 съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно
превозно средство от Категория Б за населеното място е
Според
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата
на процесното деяние редакция, изм. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според текста на Параграф 6, т.65
(нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП
„автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
С
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра
на вътрешните работи, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение
по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се
обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на
правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват
и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи
за контрол. Нормативно регламентираните изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното
АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите
средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015 г. В
обобщение електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено
и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на
Министъра на вътрешните работи образец. Поставя се въпросът дали в процеса по
установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на цитираната
по – горе наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане
на този процес.
В
случая, приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото,
като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР. Последният
е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това
с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е-24,
каквто изискване е съществувало към момента от време, в който е извършено
процесното заснемане и др. изисквания по
наредбата. Представеният в
случая протокол е попълнен изцяло и е налице яснота относно способа за
въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш, като е
посочено в цитирания протокол, общото правило за ограничението при подбора на
скоростта при движение в населено място – 50 км.ч.
Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата
норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда, тоест на мобилното АТСС. Такава снимка в случая е представена, като
същата е неразделна част от протокола, при положение,
че в конкретната хипотаза се касае за работа с временно разположено на участък
от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на
скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е
било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола, и къде е бил разположен пътен знак Е
-24, спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните
технически средства и системи. В случая обаче, от изображението на
представената снимка по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР не може да се направи категоричен извод за разположението на знак Е -24, поради което не може да се приеме, че тези
изисквания са спазени, преценено на база информацията, че посоката на
сработване и заснемане е на насрещно движещите се превозни средства, спрямо
разположението на АТСС, тоест приближаващите се ППС. Съдът
намира, че едновременно с горното, не можа да се установи дали е спазен и чл.7,
ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, съгласно която пътният знак Е24 се поставя не къде да е, а
преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства и системи, а при указване на мястото на контрол с
преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка. Оттук следва, че съобразно разпределението на доказателствената
тежест е следвало именно издателят на електронния фиш да установи спазването на
нормативните изисквания, действащи към момента на деянието за установяването на
нарушението по реда, предвиден в закона /в широк смисъл/. Следователно при
неспазване на тези изисквания, атакуваният електронен фиш е незаконосъобразно
издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде отменен от съда.
По идентичен начин стои и въпросът по същество, отнасящ се до
авторството на деянието, доколкото липсата на доказателства за посочване на
жалбоподателя като собственик на моторното превозно средство, с което е
извършено посоченото нарушение на правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, оттам и като
субект на това нарушение или като лице, посочено в декларация от собственика, подадена
по реда на Закона за движението по пътищата, като управлявало МПС на
съответната дата не бе преодоляна в съдебното
производство. Оттук, необосновани са изводите на издателя на електронния фиш
относно авторството на нарушението, описано в него.
Независимо от изложеното дотук обаче,
доводи по същество относно съставомерността на деянията, визирани в електронния
фиш всъщност не е необходимо да бъдат излагани, поради наличие и на
обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане,
институтите за спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за
давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и
възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II -
ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с
другите въпроси, за обстоятелствата,
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно, за процесното
административно нарушение, дори и да бе доказано,
давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
според която обаче давностният срок е не двугодишен, респ. четиригодишен, както
се сочи в жалбата, а три години, с оглед вида на наказанието и съобразно
редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от
06.04.2010 г. Следователно, абсолютният
давностен срок за нарушението в
случая е
не три години, а четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80
и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на всяко от деянията, с
оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение –
02.06.2016 г. абсолютният давностен срок
ще може да се приеме, че би изтекъл на 02.12.2020 г., т.е. след
посочената дата от жалбоподателя, която не е настъпила при това преди влизане в
сила на електронния фиш, явяващ се релевантният за преценката момент. По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3,
вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното
производство, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност. Налице са обаче тези по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, което всъщност се явява предшестващата преценка, защото за изтичането
на абсолютната давност се следи само когато се установи, че не е изтекла
давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от
цитираната разпоредба, както вече бе посочено. Последното
налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато, че обжалваният
електронен фиш е издаден на датата на извършване на нарушение - 02.06.2016 г.,
предвид автоматизирания процес и липсата на друга, различна дата на издаване,
посочена от издателя му – ОД на МВР - Хасково от което процесуално действие,
предприето в рамките на административнонаказателното производство със значение
по чл. 81, ал. 2 от НК е започнал да тече съответният давностен
срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към датата на връчване на наказателното
постановление – посочена като 10.06.2020 г., макар и това действие да не надлежно
удостоверено, което е следващото хронологично документирано действие в това
производство е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Следователно,
последиците от изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото
липсват каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия
за прекъсване на давността на по – ранна дата или обуславящи основание за спирането й. В резултат, обжалваното НП
е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат
въпросите по съществото на спора, или пък дали е изтекла абсолютната давност по
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото в случая
всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
изключващо административнонаказателната
отговорност на извършителя за извършено
административно нарушение.
В
обобщение е необходимо да бъде отбелязано, че кумулативно дадените изисквания,
съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата
по установяване на този вид нарушения не са удовлетворени в процесния случай,
поради което се налага като краен изводът за основателност на подадената жалба.
Атакуваният с нея електронен фиш е незаконосъобразно издаден, с оглед на което
същият ще следва да бъде отменен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния
фиш, следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие с жалбоподателя, която е близък
роднина по сватовство на адв. Е.Х.. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В
случая, в съответствие с фактическата и права сложност на делото, която не
надхвърля обичайната за този тип производства, при това е приключило в едно
съдебно заседание, след представяне на преписката, поради което, размерът на
това адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на
РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., към който ред
и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Съгласно т. 1 от първата от
цитираните разпоредба, действаща към датата на сключване на представения
договор за правна защита и съдействие /19.06.2020 г./ - за защита по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000
лв. – 100 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 2754269, издаден от ОД на МВР - Хасково.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр чл. 18 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм.
– ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020
г., в сила от 15.05.2020 г. възнаграждение за адв. Е.Х. от АК – Хасково за
процесуално представителство по АНД № 587/2020 г. в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Хасково да заплати на адв. Е.Т.Х., ЕГН: **********, адвокат в АК – Хасково сумата
в размер на 100 лева, представляваща възнаграждение, определено от съда за
процесуално представителство на Й.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес: *** по АНД № 587/2020 г.
по описа на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.