№ 643
гр. Бургас, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120201453 по описа за 2023
година
Образувано е по повод на постъпила жалба от „П.“ ООД, ЕИК: ***, депозирана чрез
АД „К., Д., и П.“, представлявано от управителя си адв.М. К., против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ-гр. София, с който за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на дружеството-жалбоподател е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Дружеството-жалбоподател оспорва ЕФ като счита, че същият е незаконосъобразен.
С жалбата се посочва, че ЕФ е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП,
доколкото за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, не е предвидена възможност за издаване
на електронен фиш. Излагат се твърдения, че ЕФ не е издаден по образец, утвърден от
Управителния съвет на Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, действащ към дата на
извършване на нарушението. Твърди се, че при издаване на ЕФ не са спазени давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл.
189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП – липсва отбелязване на АНО издал ЕФ, мястото на извършване на
нарушението, както и че словесното описание на нарушението не съответства на
посочената правна норма, която е нарушена, като не е посочена и дължимата ТОЛ такса.
Оспорва се и годността на техническото средство с което е установено нарушението. Счита
се, че не е доказано сертифицирането на техническото средство и същото да е минало
съответни проверки за техническа годност. В заключение се пледира за отмяна на ЕФ и
присъждане на разноски, а при условията на евентуалност за квалифициране на
нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява
представител. Преди съдебно заседание е депозирано писмено становище, с което се
поддържа жалбата, като изложените в нея възражения се доразвиват и се моли за
присъждане на разноски по делото.
За административнонаказващия орган – редовно призован, се явява юк. С.К., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш като правилен и
законосъобразен, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от известието за доставяне - ЕФ е връчен на
представител на жалбоподателя на 20.03.2023 г. (л.10), а жалбата е подадена на 31.03.2023 г.
(л.8) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2021 г. в 14:20 часа на път А-1 км. 357+949 /попадащ в общ. Бургас/, в
посока - нарастващ километър, техническо устройство с № 10031, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
заснело ППС - влекач „ИВЕКО“ АС440СТ П ЦНГ с рег. № **, с технически допустима
максимална маса 20000 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, който се движел по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена
дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него нямало
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. За нарушението
бил издаден ЕФ № **********, с който на собственика на автомобила - ,,П.‘‘ ООД, за
нарушение по чл. 102, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, която установява, че Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
2
такси. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж ЗДвП, който предвижда
възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от същия закон, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. С оглед на което съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за невъзможност за санкциониране на конкретното нарушение с издаване на
ЕФ, в която насока е и актуалната практика на касационната инстанция, като например -
Решение № 164/17.02.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2112/2022 г. на АдмС-Бургас.
По отношение на възраженията за изтекъл давностен срок по чл. 34 ЗАНН за
издаване на електронния фиш, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по
чл. 189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП – липсва отбелязване на АНО издал ЕФ, мястото на
извършване на нарушението, както и че словесното описание на нарушението не
съответства на посочената правна норма, която е нарушена, съдът намира следното: На
първо място следва да се отбележи, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се отнасят за
съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване НП като в
настоящият случай те са неприложими, като в тази насока е практиката на касационната
инстанция (Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 205/2022 г.).
Правната същност на ЕФ е изяснена с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ВАС, съгласно което се приема, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите -
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалване на ЕФ. За
неуредените случаи в ЗДвП, чл. 189, ал.14 на закона препраща към ЗАНН в случаите при
съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и по изпълнението на наложените
наказания,
За да бъде законосъобразен издаденият електронен фиш трябва да съдържа
задължителните реквизити като законодателят при определянето им не е посочил като
изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в
последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в
резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на
административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за
разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния
3
фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - „обвинение“
чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на
наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на
АдмС-Бургас).
По отношение на възражението, че в ЕФ не е посочено мястото на извършване на
нарушението, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, тъй като както е видно в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението ППС - специален
автомобил ППС - влекач „ИВЕКО“ АС440СТ П ЦНГ с рег. № **, с технически допустима
максимална маса 20000 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с
общ брой оси 5 се е движил по път А-1, км 357+949 с посока нарастващ километър.
В чл. 179, ал.3е от ЗДвП е посочено, че при нарушения установени въз основа на
данните от системата по чл. 167а, ал. 3 от същия закон за място на извършване на
нарушението се счита първото място, на което е установено движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. В ЕФ е посочено устройството с което е установено
нарушението (№10031), което се е намирало на път А-1, км 357+949, където е било заснето в
движение ППС, като в приложените документи по делото е приложен и снимков материал
от същото устройство, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, съгласно чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП. С оглед на изложеното в ЕФ изчерпателно е посочено мястото на извършване на
нарушението, посредством обвързването му с точно определен километър от
автомагистралата и с посочване на посоката на движение (нарастващ километър). Сред
задължителните реквизити не е и посочване на дължимата ТОЛ такса, поради което в тази
насока възраженията са неоснователни.
Нормата под която е подведен под административнонаказателна отговорност
жалбоподателят е за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, съгласно която
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда санкция за
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
4
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя -
каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 на същата разпоредба императивно е установено, че когато
собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на
2500 лева, каквато именно е била наложена на дружеството- жалбоподател. При
преминаване на ППС с рег. № ** през устройство №10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП е регистрирала извършеното
нарушение от процесното ППС, тъй като бордовото устройство не е предавало данни за
повече от един сегмент и няма получена тол декларация по време на нарушението и при
преминаване през контролно устройство. В заключение на изложеното, извършеното
нарушение на 13.04.2021 г. в 14:20 ч. на ППС е осъществявало движение по автомагистрала
Тракия / път А-1/ км. 357+949, в посока нарастващ километър, за което движение по
платената пътна мрежа към 13.04.2021 година няма подадена тол декларация, видно от
справките по дата на пътуване от ТОЛ системата на България, които също установяват, че
няма валидна маршрутна карта или подадена тол декларация за процесния район, с което
виновно е нарушил чл. 102, ал.2 от ЗДвП.
Съдът приема, че в случая правилно е използван образец на ЕФ утвърден от
Управителния съвет на Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, който е валиден към издаване на
същия. Образецът е относим към момента, в който ще се издава ЕФ, без да има никакво
отношение към датата на нарушението, поради което и съдът не споделя доводите в обратна
посока.
По отношение на годността на техническото средство, с което е установено
нарушението, съдът не споделя доводите, изложени от жалбоподателя. Безспорно се
установи, че ППС е преминало през точно определения в ЕФ пътен участък, на посочената
дата и час, се потвърждава и от самия жалбоподател, чрез представените от него
доказателства, поради което и няма никакво противоречие между установеното с
техническото средство и фактическото положение. Следва да се има предвид, че при
установяване на нарушенията по чл. 179, ал.3-3в от ЗДвП, не е налице измерване на
величини (скорост, тегло и т.н), за да се твърди, че е следвало да преминава метрологичен
контрол. Техническото средство (камера) заснема движещия се автомобил и рег. номер. В
чл. 10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
5
време и на база изминало разстояние е дадено легално определение на системата, което
използва Агенция ,,Пътна инфраструктура”, като за същата не е предвидено да преминава
през метрологичен контрол, поради което не е допуснато нарушение в тази насока.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че безспорно се установи, че към датата на
установяване на нарушението – 13.04.2021 г. ППС - влекач „ИВЕКО“ АС440СТ П ЦНГ с
рег. № ** се е движело по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена дължима
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването, като причината за това е фактът, че
бордовото устройство не е предавало данни за повече от един сегмент и няма получена тол
декларация по време на нарушението и при преминаване през контролно устройство
№10031 позиционирано на път А-1 км. 357+949 /попадащ в общ. Бургас/. Налице е
осъществен състав на административно нарушение и същото е безспорно доказано, поради
което и ЕФ следва да се потвърди изцяло. Санкцията е опредЕ. от АНО е във фиксиран от
законодателя размер, поради което не подлежи на преценка от съда и не може да бъде
допълнително намалявана.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което издаденият ЕФ
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП/ЕФ въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.
3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от АПИ-гр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „П.“
ООД, ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК: ***да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7