РЕШЕНИЕ
№ 8570
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110171205 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. П. Ж.
срещу „Сити кеш“ ООД.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5 ЗЗП за прогласяване на нищожност на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски
кредит № 473410/30.11.2020 г., сключен между страните и 2/ в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати сумата от 50 лева, частично от сумата от 850 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл. 11, ал. 1 от
договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба до погасяването.
Ищцата Б. П. Ж. твърди, че на 30.11.2020 г. сключила с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № 473410. По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 1800 лв., която следвало да върне на
двуседмични вноски. Сочи, че на осн. чл. 11, ал. 1 от договора кредиторът начислил
неустойка в размер на 850 лева поради неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, предвидено в чл. 5, ал. 1 от договора. Сочи, че е погасила изцяло
всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка.
Счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит, с която е предвидена
неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, като постига единствено неоснователно обогатяване за
кредитора. Отделно, въпреки че не предявява иск за нищожност на целия договор,
излага аргументи в подкрепа на това твърдение. Сочи, че ГПК е описан единствено
като процент, без да е посочен начинът на неговото изчисляване. Намира, че в ГПР
следва да се включи и начислената неустойка, като така общият му размер би
1
надхвърлил законоустановения максимум. Счита, че договорът е нищожен поради
липса на форма. Намира, че уговорената възнаградителна лихва е в прекомерно висок
размер и противоречи на добрите нрави. Сочи, че не са спазени и законовите
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора да е включена информация за
условията по издължаване на кредита, погасителен план, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на отделните вноски. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
оспорваната клауза от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането за
неустойка, отговаря на изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата
пороци. Намира, че кредитодателят е преценил риска преди сключване на договора за
кредит, но след непредоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя
рискът за кредитора се е увеличил, поради което и неустойката се явява обезщетение за
възникналото след сключване на договора увеличение на риска. Излага подробни
аргументи и по наведените от ищцата доводи за нищожност на договора в неговата
цялост. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора, като освен
това счита, че предвидената неустойка не следва да е част от ГПР. Възразява срещу
твърдението за недействителност на уговорената възнаградителна лихва поради
прекомерност. Оспорва да е налице заобикаляне на закона по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 11.05.2023 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявените в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като същият се счита за
предявен за сумата от 1449,62 лв. вместо досегашния предявен частичен размер от 50
лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) между Б. П. Ж. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за
паричен заем № 473410/30.11.2020 г., по силата на който ищецът е получил в заем
сумата от 1800 лв.; 2) „Сити кеш“ ООД е предоставил на Б. П. Ж. уговорената в
договор за заем сума от 1800 лв.; 3) в договора за заем е уговорена неустойка поради
непредоставяне на обезпечение на кредитора. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
С определението на съда от 22.03.2023 г., в което е обективиран проекта за
доклад по делото, съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил „Сити кеш“ ООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи по делото в цялост кредитното досие
по процесния договор, справка от счетоводството си за всички извършени плащания по
договора, както и препис от договора за паричен заем № 473410/30.11.2020 г. и СЕФ,
като му е указал, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК. В указания от съда срок ответникът не е изпълнил
задължението си да представи изисканите документи. Въпреки това, фактът на
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
паричен заем не е спорно между страните. Освен това по делото е прието заключение
по допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е извършило
справка в счетоводството на ответното дружество, като са му предоставени счетоводни
документи във връзка с процесния договор. От приетото експертно заключение се
установява, че общо платената от ищцата сума по договора е в размер на 3536 лева, от
2
която: 1800 лева главница, 286,38 лева възнаградителна лихва и 1449,62 лева неустойка
за непредставяне на обезпечение. Отразено е, че кредитът е усвоен на 30.11.2020 г.,
като окончателно е погасен на 13.07.2021 г. Уговореният ГПР, включващ разходите и
лихвата е в размер на 49,61 %. Отразено е, че като се вземе предвид и платената по
договора неустойка, ГПР би бил в размер на 709,77 %. Съдът кредитира експертното
заключение, като намира същото за пълно и обективно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5
ЗЗП за прогласяване на нищожност на неустойка за непредоставяне на обезпечение,
уговорена в договора за паричен заем:
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна
клауза от договора поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно че: клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение накърнява добрите нрави.
По делото не е представен договорът за паричен заем, въпреки указанието на
съда до ответника по реда на чл. 190 ГПК. Въпреки това, между страните
съдържанието на договора не е спорно, като фактът на уговорената неустойка при
непредставяне на обезпечение е отделен като безспорен с доклада по делото. Същото
се установява и от експертното заключение, като вещото лице възпроизвежда
разпоредбата на чл. 5 от договора, като сочи, че в нея са посочени видовете
обезпечения, едно от които следва да се предостави в тридневен срок от сключване на
договора.
След служебно извършена справка на публикуваните общи условия, приложими
към процесния договор, се установи, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Общите условия,
осигуреното като обезпечение поръчителство следва да е от едно иди две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не
са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели
по сключени и непогаесии договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити
към банки или финансови институции е класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш
документ за размера на получавания от тях доход.
В случай че заемателят избере като представяне на обезпечение банкова
гаранция, тя трябва да съответства на условията по чл. 33, ал. 1, т. 2 от общите
условия, а именно: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 34 от ОУ, при предоставяне на обезпечения по чл. 33, ал. 1. т. 1 и 2.
предлаганото обезпечение следва да се предостави в офис на дружеството. В случаите,
при които се учредява поръчителство на заема, поръчителят следва да се яви в офис на
Заемодателя заедно със Заемателя, в сроковете, предвидени в общите условия, за
даване съгласие, за обработване на лични данни и сключване на договор за
поръчителство.
3
Съдът намира, че уговорената договора неустойка за непредоставяне на
обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при
неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а
при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер, надхвърлящ отпуснатия заем. С
оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение
при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено
точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест
на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин
не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Дори при добросъвестно
изпълнение в срока по договора от страна на длъжника, с така начислената неустойка
кредиторът би получил сума, надвишаваща повече от три пъти размера на отпуснатия
заем /като се прибавят дължимата лихва и останалите разходи, включени в ГПР/. Това
създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на
неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с
необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с
възнаградителната лихва. Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го
обогатила неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След
като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в рамките
на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът да се съобразяват
с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед относително
самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води до нищожност и на
клаузата за възнаградителна лихва.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
4
още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезщетение.
Следва да се посочи освен това, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с посочената информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората
алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от
заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер
на два пъти дължимата главница и лихва. Видно от данните отразени от вещото лице в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, договорът е е сключен за заемна
сума в размер на 1800 лв., която следва да бъде погасена за срок от 32 вноски, като се
заплати и договорна лихва. Не може да се очаква от длъжника, че в тридневен срок от
сключването на договора той ще разполага със сума, равна на два пъти сбора от
заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която да предостави
като банкова гаранция.
Не на последно място, видно от експертното заключение, още със сключването
на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с всяка
погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в договора,
поради което е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Поради изложеното и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен.
По евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради
което следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 1449,62 лева, представляваща заплащане на неустойка поради
непредоставяне на обезпечение, без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на предвидената в процесния договор неустойка, дължима от ищцата.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза размерът
на платената от ищцата неустойка по процесния договор е в размер на 1449,62 лева.
Поради недействителността на уговорената клауза за неустойка, се налага извод, че
сумата е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
5
страна.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 947,95 лева /137,99 лева държавна такса, 280 лева възнаграждение за вещо
лице и 529,96 лева адвокатско възнаграждение/. По делото не е представен списък на
разноски по чл. 80 ГПК, въпреки че в депозирана от ищеца молба с вх. №
127103/09.05.2023 г. е посочено, че такъв се прилага. Претендираното от ищцата адв.
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие е в
размер на 1000 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което е основателно. Делото не се отличава с правна
и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно открито
съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил лично.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на
сумата от 2299,62 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в
размер на 529,96 лева, до който размер следва да бъде уважено искането за присъждане
на адв. възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********
срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че
клаузата от Договор за паричен заем № 473410/30.11.2020 г., предвиждаща
заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП
и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********
да заплати на Б. П. Ж., ЕГН ********** сумата от 1449,62 лева, представляваща
неоснователно получена сума, представляваща неустойка по Договор за паричен заем
№ 473410/30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева, считано от
30.12.2022 г. до погасяване на задължението и законна лихва върху сумата от 1449,62
лева, считано от 09.05.2023 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 947,95
лева на осн. чл. 78, ал. 1, ГПК, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6