Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .
.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Иванка Дрингова
мл.с. Филип
Радинов
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1080 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 38340/29.05.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение №
1990 от 10.05.2019г., постановено по гр.дело № 18442/2018г. на Варненския
районен съд, ХVІ-ти състав, с което е прието за установено, че Д.В.Д., ЕГН **********
***, няма парично задължение към въззивника в размер на 2707,31 лв.,
представляваща начислена като корекция ел. енергия за периода от 09.11.2016г.
до 08.11.2017г. по фактура № ********** от 22.11.2018год. за обект на
потребление с кл.№ ********** и аб.№ **********, находящ се на адрес: гр.
Варна, ул. „*****“ №/бл.129, ет.6, ап.21, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Д.В.Д. не дължи на „Енерго-про Продажби“ АД сумата от 2707,31 лв., представляваща
корекция за потребена, неотчетена и незаплатена ел. енергия за периода от 09.11.2016г.
до 08.11.2017г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „*****“
№/бл.129, ет.6, ап.21, отчитан по кл.№ ********** и аб.№ **********, за която
сума е издаденало фактура № ********** от 22.11.2018г.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е потребител е на ел. енергия за обект на
потребление с кл.№********** и аб.№**********, находящ се в град Варна, ул.*****
№/бл.129, ет.6, ап.21. В резултат на преизчислените количества енергия
кл.№********** и аб.№********** е издадена фактура №**********/22.11.2018год.
на стойност 2 707.31лв. със срок за плащане - 03.12.2018год. Фактурата е
издадена въз основа на становище за начисление на ел.енергия, относно КП
№2192/19.11.2018год. Оспорва изцяло съставения на 08.11.2017г. констативен
протокол №1104080 за извършена проверка. Твърди, че не дължи процесната сума,
тъй като не е потребила начисленото й количество ел.енергия. Намира КП и
извършената въз основа на него корекция на сметка да са съставени в
несъответствие на нормативната уредба, без ответникът да има право да начисли
исковата сума, на основание ПИКЕЕ и въз основа на констатациите от проверка,
извършена на 08.11.2017г.
В отговор на
исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения установителен иск, като го
намира за неоснователен, поради наличието на правно основание за възникването
на оспорваното материално право. Не оспорва факта, че през процесния период от
време е съществувало валидно договорно правоотношение между ищецът и ответното
дружество, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното
дружество ел.енергия. Позовава се на извършена проверка на изправността на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол от 08.11.2017г. Сочи, че във връзка с направените
констатации в констативния протокол и експертизата от БИМ,
„Електроразпределение Север”АД е съставило становище за начисление на
ел.енергия от 21.11.2018г., което конкретизира размера на оспореното вземане.
На 22.11.2018г. ответното дружество е издало фактура №********** за сумата от
2707,31лв. Излага, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.50 от ПИКЕЕ. Моли за отхвърляне на предявеният
иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявеният отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
по делото не спорят, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „*****“
№/бл.129, ет.6, ап.21, отчитан по кл.№ ********** и аб.№ **********.
От
констативен протокол се установява, че на 08.11.2017г. служители на „Енерго-про
Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Електромерът е
демонтиран и изпратен в БИМ за проверка на показанията. В протокола е посочено,
че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели.
Представен
констативен протокол № 2192/19.11.2018г. от БИМ – Варна, в който е отразено, че
е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана
енергия в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея на електромера.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Изготвено
е становище за начисление на електрическа енергия, като за периода 09.11.2016г.
до 08.11.2017г. общо измереното количество електроенергия от 16662 кВтч е разпределено на три подпериода.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е
издало фактура № ********** от 22.11.2018г. за сумата от 2707,31 лева, с
получател Д.В.Д..
От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че: са налице
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.
енергия, определена по чл.50 от ПИКЕЕ; елекрическата енергия, натрупана в
регистър 1.8.3, е отчетена от електромера; наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3, се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната
схема на електромера.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на
процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър
1.8.3, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на
сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на
проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците
при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 08.11.2017г.
Същевременно,
в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила
и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С
оглед изложеното съдът намира, че въззивникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че въззиваемата му дължи сумата в общ размер от 2707,31
лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 09.11.2016г.
до 08.11.2017г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя
за основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество,
доставчик на ел. енергия, по който е налице трайна съдебна практика,
разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството е приключило в едно
съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по
правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 420
лв.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1990
от 10.05.2019г., постановено по гр.дело № 18442/2018г. на Варненския районен
съд, ХVІ-ти състав, с което е прието за установено, че Д.В.Д., ЕГН ********** ***,
няма парично задължение към „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“№258 в размер на 2707,31 лв., представляваща начислена като корекция
ел. енергия за периода от 09.11.2016г. до 08.11.2017г. по фактура № **********
от 22.11.2018год. за обект на потребление с кл.№ ********** и аб.№ **********,
находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „*****“ №/бл.129, ет.6, ап.21, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********
*** сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: