ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
гр. Пазарджик, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900037 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. № 2694/21.03.2024 г. на Д.
С. Б., ЕГН **********, от гр. Д. област С., ул. „П.“ № **, чрез адв. Г. Й., със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Е. Г.“ № *** против ЗК „Лев инс“ АД, като в
допълнителна молба вх. № 4761/20.05.2024 г. е направено искане за
освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК. Представя декларация за материално и гражданско състояние, видно от
която ищцата декларира, че не получава доходи, не притежава парични
влогове и няма движимо или недвижимо имущество.
След служебни справки от съда се установява, че лицето не работи, има
разплащателна сметка в ***** с налична сума от ***** и неактивирана
спестовна сметка в същата банка. Притежава в съсобственост 6 недвижими
имота, а именно: ********* – всички в гр. С., местност К, както и ******* в
гр. С, местност Б. Не притежава МПС.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема
предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Цената на предявения иск за заплащане на обезщетение за
1
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лева, респ. дължимата държавна
такса по него е 3 200 лева, като молителят не притежава доходи, но има
разплащателна сметка (недекларирана) с налични средства по нея в размер на
****, като в декларацията си по чл. 83, ал. 2 от ГПК молителят също така не е
декларирал и притежаването в съсобственост на шест недвижими имота. При
това положение е налице укриване на имущество в представената пред съда
декларация и се поставя под съмнение истинността на изнесеното в нея.
Горното е достатъчно да обуслови неоснователност на искането за
освобождаване от държавна такса (така Определение № 386/19.11.2013 г.
ВКС по гр. д. № 6080/2013 г., II г. о.).
На това основание и с оглед липсата на (декларирани) доходи (без други
данни с какви средства и къде живее ищцата), съдът приема да освободи
ищцата от задължението за внасяне на държавна такса до сумата от 2 200 лева,
като задължава същата да внесе държавна такса от 1 000 лева, а в частта за
разноските молбата следва да се отхвърли изцяло.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищцата Д. С. Б. от задължението за внасяне на
държавна такса до сумата от 2 200 (две хиляди и двеста) лева, на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за освобождаване от
задължението за внасяне на разноски по делото, както и за държавна такса над
сумата от 2 200 лева до дължимите 3 200 (три хиляди и двеста) лева, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в отхвърлителната част в
едноседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2