Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 30.11.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на втори ноември ..........................................………..…….………………..…………….….
през
2021/две хиляди двадесет
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Мариана Кадиева, …..……....……….…..........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №203 .. по
описа за ..................... 2021 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от И.И.Х.,
с постоянен
адрес – ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.Е.И.,
член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа,
уведомления и призовки: ***, против Решение
№2153-08-157 от 23.07.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане
№2113-08-240#8 от 10.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя И.И.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Жалбоподателят И.Х. заявява в жалбата си, че на основание чл.118, ал.1
от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр.
с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло
постановеното Решение №2153-08-157 от 23.07.2021 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна
практика на Върховния административен съд. Излага съображенията за това, като
сочи, че в обжалваното решение, административният орган е приел, че има общ
осигурителен стаж от 15 год., 03 месеца и 10 дни, от които действителен
осигурителен стаж е само период от 13 год., 03 месеца и 09 дни, като периодът
от 15.01.1974 год. до 15.01.1976 год., през който е бил на наборна военна
служба, не се
зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО, а се зачита само за осигурителен такъв. Според жалбоподателя, неправилно и незаконосъобразно административният орган, издал решението,
приема, че времето на отбиване на наборна военна служба за периода от
15.01.1974 год. до 15.01.1976 год., съгласно Удостоверение №**/*** год. на
Централния военен архив, не следва да се зачете като действителен осигурителен
стаж, като сочи ,че административният орган не оспорва обстоятелството, че
жалбоподателят е отбивал редовна наборна военна служба за периода от 15.01.1974
год. до 15.01.1976 год. и така, спорен остава единствено въпросът, дали времето
за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период се е
признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Счита, че отговорът на този въпрос е категорично положителен и в тази връзка,
на първо място намира, че следва да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год. (отм., ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.), се зачита за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на
пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство и че срокът на наборната военна служба за периода
24.07.1959 год. до 24.08.1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24
месеца. Сочи, че по силата на разпоредбата на §9, ал.1 (изм., ДВ, бр.102 от 2005 год.) от Преходните и
Заключителните разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което
следва, че изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО и че отбиването на
наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на
Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от
27.12. 1995 год.). Сочи също така, че съгласно чл.1 и чл.3 от
същия закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на
НРБ, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените
сили и че това задължение е изключвало правото на избор на лицата, дали да
отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в
съответствие с трудовото законодателство. В жалбата са развити подробни доводи
в тази насока, като счита, че при така наличната и действаща нормативна уредба
към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ -
24.03.2021 год., липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, каквото е
направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ - град
Кърджали, като в тази връзка намира, че следва да бъде упоменато, че със
създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 от ДР на КСО, не отпада правото на
зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради
което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж,
като в този смисъл сочи последователна и непротиворечива съдебна практика, вкл.
и такава на Върховния административен съд. В крайна сметка жалбоподателят
счита, че след като не е зачел редовната му наборна военна служба за времето от
15.01.1974 год. до 15.01.1976 год. за действителен осигурителен стаж,
пенсионният орган при ТП на НОИ - град Кърджали и горестоящият
му административен орган - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили неправилно
закона. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Решение
№2153-08-157 от 23.07.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град
Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане №2113-08-240#8 от 10.06.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, като
неправилно и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде
друго разпореждане, с което на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Моли също така, да му бъдат присъдени и направените в хода на
настоящото производство съдебни разноски, включително адвокатското
възнаграждение.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят И.И.Х.
от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения
му процесуален представител – адв.Д.И. от АК – ***, в
която заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея
съображения. Моли
съда да уважи подадената жалба и да отмени обжалваното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по
същество, спорът по делото е изцяло правен и е свързан с въпроса, дали времето,
през което жалбоподателят е отбивал наборната си военна служба, следва да се
зачете като действителен осигурителен стаж. Счита, че отговорът категорично е
положителен, за което в жалбата били изложили подробни съображения в тази
насока. Предвид изложеното в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане
на ръководителя „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне в законоустановения
срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя
направените по делото разноски, за които представя списък на разноските, ведно
с Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2021 год., както и пълномощно.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателя със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-351#2/23.07.2021 год. на ТП
на НОИ - Кърджали/л.6/, като е получено от този пълномощник – адв.Д.И., лично и срещу подпис, на датата 30.07.2021 год.,
видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие
за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/. Жалбата е подадена в
деловодството на административния орган, до Административен съд – Кърджали, на
датата 04.08.2021 год., като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град
Кърджали с Вх.№2153-08-157#1 от 04.08.2021 год.,
видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/, т.е. следва да се
приеме, че жалбата е подадена по установения ред, на 5-ия/петия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена
е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление, постъпило
в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-240 от 24.03.2021 год./л.25-л.26/, жалбоподателят И.И.Х. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като за към заявлението същият е приложил и набор от документи,
респ. доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен
стаж и осигурителен доход/л.30-л.41/.
Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и
Удостоверение /приложение обр.1/с №*** от *** год.,
издадено от Централен военен архив/л.41/, в което е удостоверено, че И. И. Х., роден *** год., от ***, е бил на редовна военна служба от 15.01.1974 год. до 15.01.1976 год.
или, изслужил е всичко 2 години и 01 дни. В удостоверението е посочено, че се
издава, за да послужи за признаване на трудов стаж при пенсиониране, съгласно §81
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, като същото е подписано от директора
на Централен военен архив и е подпечатано с печата на Централен военен архив.
По повод това заявление,
с Разпореждане №2113-08-240#8 от 10.06.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, на жалбоподателя И.Х. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на
право на пенсия по горецитираната разпоредба, поради
липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено,
че въз основа на представените официално удостоверителни документи,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали е зачело
осигурителен стаж, както следва: 00 год., 00 мес., 00
дни - I-ва категория; 01 год., 11 мес., 25 дни – ІІ-ра категория; 13
год., 03 мес., 15 дни - III-та категория; - по
чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни
или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 03 мес.
и 10 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 03 мес. и 09 дни, при навършена възраст към 24.03.2021
год./датата на подаване на заявлението/ - 66 год., 08 мес.
и 03 дни. В мотивите към това разпореждане е посочено,
че лицата, които за 2021 год. нямат изискуемия се осигурителен стаж по
чл.68, ал.2 от КСО - 39 години за мъжете, придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 08 месеца за
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен, стаж, съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване. В мотивите е
посочено, че периодът на наборна служба, с продължителност 2 год., 00 мес. и 01 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО и тъй като И.И.Х. няма 15 години
действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия за осигурителен стаж и
възраст следва да бъде отказана.
Това Разпореждане №2113-08-240#8
от 10.06.2021 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
– Кърджали, е било получено от пълномощника на жалбоподателя И.И.Х., на датата 17.06.2021 год., видно от
приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.18/, като против същото е била подадена в срок жалба, до директора на ТП на НОИ –
град Кърджали, с Вх.№1012-08-351 от 23.06.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.15/, в която същият са
изложени доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза
осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен
осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното
разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж времето на
наборна военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на
разпоредбите на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/отм./ и
чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както и на
разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване. С жалбата И.Х. е поискал от горестоящия
административен орган да постанови акт, с който обжалваното разпореждане да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-157
от 23.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на И.И.Х. против Разпореждане №2113-08-240#8
от 10.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град
Кърджали, като неоснователна, като по представената
преписка няма данни административният орган да е извършил някаква проверка или
да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите към това решение, административният орган е посочил, че в
хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и настоящия случай,
законодателят предвидил да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен,
както било при чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, като дал определение на използваното
понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, съгласно която, „Действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. В мотивите към решението е прието, че предвид
така посочената легална дефиниция на понятието „действителен стаж” било
очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията „осигурителен
стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен начин, като е
посочено, че в момента, в §1 от ДР на КСО няма легална дефиниция на понятието
„осигурителен стаж”, тъй като не може да бъде дадена такава, която да е точна и
изчерпателна. В тази връзка, в мотивите е посочено, че такава дефиниция се е
съдържала в КЗОО - §1, т.3 от ДР на КЗОО (обн., ДВ,
бр.100 от 1999 г.), която гласяла, че това е времето, за което има внесена или
дължима осигурителна вноска, но разпоредбата била изменена с ДВ, бр.1 от 2002 год.
и към настоящия момент, с нея било дадено определението за „осигурено лице”
(§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО). По-нататък, в мотивите към решението е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9
от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че като „осигурителен
стаж” се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова
дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на
осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали
трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и
отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни
вноски и че от изложеното можело да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща
както същинския такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на
същински осигурителен стаж.
В тази връзка, в мотивите е посочено, че в Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж се съдържали текстове, които имат пояснителен характер, както
по отношение на основните текстове на чл.9 от КСО, а други от тях били свързани
и с разпоредби от други закони. Сочи се, че така например, в текстовете на
чл.38 от Наредбата се съдържат основните правила, съгласно които се зачита
осигурителния стаж, като се отчитат различните условия, при които работят
осигурените лица и че те се отнасят за лицата, работещи по трудови и служебни
правоотношения, за работещите без трудово правоотношения и за лица, които се
осигуряват изцяло за своя сметка – условия, припокриващи се в понятието
„действителен стаж”. Сочи се, че в Наредбата също така съществували и някои
специални разпоредби, свързани с особени случаи на зачитане на осигурителен
стаж - чл.43 - 45а от НПОС и именно това били тези периоди (в това число и
наборната военна служба), които се зачитат (приравняват) на осигурителен стаж,
но същите не представлявали „действителен стаж”, както и се сочи, че посочените
разпоредби от НПОС били структурирани така от законодателя, че ясно може да се
направи разграничение, кой осигурителен стаж е действителен и кой не е. В мотивите на следващо
място е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие
от „осигурителен стаж”, доколкото обхващало единствено периоди, в които лицата
са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност,
старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите
периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава
осигурителен стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и предвид
легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО, не може да се зачете за действителен стаж: периода на наборна или
мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лице е било незаконно
репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а,
ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и 3 на §9 от
ПЗР на КСО и др.
В мотивите към решението
е посочено, че с оглед всичко изложеното по-горе било пределно ясно, че
наборната военна служба, каквато жалбоподателят безспорно отбил за времето
15.01.1974 год. - 15.01.1976 год., видно от съдържащото се в пенсионното досие Удостоверение
обр.1, с Изх.№**/*** год., издадено от Централния
военен архив, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО за правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед
изискването заложено в разпоредбата. Посочено е, че естествено, при евентуално
придобиване на право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период щял да
се зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като
изискването за действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия,
но не и за изчисляването на нейния размер. Посочено е също, че
продължителността на действителния стаж на И.И.Х. е
определена, като от общия осигурителен стаж без превръщане, по аргумент на
чл.15, ал.4 от НПОС, за който е прието, че е в размер на 15 год., 03 мес. и 10 дни, се извади периодът на наборната военна
служба от 2 год., 00 мес. и 01 ден, за да се получи
13 год., 03 мес. и 09 дни „действителен стаж”. Прието
е, че при липсата на някоя от установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено и
в случая.
По тези съображения
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2140-08-240#8
от 10.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено
при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени
доказателства, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност,
събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид
това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по
закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-240#8
от 10.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали.
Решението е издадено в
посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против
Разпореждане №2113-08-240#8 от 10.06.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в ТП на
НОИ – Кърджали на 23.06.2021 год., а обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ –Кърджали е издадено на 23.07.2021 год. Същото, освен това, е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение
материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира,
че оспореното решение на директора на ТД на НАП – Кърджали, а и разпореждането
на пенсионния орган при ТД на НАП – Кърджали, са постановени при неправилно
приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и
по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между
страните, че видно от Удостоверение/приложение обр.1/с
№*** от *** год., издадено от Централен военен архив/л.41/, в периода от 15.01.1974 год. до 15.01.1976
год., т.е. за период от 2 години и 1 ден, жалбоподателят И.Х. е отбивал редовна наборна
военна служба.
Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали времето за отбиване на тази редовна
наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по
действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос е категорично
положителен.
Следва в тази връзка,
най-напред да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от
17.03.2000 год., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба
за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Срокът на наборната военна
служба за периода 24 юли 1959 год. до 24
август 1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24/двадесет и
четири/ месеца.
По силата на
разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 29.12.2005 г., в
сила от 01.01.2006 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна
военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж
по КСО. Отбиването на наборна военна служба
е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн.,
Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от
с.з., военната служба е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са
длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Редовната
наборна военна
служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение
по силата на цитирания Закон за всеобщата военна
служба, като е пределно ясно, че това задължение категорично изключва правото
на избор на лицата дали да отбият наборна
военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен
стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 год.),
ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.) и ал.2
(Нова
– ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като
легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1,
т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази
норма, „Действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално
определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2
(Отм., бр.19
от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото
календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, както бе отбелязано и
по-горе, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя
е била законово задължение за всички лица, подлежащи на наборна военна служба.
Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде зачетено за действителен
стаж, е лишена от правно основание. Както бе посочено и по-горе в настоящото
изложение, по делото не е спорно, че за времето от 15.01.1974 год. до 15.01.1976
год./2 години и 1 ден/, жалбоподателят И.И.Х. е
отбивал задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм.,
ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й
предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според
чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и
действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя
И.Х. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 24.03.2021 год., която нормативна
уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит
по време на отбиване на наборната военна служба/която
нормативна уредба, обаче, явно не е ясна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган и се тълкува превратно
от тях/, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО и тълкуването във връзка с последната, такова, каквото то е направено
в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали. В
тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от
§1 на ал.1 от ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год.,
не отпада правото на зачитане на наборната
военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния
административен съд/в т.см. - решение №6611 от 02.06.2021 г.
на ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и др./,
с която последователна
и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а
и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбодателя И.И.Х., за времето от 15.01.1974 год. до 15.01.1976 год./2 години и 1 ден/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно закона, като меко казано, звучи нелепо изводът в края на мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, че разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, било постановено при „стриктно спазване на материалния закон.”.
При така установеното
фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от И.И.Х., с инвокираните в
нея оплаквания, се
явява основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на оспореното решение е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това
основание, Решение №2153-08-157 от 23.07.2021 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали и Разпореждане №2113-08-240#8 от 10.06.2021 год.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени.
Доколкото съдът не може
да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то
преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя
страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, подадено от И.И.Х., при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при
новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали
следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя И.И.Х., целия период, през който същият е отбивал редовната
наборна военна служба/от 15.01.1974 год. до 15.01.1976 год. - 2 години и 1 ден/,
след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице
условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора
по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя И.И.Х., изразена в подадената жалба против
административния акт и поддържана в хода по същество от процесуалния му
представител молба, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи
изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева,
за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от
ответника, съгласно представения и приложен по делото списък на разноските по
чл.80 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/л.55/ и Договор за правна
защита и съдействие от 14.10.2021 год./л.56/. За дължимите на жалбоподателя
И.И.Х., деловодни разноски,
сторени в настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена териториалната
административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – град Кърджали, към която
принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен
акт.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във
връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-157
от 23.07.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на И.И.Х., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, против Разпореждане №2113-08-240#8
от 10.06.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя И.И.Х.
е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-240#8
от 10.06.2021 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали.
ВРЪЩА преписката на
административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, за ново произнасяне по нея, в едномесечен
срок от получаването й, при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение
на НОИ – град Кърджали, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Х.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените деловодни разноски,
възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или
връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д
И Я: