Разпореждане по дело №26/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 46/18.03.2010 г., постановена по НЧХД № 241 по описа за 2009 г., Момчилградският районен съд е признал М. М. М., роден на 11.04.1940 г. в с.Х., живущ в с.Х., О.К., български гражданин, вдовец, неосъждан, пенсионер, с ЕГН * за виновен в това, че на 03.04.2009 г., около 18.00 часа, в с.Х., О.К., причинил на С. А. А. от с.Х., О.К., разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно-контузна рана на главата в задната част на лявата половина на теменната област с дължина 3 см., представляваща лека телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. Със същата присъда М. М. М. е осъден да заплати на С. А. А. сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част и за разликата от 500 лв. до пълния му предявен размер от 1000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. М. М. М. е осъден да заплати на С. А. А. сумата в размер на 612 лв., представляваща деловодни разноски, а по сметка на РС – М. сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят М. М. М., които я обжалва чрез своя З. като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че никой от разпитаните свидетели не сочел М. М. като извършител на деянието, за което бил предаден на съд. Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля М. А., тъй като същите се разминавали с тези, дадени по полицейската преписка, както и с показанията, дадени от другите разпитани по делото свидетели. Свидетелката Ф.М. твърдяла, че страните не били влизали в пререкание помежду си, както и, че подсъдимият не бил държал пръчка в ръката си. В тази насока били и показанията на другата разпитана свидетелка, който сочела, че С. А. не бил на земята, нямал наранявания и нямало как да изпадне в безсъзнание. Показанията на свидетеля М. А. били непоследователни, нелогични и противоречиви. Не било отчетено обстоятелството, че съдебно-медицинското свидетелство било издадено от съдебен лекар на 06.04.2009 г., а тъжителят твърдял, че телесната повреда му била нанесена на 03.04.2009 г. Видно от приложеното доказателство – фиш за СМП, С. А. бил в съзнание, ориентиран по време и място, напълно адекватен и в двигателните си функции. В тази насока неправилно съдът стигнал до извода за виновността на подсъдимия и неправилно уважил и предявения граждански иск в размер на 500 лв. Моли съда отмени присъдата на Момчилградския районен съд, като го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК, като отхвърли предявеният граждански иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез своя З., жалбодателят поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Излага се довод, че показанията на свидетеля М. А. се разминавали и с показанията на разпитания от въззивната инстанция свидетел С. М., а също така, че пострадалият не бил транспортиран до Г.К..

Въззиваемият С. А. А. и неговия П. оспорват жалбата. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установявало авторството на деянието и причинената телесна повреда. Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел С. М. не бил очевидец и неговите показания не променяли фактическата обстановка. Този свидетел не можел да възприеме нараняване на тъжителя в теменната област, тъй като разговарял в лице със С. А.. Молят съда да остави в сила присъдата на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, констатира:

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. М. и тъжителя С. А. А. били във влошени отношения. На 03.04.2009 г. свидетелят М. А. и тъжителя С. А. пасели крави в с.Х., О.К.. Около 18.00 часа същия ден двамата прибирали кравите към селото и се приближили до къщата на подсъдимия М. М., който чакал своите животни. Подсъдимият попитал свидетеля М. А. къде са кравите. Тъжителят казал на подсъдимия, че и той е овчар, да пита него, на което последният отговорил, че пита свидетеля. След този разговор, М. М. повел кравите си към своята къща, а С. А. седнал на земята. Свидетелят М. А. се отдалечил от тъжителя, за да върне кравите да не отиват към реката. Не след дълго свидетелят М. А. чул шум и се върнал на предишното място. Там видял, че подсъдимият и тъжителят се карат, като и двамата държали в ръцете си пръчки. С. А. бил седнал на земята, а М. М. бил прав, като не позволявал на тъжителя да се изправи. Когато свидетелят М. А. се приближавал към двамата, подсъдимият замахнал и ударил тъжителя по тила с пръчката, която държал в ръката си. След това подсъдимият се отдалечил, а свидетелят М. А. помогнал на С. А. да се изправи и го придружил до дома му. В 19.07 часа същия ден в с.Х. пристигнал медицински екип от ЦСПМ – К., филиал с.Фотиново. Съставен бил фиш за спешна медицинска помощ на тъжителя С. А., в който било отразено, че на същия е причинена контузна рана на главата без загуба на съзнание. На место пристигнали и полицейски служители, които разговаряли с подсъдимия и тъжителя. В този момент с автомобила си пристигнал и свидетелят С. М., който видял подсъдимия и пострадалия да пишат обяснения. От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 92/06.04.2009 г., изд. от д-р Николай Маринов съдебен лекар, се установява, че на С. А. А. е била причинена косо разположена цепковидна разкъсно-контузна рана на главата в задната част на лявата половина на теменната област, с неравни ръбове и дължина 3 см. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелстваният. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля М. А., които са логични и последователни, частично от показанията на свидетеля С. М., частично от обясненията на подсъдимия, както и от приетите писмени доказателства.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК - на 03.04.2009 г., около 18.00 часа, в с.Х., О.К., причинил на С. А. А. от с.Х., О.К., разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно-контузна рана на главата в задната част на лявата половина на теменната област с дължина 3 см., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. Деянието на подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля М. А., които съдът кредитира, тъй като същите са логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Този, свидетел е пряк очевидец, като същият описва подробно извършеното от подсъдимия деяние, както и нараняването на тъжителя. Показанията на свидетеля М. А. се подкрепят от писмените доказателства, приети по делото. Така, видно от фиш за спешна медицинска помощ с дата 03.04.2009 г. на С. А. А. е била причинена контузна рана на главата без загуба на съзнание. В приетото съдебномедицинско удостоверение е описано увреждането на тъжителя, като е посочено, че е възможно описаното увреждане да е възникнало така, както съобщава освидетелстваният. Или, показанията на свидетеля М. А. се подкрепят от тези писмени доказателства, които са били приети и обсъдени от първоинстанционния съд. Нещо повече, показанията на този свидетел се подкрепят и частично от обясненията на подсъдимия, който сочи, че държал тъжителя с ръце, натискал го по главата и не му позволявал да стане. Подсъдимият заявява в съдебно заседание, че “май са идвали бърза помощ и полицая”, като полицаите им казали да не се карат. Ето защо съдът приема обясненията на подсъдимия в посочените им части. В тази връзка показанията на свидетелите Г.А. и Ф.М., че между подсъдимия и тъжителя не бил възникнал конфликт, се опровергават от обясненията на подсъдимия, който не отрича, че е възникнал спор и дори физическо съприкосновение с тъжителя. Поради тази причина съдът не приема показанията на тези две свидетелки. Що се отнася до показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел С. М., то същите не променят по никакъв начин основния извод на съда, тъй като този свидетел не е очевидец на случилото се, а по отношение на нанесеното телесно увреждане са налице писмени доказателства, установяващи същото по несъмнен начин.

Неоснователни са доводите, изложени във възивната жалба, че не са отчетени обстоятелствата относно датата на съставяне на съдебномедицинското удостоверение - 06.04.2009 г. и относно изпадането на тъжителя в безсъзнание. На първо място, налице е писмено доказателство – фиш за спешна медицинска помощ, от което безспорно се установява, че увреждането е причинено именно на 03.04.2009 г. Освен това, в съдебномедицинското удостоверение изрично е записано, че е възможно описаното увреждане по време и начин да е възникнало така, както съобщава освидетелстваният. Що се отнася до обстоятелството, че тъжителят не бил изпаднал в безсъзнание, то това обстоятелство не е било прието за установено както от първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция, поради което този довод не следва да бъде обсъждан. Същото се отнася и до наведения довод за транспортиране на тъжителя до Г.К..

От субективна страна деяниÕто е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето на удар на тъжителя причинява на същия телесно увреждания, болка и страдание. Умисълът се обективира от силата, насочеността, а също така и от предмета, с който е нанесен удара на тъжителя.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази обстоятелството, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия М. М. М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За деянието, извършено от подсъдимия законът – чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години, същият не е осъждани за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV от НК, като от престъплението не са настъпили имуществени вреди. С оглед на това подсъдимият М. М. М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като на основание чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК му бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв., както правилно е постановил и първоинстанционният съд.

Що се отнася до гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда, то обосновано и правилно Момчилградският районен съд е приел, че в следствие на деянието на подсъдимия М. М. М. пострадалият С. А. А. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неприятни усещания, а предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че за овъзмездяване на причинените на тъжителя С. А. неимуществени вреди са необходими и достатъчни 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част и до пълния му предявен размер от 1000 лв. е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от Момчилградския районен съд.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 46/18.03.2010 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 241 по описа за 2009 г. на същия съд. Пред въззивната инстанция са направени разноски от тъжителя за адвокатско възнаграждение, но тъй като липсва искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.

Ето защо и на основание, чл.334 т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 46/18.03.2010 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 241 по описа за 2009 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.