РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Враца, 03.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.05.2022 г. /две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 196 по описа за 2022 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца против Решение № 13 от 03.02.2022
г., постановено по АНД № 357/2021 г. по описа на Районен съд - Мездра. С
оспореното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-270-ДТ/29.06.2021
г. на Директора на РИОСВ - Враца, с което на „Е.п.“ АД *** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО), вр. чл. 7, т. 1 от Наредба № 1/04.06.2014
г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредбата).
В касационната жалба са развити
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при постановяването му и необоснованост,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което
да се потвърди обжалваното НП. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на ответника
Ответникът по
касационната жалба – „Е.п.“ АД ***,
редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. З., оспорва
касационната жалба по съображения изложени в отговор и писмено становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца изразява мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на
доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи съобразно
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 13 от 03.02.2022 г., постановено по АНД № 357/2021 г. по описа на
Районен съд - Мездра, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-270-ДТ/29.06.2021
г. на Директора на РИОСВ - Враца, с което на „Е.п.“ АД *** е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1
от ЗУО, вр. чл. 7, т. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г.
За да отмени оспореното
Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в рамките на техните правомощия, но при наличие на съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на нарушителя и липсата на
доказателства, установяващи извършеното нарушение.
Изложени са и мотиви,
че в Наказателното постановление липсва дата на извършване на нарушението, а
посоченият период на извършване на деянието не изпълнява изискването на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно датата на извършване на нарушението.
Съдът е констатирал, че не е установен по несъмнен начин
извършителя на нарушението и е достигнал до извода за липса на нарушение от
страна на санкционираното дружество.
Решението е правилно и следва да се остави, в сила като
на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към
мотивите на РС – Мездра.
Районният съд правилно и съответно
на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея
е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота.
Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният
административен акт, като е извел правилни и обосновани изводи.
В случая няма спор по
отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното
производство.
При събраните по делото
доказателства районният съд е стигнал до единствения логичен и обоснован извод,
че нарушение не е установено и доказано по безспорен начин, което опорочава
обжалваното НП до степен на незаконосъобразност. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва
чрез главно и пълно доказване да установи извършването на административното
нарушение и неговото авторство.
Правилно е
становището на районния съд, че в случая липсват каквито и да е доказателства,
които да сочат на извършени от страна на дружеството ответник неправомерни действия.
Поради изложеното
съдът намира, че установеното с наказателното постановление деяние не
осъществява признаците на състава на нарушение
Не са допуснати
твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното
решение.
Установената от районния
съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства.
Решението на
първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със
събраните по делото доказателства.
Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата обстановка.
При служебна проверка
на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът
не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен
състав, в рамките на неговата компетентност и на заявеното искане и при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
13 от 03.02.2022 г., постановено по АНД № 357/2021 г. по описа на Районен съд -
Мездра.
ОСЪЖДА РИОСВ – Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.“ АД *** разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.