Решение по дело №181/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В.,06.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 01.04.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ К.

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №181 по описа за 2021 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Делото е образувано по искова молба от 27.10.2020 г. от ”Ферт Бул”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.З.ул.”К.Н.А,представлявано от изп. директор Ю. Б. Д.,с адрес за призоваване гр.С.З.улЦ.И.Ш.адв.В.Ц.Т. ***,против А.К.”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”П.,представлявано от управителя К.В.К..

    Ищецът твърди,че на основание договор за продажба №312/22.07.2019 г. бил доставил на ответника петдесет торби семена за посев Р. С. на обща стойност 11 750 лв..Бил издал и фактура №**** Ответникът бил приел семената без забележки.Падежът на задължението бил до 31.07.2020 г..След многократни покани,ответникът бил заплатил на 23.09.2020 г. сумата от 6 000 лв..

    Съгласно договора,при забава ответникът дължал и неустойка-1% на ден,но не повече от 20%.

    Претенциите на ищеца са ответникът да бъде осъден да му заплати:

    -5 750 лв. главница,представляваща дължимия остатък по фактурата;

    -2 350 лв.-неустойка от 01.08.2020 г. до 23.09.2020 г.;

    -1 150 лв.-неустойка от 24.09.2020 г. до 27.10.2020 г.;

    -законната лихва върху сумите,считано от подаването на исковете до окончателното изплащане на сумите;

    -разноските по делото.

Исковете са с правни основания чл.чл.79 ал.1 и 92 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.чл.183 ал.1 и сл. от ЗЗД и 288 от ТЗ.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника,чрез адв.Ц.С. ***,е постъпил отговор,с който оспорва исковете като допустими,но неоснователни. Признава фактите на сключването на договора и доставянето на семената.Оспорва дължимостта на сумите с доводите за заплащането на сумата от 5 750 лв. на 09.11.2020 г. и за нищожност и евентуално за прекомерност на неустойката. Оправдава забавата си с форсмажорни обстоятелства-тежка метеорологична обстановка през стопанската година.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 22.07.2019 г. между страните е бил сключен договор №312 за продажба на петдесет торби семена за посев Рапица Силвър на обща стойност 11 750 лв. без ДДС,с падеж на задължението за плащане до 31.07.2020 г..При забава на плащането,ответникът дължи и неустойка-1% на ден,но не повече от 20%.

Ищецът е издал и фактура №**********/24.07.2019 г..

Ответникът е получил торбите на 24.07.2019 г..

Горното е видно от представените по делото договор, приложение №1 към договора,фактура и приемо-предавателен протокол.

Ищецът е канил ответникът да плати.

Горното е видно от представените покана от 11.08.2020 г. и имейл от 10.09.2020 г..

Ответникът е заплатил на 23.09.2020 г. сумата от 6 000 лв. и на 09.11.2020 г. сумата от 5 750 лв..

    Горното е видно от представените нареждания за превод и от заключението на вещото лице.

Вещото лице е установило и че размерът на неустойките е изчислен правилно.

По делото е разпитан и свидетел/тракторист при ответника/,който твърди,че били засяли закупените семена, но се засушило/от септември до март имало малки валежи, изсипаният тор не се разтворил/ и те не поникнали.Имало проблеми и с другите култури.През пролетта засяли царевица и слънчоглед на площите,които горе-долу станали.

    При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявените искове са допустими/като предявени от валидно представляван правен субект с интерес/.По основателността им:

Разгледан по същество,искът за главницата се явява неоснователен,съответно следва да бъде отхвърлен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже наличието на договорно отношение между страните и респ. на задълженията на ответника.Посочил е и че ищецът е представил е годни доказателства-договор, фактура,приемо-предавателен протокол и изходящо от ответника потвърждение на задълженията по договора.

Вече в тежест на ответникът е било да докаже изпълнение на задълженията.Ответникът е признал,че е допуснал просрочие,като е заявил,че е изпълнил изцяло едва на 09.11.2020 г.,което се е потвърдило от заключението на вещото лице.

Сключването на договора,получаването на стоките и непълното плащане на цената са били и отделени като безспорни между страните факти.

При предявяването,искът е бил основателен,но следва да бъде отхвърлен,предвид направеното по време на делото погасяване.

На ищеца обаче следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска до погасяването на сумата.

Разгледани по същество,исковете за неустойка се явяват изцяло основателни,съответно следва да бъдат уважени,както са били предявени.

Ответникът се е защитавал с доводите за нищожност/ прекомерност на неустойката и наличие на форсмажорни обстоятелства.Доводите са неоснователни:

Съгласно чл.309 от ТЗ,не може да се намалява поради прекомерност неустойката,дължима по търговска сделка, сключена между търговци.В случая,сделката безспорно е търговска.

    Правилно ищецът забелязва и че падежът на задължението за плащане предшества прибирането на реколтата,респ. че липсата на добиви не извинява ответника.Съгласно чл.306 ал.1 изр.2 от ТЗ,когато длъжникът е бил в забава,той не може да се позовава на непреодолима сила.

По горните съображения,исковете следва да бъдат уважени,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца неустойките,ведно със законната лихва.

Разноските по делото:

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените и претендирани разноски - 370 лв. държавни такси по исковете,1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение на вещо лице,общо 1 520 лв..

Претенцията на ищеца за разноски следва да бъде уважена изцяло,въпреки отхвърлянето на иска за главница, доколкото отхвърлянето е следствие на плащане след предявяването на иска.

Съдът приема да редуцира възнаграждението на адвоката на ищеца при възражението за прекомерност от адвоката на ответника от сумата от 1 360 лв. на сумата от 1 000 лв.. Съдът съобразява минималния размер съгласно Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 792.50 лв.,правната и фактическата сложност на делото и ангажираността на адвоката/изготвяне на искова и две писмени становища,без явяване в с.з./.

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

    ОСЪЖДА ”А.К.ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”П.,представлявано от управителя К.В.К.,***,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.З.ул.”К.Н.А, представлявано от изп. директор Юлия Борисова Димитрова, следните суми във връзка с договор за продажба №312/ 22.07.2019 г.:

    -2 350 лв. неустойка върху сумата от 11 750 лв. от 01.08.2020 г. до 23.09.2020 г.;

    -1 150 лв. неустойка върху сумата от 5 750 лв. от 24.09.2020 г. до 27.10.2020 г.;

    -законната лихва върху сумата от 3 500 лв.,считано от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;

-законната лихва върху сумата от 5 750 лв. за периода 27.10.2020 г.-08.11.2020 г. вкл.;

    -1 520 лв. разноски по делото.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница от 5 750 лв.,като неоснователен и недоказан.

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: