РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №947/2.7.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На тридесети юни                                                     Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 706 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Х.К.К., ЕГН: **********, като управител на „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" №23а, вписано в TP с ЕИК *********, депозирана чрез пълномощника адвокат П.Х.К.,***, срещу: Електронен фиш серия К№ 1920348 издаден от ОДМВР Варна,  с който на К. като представляващ „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че посоченото в електронния фиш нарушение не е извършено от възз.. излагат се факти, че  „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД има за предмет на дейност внос и търговия с автомобили. Процесният лек автомобил, с който е извършено нарушението, бил продаден на „ДЖУЛ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич" №1Г, ет. 2, офис 4, вписано в TP с ЕИК: *********, представлявано от Салваторе Прокопио. Между двете дружества бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС от 01.02.2018г., като била издадена фактура №88/01.02.2018г. Преди подписването на договора от страните, купувачът заплати на продавача капаро, а автомобилът бил предаден във владение на купувача.

    Сочи се , че в ЕФ не била отчетена допустимата грешка при измерването - +/- 3 км. От изложеното в процесния фиш не ставало ясно какъв е видът на автоматизираното техническо средство, чрез което е установено извършеното нарушение, което лишавало наказаното лице от възможност да организира адекватно защитата си.

  На следващо място, се оспорва техническата годност на автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето нарушението.

   ЕФ не отговарял на изискванията на закона и не представлявал годен административен акт, с който могат да се налагат наказания. Същият не носел каквито и да било данни за издателя си и прави невъзможна преценката дали административнонаказващият орган попада сред лимитативно изброените в чл. 47 от ЗАНН лица. В процесния електронен фиш липсвала информация за срока на обжалването му, както и пред кой орган може да се обжалва той. Отделно от горното, според изложеното в процесния електронен фиш наказанието е наложено на Х.К.К. в качеството му на представляващ „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД. При издаването на фиша било допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в налагане на административно наказание „глоба" по отношение на юридическо лице.

      В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита, която като цяло препокрива аргументите в жалбата. С нея, както и с жалбата се претендира и присъждане на разноски.

      Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен  юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 1920348 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника Х.К.,  в качеството му на представляващ „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД, затова че на 31.01.2018 г. в 22,03  часа, в село Старо Оряхово, обл.Варна,  по ул. Дунав,  до дом № 8 на ул.”Дунав”, посока гр.Бургас е извършено нарушение за скорост с автомобил „Мерцедес Р 320 ЦДИ 4 МАТИК"   с peг. №064М963, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 79 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.       

     Установено било, че собственик на превозното средство е  „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД, с представляващ възз.Х.К.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника К., като представляващ собственика на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

      В хода на въззивното производство е изискана и приложена справка за собствеността на автомобил „Мерцедес Р 320 ЦДИ 4 МАТИК"   с peг. №064М963, от която е видно, че към датата на нарушението собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е ЕАД „Интерлийз Ауто“-клон Варна, а ползвател на МПС е „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД, представлявано от възз.К..

     В хода на въззивното производство бяха приобщени и писма от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна ведно със заверени за вярност копия от: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 и приложения към него, от които бе установено, че АТСС представлява стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

     По делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ. Възз. твърди, че не разполага с такива доказателства. Видно от кореспонденцията водена с началника на сектор ПП-Варна и от материалите по АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ бил връчен на въззивника на 14.12.2019г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя доказателства за това- обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването. В писмото на Началника на Сектор ПП е посочено, че ЕФ бил изпратен за връчване на 22.02.2018г. чрез фирма „Стар пост“ и не бил върнат отговор за връчване.   

      Видно от представените от въззивника доказателства /копие от пощенски плик/ на 18.12.2019г. в ОД на МВР-Варна е получена молба от възз. за анулиране на ЕФ.

      Тъй като  в ОД на МВР-Варна, ведно с молбата на К. не била представена писмена  декларация на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на същото, на 07.01.2020г. Началникът на Сектор ПП-Варна изпратил писмо чрез „Стар пост“ до възз. /без данни дали същото е получено от К./, че  няма да бъдат предприети действия за анулиране на ЕФ.

      На 31.01.2020г. възз. депозирал жалба срещу ЕФ чрез ОД на МВР-Варна.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и множеството писмени и веществени доказателства  събрани в хода на съдебното следствие.

 

          Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. От друга страна от доказателствата по делото е видно, че към 18.12.2019г. възз. е бил известен за съставения срещу него ЕФ, тъй като е депозирал пред ОАД на МВР-Варна молба за неговото анулиране. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП срокът за обжалване на електронния фиш пред съда е 14-дневен и започва да тече от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. От доказателствата по делото представени от полицията е видно, че ОД на МВР-Варна не разполага с доказателства за датата на връчване на съобщението, че се отказва анулирането на ЕФ.  Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.

       Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. 

    Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

       Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

     Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен „СТРЕГА- НЕРА" ЕООД, с ЕИК *********, с представляващ възз.Х.К.К. , последното регистрирано в официалните масиви на МВР  катособственик на МПС към датата на нарушението. В електронния фиш е посочен и ЕГН на К., както и че с фиша се налага „глоба“.  Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не опорочава обжалвания пред ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание, доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице. Очевидно правилно е бил определен субектът на административното наказание, тъй като сам възз. е представил молба  за анулиране на фиша. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е пределно ясна : „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Тя не се нуждае от никакво тълкуване и именно защото е обща, тя се прилага и при случаи като процесния.

     От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип „SITRAFFIC ERS 400“ с идентификационен № № 003059047ВАА, което представлява стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

          На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 31.01.2018г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

   Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ. Ноторно известно е обстоятелството, че в конкретния пътен участък, който прочие се намира на територията на населено място, където е заснето нарушението има поставена стационарна видеорадарна система, която функционира от години.

       От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,  преминала метрологичен контрол на 01.06.2017г. и удостоверено с представени по административната преписка Протокол №121-ИСИ/01.06.2017г. на БИМ от проверка на стационарна система.

    Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г..

      Измерената скорост на движение на автомобила е 82 км/ч. /видно от приложените доказателства- снимка/, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 79 км/ч.,след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в жалбата. 

        От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400“ с идентификационен № № 003059047ВАА било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 79 км./ч. /след приспадане на допустимия толеранс/ при ограничение от 50 км./ч. в населено място, на ул. „Дунав” до № 8 в с. Старо Оряхово, обл. Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 29 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато в този аспект.

      Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.  От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

       Съдът намира , че  не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак,, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на  НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-31.01.2018г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта.  Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

       Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство.  В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е  „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД, с представляващ възз.Х.К.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.  Въззивникът, като законен представител на „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД,  / вписан както в масивите на МВР, така и в Търговския регистър /общодостъпен за всички/  не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата. Действително по делото са приложени доказателства – договор за покупко-продажба на МПС /без нотариална заверка на подписите/ от 01.02.2018г. т.е. един ден след заснетото нарушение и фактура от същата дата 01.02.2018г., удостоверяваща извършеното плащане на продажната цена. Видно от тях на 01.02.2018г. представляваното от възз. дружество е продало процесния автомобил на друго ЮЛ -„Джул“ ООД. Видно от представените от началника на Сектор ПП-Варна справки, автомобилът е бил регистриран в Сектор ПП със собственик- „Джул“ ООД едва на 09.02.2018г. От друга страна , от съдържанието на договора е видно, че владението на автомобила е предадено в деня на сключване на договора, така че твърденията в жалбата , че автомобилът е предаден на купувача 10 дни по –рано не е подкрепено с никакви доказателства. Нещо повече възз. не е ангажирал и пред органите на полицията такива доказателства, нито е попълнил декларация, че автомобилът се е управлявал в процесния ден от друго лице, като представи и копие от СУМПС на същото- изискване на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Изпращането на молба, в която се сочат определени, неподкрепени с никакви доказателства, факти не е в състояние да преодолее липсата на декларация с посочване на водача МПС и копие от неговото СУМПС. Нещо повече, възз. като представляващ ЮЛ занимаващо се по занаят с търговия с нови и употребявани автомобили / видно и от отразеното в ТР/ следва да знае разпоредбите на българското законодателство, в частност разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.  Затова правилно АНО е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП съобразно която когато МПС е собственост на ЮЛ, наказанието  предвидено за извършеното нарушение, се налага на неговия законен представител. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като законен представител на собственика на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая такива не са налични за процесната дата.

        Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 29км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева (сто лева) за превишение на скоростта от 21 до 30 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

       Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч. и то в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 3 минути/, ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.

       В настоящото производство адвокат е извършил процесуално представителство, като е депозирал жалба и писмена защита по делото, и е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането му за присъждане на разноски  по настоящото производство е неоснователно и се отхвърля от съда.

 

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 1920348 издаден от ОДМВР Варна,  с който на Х.К.К., ЕГН: ********** като представляващ „СТРЕГА - НЕРА" ЕООД за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП..

    

        ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН: **********,  да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: