№ 12616
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110130907 по описа за 2024 година
П. Б. К. е предявил срещу К. К. Л. кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 20950 лв., представляваща дължима главница по сключен
между страните договор за паричен заем, ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до
окончателното изплащане и сумата от 7182,99 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 22.05.2021 г. – 22.05.2024 г.
Ищецът твърди, че по сключен между страните договор за заем е предоставил на
ответницата парична сума в размер на 20 950 лв. Посочва, че ответницата е признала
съществуването на вземането по основание и размер посредством декларация, заверена от
нотариус Валентина Маркова, в която е посочила, че ще върне заемната сума на две вноски:
в срок до 03.07.2019 г. сума в размер на 10 000 лв. и в срок до 03.08.2019 г. сума в размер на
10 950 лв. Ищецът твърди, че ответницата не е върнала сумите на посочените дати и към
настоящия момент заемът все още не е погасен, въпреки многократните покани от негова
страна. Посочва, че по тази причина му се дължи и лихва за забава за периода 22.05.2021 г. -
22.05.2024 г. в размер на 7 182,99 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва между страните да е
налице сключен договор за паричен заем. Оспорва ищецът някога да е предавал парична
сума в размер на 20 950 лв. Сочи, че по отношение на посочената в исковата молба
нотариално заверена декларация е подаден сигнал в полицията и е образувано досъдебно
производство, тъй като била принудена да подпише декларацията при заплашване. По тази
причина оспорва декларацията да е със заверено съдържание, оспорва и съдържащите се в
нея изявления.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало по силата на договор за паричен заем; че ищецът в качеството на заемодател е
предал на ответницата като заемател процесната сума; че ответницата не е изпълнила
задължението си да върне заетата сума на уговорените дати; изпадането на ответницата в
забава; размера на претендираната лихва за забава.
По делото е представена нотариално заверена на декларация, подписана от ответницата,
в която последната е декларирала, че през последните 3 години е полчила от ищеца сума в
размер 20950 лева по различни причини и в срок до 03.07.2019 г. ще върне сума от 10000
лева, а в срок до 03.08.2019 г. сума от 10950 лева. В удостоверение от 10.03.2025 г. на
нотариус Валентина Маркова се потвърждава, че в общия регистър е изведена заверка №
1605 от 03.06.2019 г. за декларация в посочения текст.
Приобщени са материали от неприключило ДП 226 ЗМК 1142/2019 г. на 02 РУ-СДВР.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. Александър Бранимиров
Даскалов, който разказва, че на 03.06.2019 г. се видял със сина на ответницата и отишли до
работното място. Около 13:00 - 13:15 ч. видели ответницата да излиза от едно такси, при
което ищецът се подал от колата, размахал белезници и казал на ответницата, че ако не му
върне парите, пак ще я заключи и ще я приключи. Сочи, че ответницата имала червени
белези по ръцете, била видимо много разстроена, плачела и казала, че е била отвлечена и от
нея са искали да подписва някакви документи за пари, като споменала, че е била заплашвана
и накарана под заплаха да подпише декларация, че дължи пари на ищеца. Ищецът бил на
предната седалка, а на задната седалка имало още един по-възрастен мъж.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
прави извод, че не е налице основаната предпоставка, необходима за уважаване на
предявения иск, а именно не е налице правоотношение между страните, доколкото
сключеното такова е опорочено, тъй като не е налице действителна воля от страна на
ответницата за сключването му, а изразената такава е била формирана в резултат на
заплашване. Ответницата е релевирала възражение, че е била принудена да подпише
декларацията при заплашване. Съгласно чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени
при заплашване. Според чл. 30 ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на
основателен страх. Събраните свидетелските показания сочат, че ответницата е била принудена от ищеца чрез
използване на белезници и заплахи да подпише процесната декларация, че дължи на ищеца сума в общ размер на
20950 лева. Приобщените материали от образуваното досъдебно производство
потвърждават този извод. Свидетелските показания дават индиция, че след срещата си с
ищеца на деня на нотариално заверяване на процесната декларация, на ответницата са били
поставяни белезници, като последната била изключително разстроена и изплашена, с оглед
на което съдът намира, че действията на ищеца са възбудили у ответницата основателен
2
страх и са я накарали да направи волеизявлението в процесната декларация. Поради
изложеното съдът намира, че не следва да се приема, че между страните е бил сключен
договор за паричен заем, още по-малко че по силата на такъв на ответницата са били
предоставяни парични средства с уговорка за тяхното връщане.
В резултат на изложеното предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед акцесорния му характер следва да бъде отхвърлен и искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени на ответницата, като се
претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на
3800 лева, което съдът с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 4
НМРАВ намалява до 2900 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Б. К., ЕГН **********, срещу К. К. Л., ЕГН
**********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
20950 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните договор за
паричен заем, ведно със законната лихва от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане и
сумата от 7182,99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
22.05.2021 г. – 22.05.2024 г.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН **********, да заплати на адв. И. М. Ц., личен № ** на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 2900 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3