№ 1052
гр. Благоевград, 28.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Атанас Иванов
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500699 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени Решение № 43 от 16.02.2025 г.
по гр. д. № 1615 /2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания
съдебен акт Община Якоруда, ЕИК *********, е осъдена да заплати на А. Н.
К., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие изпратена по изп. д. № 395/2021
г. по описа на ЧСИ Ш.Д. покана за доброволно изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен като неоснователен до пълния
претендиран размер от 1500 лв.
Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като: на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК е осъдил Община Якоруда заплати на А. К. сумата от 91,20
лв., представляваща направени по делото разноски пред първоинстанционния
съд за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от предявения иск; А. К. е осъдена да заплати на Община
Якоруда сумата от 680 лв., направени по делото разноски пред
първоинстанционния съд за заплатен депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. е подадена от Община Якоруда,
чрез адв. П. С.. В нея се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на
решението. Жалбоподателят счита, че твърденията в исковата молба
обосновават иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, които са били причинени на
ищеца от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в Община
Якоруда, извършени при или по повод изпълнението на административна
дейност по принудително събиране на публични задължения. Намира, че на
осн. чл. 1, ал. 2 вр. чл. 7 ЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 2012 г./, компетентен да се
произнесе по иска е Административен съд Благоевград. Затова този
жалбоподател счита, че обжалваното решение следва да се обезсили и
производството по делото – да се прекрати. В жалбата се излагат аргументи,
1
че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на
материалния закон. Жалбоподателят намира, че в решението са налице
вътрешни противоречия. Той счита, че не е налице деликт, осъществен от
служители на Община Якоруда. Твърди, че след като ищцата е внесла парите
по банков път по сметка на общината, тя не е уведомила ответника за
извършеното действие. Счита, че за да е налице вина, ищцата е трябвало да
представи съответен платежен документ. Твърди, че в предявените от ищцата
молби не се посочва с кой документ тя счита, че е погасила своите задължения
към ответника. Жалбоподателят сочи, че според съда това е станало с
платежно нареждане от 22.12.2020 г., но в жалбата се навежда, че същото не е
било приложено към исковата молба. Поддържа, че това платежно нареждане
само е било посочено в исковата молба, като сумата е била преведена по
разплащателна сметка на Община Якоруда, която не се е използвала за
възстановяването на разноски по съдебни дела. Навежда доводи, че по делото
не се доказва ищцата да е претърпява вреди вследствие от получената покана
за доброволно изпълнение, както и че липсва причинно-следствена връзка
между получаването на поканата, респ. действия на служители на общината и
здравословното състояние на ищцата. Моли да се отмени обжалваното
решение.
Препис от въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. е връчен на
насрещната страна, но същата не е подала отговор на въззивна жалба.
Въззивна жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. е подадена от А. Н. К., чрез адв.
К. И.. С нея решението се обжалва в частта, с която са били отхвърлени
предявените искове. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост. Поддържат се нарушения на чл. 52 ЗЗД и чл. 172 ГПК.
Жалбоподателката оспорва изводите на съда относно влошаването на
здравословното й състояние. Тя поддържа, че медицинска помощ не е била
потърсена, тъй като ищцата е акушерка. Сочи, че в Якоруда няма болници.
Навежда доводи, че няма изискване хипертонична криза да се доказва с
писмени доказателства. Счита, че здравословното й състояние се установява
от свидетелски показания. Посочва, че това кореспондира със заявеното от
вещото лице. Оспорва извода на районния съд, че от експертното заключение
се опровергава възможността увреждането да е причинено от деликта. Счита,
че заключението е сочило варианти, които съдът е следвало да възприеме или
отхвърли въз основа на останалия доказателствен материал.
Жалбоподателката счита, че е следвало да се кредитират показанията на
свидетелите Н.Ч. и С.Д., както и че същите е следвало внимателно да се
преценят в светлината на обстоятелствата по чл. 172 ГПК с оглед на останалия
доказателствен материал. Счита, че при определянето на размера на
обезщетението е нарушен чл. 52 ЗЗД, като навежда, че в конкретния случай
състоянието на ищцата е продължило над месец и излага съображения за
преживените болки и страдания. Оспорва извода на съда относно момента, в
който същият е приел, че са отшумели негативните емоции на ищцата.
Жалбоподателката оспорва оценката на експертното заключение и
доказателствената му стойност. Счита, че заключението е следвало да се
оцени в съвкупност с останалите доказателства. Моли решението да се отмени
в обжалваната част и предявените искове да се уважат в пълния им
претендиран размер. Претендира разноски. Към жалбата е приложена
диплома за завършено образование – специалност „акушерка“.
Препис от жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. е връчен на насрещната
2
страна, но същата не е подала отговор на въззивна жалба.
Окръжният съд при извършване на проверка за допустимост на
производството, констатира следното:
Жалбите са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани
страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. При
проверката за редовност и допустимост на въззивните жалби, съдът
констатира, че те са нередовни.
Съгласно чл. 258, ал. 2 ГПК, жалба може да се подаде срещу цялото
въззивно решение или срещу отделни негови части. С въззивна жалба с вх. №
2363/26.02.2025 г. се отправя искане (чл. 260, т. 4 ГПК) да се отмени
съдебното решение, но в самата нея жалбоподателят изразява недоволство
срещу частта на решението, с която са уважени предявените искове. Налице е
неяснота във волеизявлението на жалбоподателя, която обуславя нередовност
на въззивната жалба по чл. 260, т. 4 ГПК, тъй като от съдържанието й не става
ясно дали жалбоподателят обжалва в цялост първоинстанционното решение
или обжалва същото само в частта, с която са били уважени предявените
искове. Затова на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се
съобщи да отстрани в едноседмичен срок тази нередовност.
При проверката за редовност на въззивните жалби, съдът констатира, че
те са нередовни по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй по тях като не е внесена
изцяло държавната такса за въззивно обжалване съгласно чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно чл. 72, изр. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Предмет
на исковото производство са два обективно кумулативно съединени иска – иск
с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за главница в размер на 1500
лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за сумата от 56 лв. Съгласно чл.
1 от Тарифата за всеки иск се дължи държавна такса в размер на 4 на сто върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Затова и в хода на
първоинстанционното производство (л.8-9 и л.22 от гр.д. № 1615/2021 г. на РС
Разлог) ищецът е внесъл държавна такса в общ размер на 110 лв. – 60 лв. за
иска за главницата (4 % от претендирания й размер) и 50 лв. за иска за законна
лихва (минималния размер по чл. 1 от Тарифата).
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса
в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство,
върху обжалваемия интерес.
По въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. жалбоподателят е заплатил
държавна такса в размер на 25 лв. (л.8 от в.гр.д. № 699/2025 г. на ОС
Благоевград). Размерът на дължимата държавната такса зависи от това дали с
тази жалба се обжалва в цялост решението или само част от него, тъй като
това променя стойността на обжалваемия интерес.
Ако с тази жалба въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното
решение, на осн. чл. 18, ал. 1 от Тарифата дължимата държавна такса би била в
общ размер на 55 лв., като в този случай за да отговаря жалбата на
изискването на чл. 261, т. 4 ГПК жалбоподателят следва да довнесе още 30 лв.
държавна такса.
Ако с тази жалба въззивникът оспорва само частта от съдебното решение,
с която са уважени исковете, тогава за обжалването пред въззивна инстанция
3
за всеки отделен иск ще се дължи такса в минимален размер от 25 лв., т.е. за
подаването на жалбата ще се дължи държавна такса в общ размер на 50 лв. В
този случай за да отговаря жалбата на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК
жалбоподателят следва да довнесе още 25 лв. държавна такса. На осн. чл. 262,
ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се съобщи да отстрани в едноседмичен
срок и тази нередовност.
По въззивна жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. жалбоподателят е заплатил
държавна такса в размерна 30 лв. (л.15 от в.гр.д. № 699/2025 г. на ОС
Благоевград). С нея решението се обжалва в частта, с която се отхвърлени
предявените искове. С оглед на обжалваемия интерес на осн. чл. 18 от
Тарифата за всеки отделен иск ще се дължи такса в минимален размер от 25
лв., т.е. за подаването на жалбата се дължи държавна такса в общ размер на 50
лв. Затова на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на този жалбоподател следва да се
съобщи да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност, като
довнесе сумата от 20 лв.
Според чл. 260, т. 4 ГПК жалбата съдържа в какво се състои искането.
Съгласно чл. 261, т. 4 ГПК към жалбата се прилага документ за внесена такса.
Съгласно чл. 267, ал. 1 ГПК в закрито заседание въззивният съд извършва
проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262.
Разпоредбата на чл. 262 ГПК е озаглавена „Проверка от първоинстанционния
съд“. Според чл. 267, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК ако жалбата не отговаря на
изискванията на чл. 260, т. 4 ГПК и чл. 261 ГПК, на страната се съобщава да
отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случая
въззивните жалби не отговарят на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, а
въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. не отговаря и на изискванията на чл.
260, т. 4 ГПК.
По изложените съображения производството пред ОС Благоевград следва
да се прекрати и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
изпращане на съобщение до жалбоподателите да отстранят в едноседмичен
срок допуснатите нередовности. Следва да се дадат указания на
жалбоподателите всеки от тях да донесе дължимата от него държавна такса за
въззивно обжалване, като в същия срок те следва и да представят по делото
съответния платежен документ. На осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на жалбоподателя
Община Якоруда следва да се укаже да отстрани и констатираната в жалбата
му нередовност по чл. 260, т. 4 ГПК. След изпълнение на указанията делото
следва да се изпрати отново на ОС Благоевград за разглеждане на въззивните
жалби.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 699/2025 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за изпращане на съобщения на
жалбоподателите да отстранят в срок допуснатите нередовности във
въззивните жалби, като:
1/ по отношение на въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г., подадена
4
от Община Якоруда, чрез адв. П. С., срещу Решение № 43 от 16.02.2025 г. по
гр. д. № 1615/2021 г. по описа на Районен съд Разлог на жалбоподателя
Община Якоруда следва да се укаже да отстрани констатираните
нередовности на въззивната жалба, като в едноседмичен срок: посочи ясно
дали обжалва Решение № 43 от 16.02.2025 г. по гр. д. № 1615/2021 г. по описа
на Районен съд Разлог изцяло или само в частта, с която са били уважени
предявените искове; ако с въззивната жалба жалбоподателят обжалва изцяло
първоинстанционното решение, той следва в указания срок да представи
платежен документ за довнесена държавна такса в размер на 30 лв., заплатена
по сметката на Окръжен съд Благоевград; ако с въззиваната жалба
жалбоподателят обжалва решението само в частта, с която са уважени
предявените искове, той следва в указания срок да представи платежен
документ за довнесена държавна такса в размер на 25 лв., заплатена по
сметката на Окръжен съд Благоевград.
2/ по отношение на въззивна жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г., подадена
от А. Н. К., чрез адв. К. И., срещу Решение № 43 от 16.02.2025 г. по гр. д. №
1615/2021 г. по описа на Районен съд Разлог, на жалбоподателя А. Н. К. следва
да се укаже да отстрани констатираната нередовност на въззивната жалба,
като в едноседмичен срок представи платежен документ за довнесена
държавна такса в размер на 20 лв., заплатена по сметката на Окръжен съд
Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5