Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
четвърти март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Росица Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 4261 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД
изнася в исковата си молба, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу М.Н.К. ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. №
3066/2020 г., по описа на PC - Стара Загора. В
рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок било
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД предявил настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане
на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че предявява исковата си претенция
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ==, което дружество, от
своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК” ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора
извадка от което ищеца прилагал.
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* бил
встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако имало
такива и други.
Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът бил
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15405460001.
Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* и М.Н.К., ЕГН ********** бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15405460001 от дата 15.10.2015. г., когато бил
добавил за ползване на интернет и телевизионна услуга по тарифен план VIVACOM Duo: Internet + TV, с месечна абонаментна такса в размер на 17,80 лв. с ДДС, за
допълнителна услуга VIVACOM TV, абонатът се задължил за месечен абонамент в размер на 13,90 лв. с ДДС, като
добавил услуга + TV Extra за 4,00 лв. с ДДС за срок
от 24 месеца.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15405460001 от дата 15.10.2015. г.. между
ответника М.Н.К., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* били издадени Фактури за период от 22.04.2017
г. до 21.09.2017 г., а именно: № **********/22.05.2017 г.,
**********/22.06.2017 г., **********/22.07.2017 г. **********/22.08.2017 г.
Абонатът
бил употребил и не бил заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца – за месец 05/2017г., 06/2017 г., 07/2017 г. и
за месец 08/2017г., като към всяка
от фактурите имало приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, на основание чл. 50 от ОУ. При неспазване, на
което и да било задължение в т.43 от ОУ или в случай, че било налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, „БТК“ ЕАД, имало право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване на нов договор с
него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор бил издал по клиентски номер 15405460001/22.10.2017 г. крайна фактура №********** с начислена обща
сума за плащане, от която ищцовото дружество имало правен интерес да претендира
незаплатена неустойка в размер на 107,10 лева предмет на настоящото
производство.
В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги, от която дружеството кредитор претендирало
редуциран размер от 107,10 лева и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периоди.
Датата
на деактивация на процесния абонамент бил 19.09.2017 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така,
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил крайния
срок за ползване на абонамента за интернет и телевизия с допълнителна ТВ Екстра
до 15.10.2017 г., съгласно
договор за мобилни услуги от дата 15.10.2015 г.
Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 .
Претендираната
сума в размер на 107,10 лева била
формирана, като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса по
всеки избран тарифен план.
Цената
на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен
периодът й.
Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът –
ответник бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил бил предоставената лизингова вещ, които не бил заплатил в
указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението
на ответника било обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Между
длъжника и „БТК“ ЕАД валидно действал гореописаният договор, по който последния
не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за
потребените от него услуги. Неизпълнението на задължението на абоната длъжник е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 19.09.2017г. и
да претендира неустойка в размер на 107,10лв.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължал на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг) представляващо сбор от трикратния размер
за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както
следвало: (3x17,90 лв.+3х13,90 лв.+3х4,00 лв.), за която
неустойка била издадена фактура №==г.
Точното
изпълнение от страна на длъжника било цел, която стояла в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката
обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е било нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било
така, защото кредиторът можел да претендира неустойка и когато вреди изобщо не
били настъпили, или не били настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че
длъжникът щял да заплати неустойка, която щяла бъде санкция за неговото
неизпълнение.
Неизпълнение
на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна било дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите.
Предвид
гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението
на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори.
Неустойката
била начислена съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка имала
обезщетителен характер, а не санкционен. Когато бил прехвърлял вземанията си,
цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако имало
такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
Потребителят отговарял и дължал връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които били
присъдени по съдебен ред, съгласно
чл. 29 от ОУ.
В
конкретният случай ответникът М.Н.К., ЕГН ********** подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал телевизионна и интернет услуга, не изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я бил
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
И двата
договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били породили
правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент
и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Ищеца
представя и моли съда, да приеме извлечение
от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД бил прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД бил
собственик на вземането спрямо М.Н.К., ЕГН **********, което впоследствие било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД
и „ЮБЦ” ЕООД.
С оглед
спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането било
включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на
конкретно вземане и трябвало да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед
гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли съда, да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД бил прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД бил
собственик на вземането спрямо М.Н.К., ЕГН **********.
Съгласно
чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ ЕООД имал качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента
във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Към
исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването
на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна
съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не можела да
се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея
било приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приемало,
че съобщаване на цесията все пак било извършено. Безспорно било, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба
изхождало от цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично бил упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.
99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението.
Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължавал да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а ответникът не
бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В
настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6
от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало
законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете
цесии, предвид факта, че М.Н.К., не бил изпълнил нито на мобилния оператор,
нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
След като бил известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Практиката била установена.
Според
ищеца длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му било надлежно съобщена цесията само
ако едновременно с това твърди, че бил изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този
въпрос имало единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които е
възприета гореописаната теза.
В
конкретния случай, длъжникът – ответник М.Н.К., не бил изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и
към момента на подаването на иска, което
обуславяло правния интерес на кредитора — ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Искането
до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника М.Н.К., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 107,10 лева – представляващо неустойка по договора, сключен между
ответника и „БТК” ЕАД от дата 15.10.2015 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира
разноски, както по исковото производство, така и по заповедното такова.
Моли
съда, да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, в случай, че ответника не подаде
отговор на исковата молба и не се яви на първото по делото заседание, с което
да признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника
направените по делото разноски.
Моли
съда, да изиска и приложи образувано по реда на чл. 410 от ГПК ч.гр.д. №
3066/2020 г., по описа на PC –
Стара
Загора, срещу длъжника – ответник, като
вземе предвид представените по делото договор и фактури – доказателство по
делото и с оглед установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК
и представения в същото лист за начислени мораторни лихви за забава.
Моли,
посочените суми да бъдат приети като списък по чл.80 ГПК за разноски по исковото
дело: държавна такса в размер на 25 лева и адв. възнаграждение в размер на 180
лева, а посочените суми като списък по чл.80 ГПК за заповедното дело: –
държавна такса в размер на 25 лева и адв. възнаграждение в размер на 180 лева.
В законоопределения срок по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор от
ответника.
На 04.03.2021г. по делото е постъпила молба – становище от
адв. В.Г. - процесуален представител на „ЮБЦ“
ЕООД в която се твърди, че ищеца поддържа изложеното в исковата молба и в
случай, че ответника не се яви в първото по делото заседание моли да бъде
постановено неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което
да бъде признато за установено вземането по заповед за изпълнение.
Ответника, редовно призован по реда на чл. 44 ал. 1 ГПК и чл. 56, ал. 2 ГПК, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане
на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Установява се, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и М.Н.К., ЕГН ********** бил
сключен Заявление/договор с клиентски номер 15405460001 от дата 15.10.2015. г. - заверено копие от същия е
представено по делото-договора е подписан от абоната и ответник по настоящото
производство К.. Тоест е възникнало правоотношение, по силата на което
ответника е следвало да заплаща определени месечни такси за ползване на
съответни услуги. Избраната
услуга/Избран пакет посочен в договора от ответника е „VIVACOM Duo:
Internet + TV“- включващ
интернет услуга и телевизионна услуга, посочен е избран ценови пакет: „VIVACOM
Duo“: Internet + TV Net Slim+
TV- TV с месечна абонаментна такса в размер на 17,80 лв. с ДДС. За допълнителна услуга „VIVACOM TV“, абонатът се задължил за
месечен абонамент в размер на 13,90 лв.
с ДДС, като добавил и услуга + TV Extra за 4,00 лв. с ДДС
за срок от 24 месеца.
Въз
основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с ответника
от дата 15.10.2015. г. били издадени Фактури за период от 22.04.2017 г. до 21.09.2017
г., а именно: № **********/22.05.2017 г., **********/22.06.2017
г., **********/22.07.2017 г., **********/22.08.2017 г.
Абонатът
бил употребил и не бил заплатил предоставените по Заявка/договор услуги,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца – за месец 05/2017г., 06/2017 г., 07/2017 г. и за месец
08/2017г. Заверени копия от въпросните фактури са приложени по делото, към всяка
от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението.
Предвид
на неплащането в срок на дължимите суми по договора и на основание чл.50 от ОУ
на дата 19.09.2017г. „БТК“ ЕАД прекратило
едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване
на договора на ответника мобилният оператор бил издал по клиентски номер 15405460001/22.10.2017 г. Кредитна сметка
№********** –заверено копие от същата е
приложено по делото с начислена обща сума за плащане. От така начислената
обща сума за плащане ищцовото дружество претендира незаплатена неустойка в
размер на 107,10 лева предмет на настоящото производство.
Видно от регламентираното в договора е, че с
прекратяване на споразумението се прекратяват всички допълнителни споразумения
към него включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане, или по вина на
абоната включително при неплащане на дължими суми абонатът дължи на „БТК“ ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен размер
без отстъпка.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
В случая
безспорно е налице неизпълнение на ответника
във връзка със задължението му да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, което
и е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса, а от друга страна и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Видно от изложеното в исковата молба ищеца
претендира неустойка представляваща сбор от трикратния размер за месечните
такси на всяка абонаментна услуга от сключеният договор: 3x17,90 лв.+3х13,90 лв.+3х4,00 лв., за която неустойка била издадена фактура
№********** от 22.09.2017 г.
На 16.10.2018
г. между „БТК” ЕАД като прехвърлител, и „С. Г. Груп” ООД като цесионер бил
сключен договор за цесия, по силата на който последно посоченото дружество било
собственик на вземането спрямо М.Н.К., което впоследствие било включено и във
втори договор за цесия от 01.10.2019 г. вече между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ”
ЕООД.
Съгласно чл. 6, ал.2
от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“
ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка
с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Приложено по делото е и извлечение от Приложение 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., в което фигурира името на ответника,
вземането спрямо него и това, че същото е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019 г.
На длъжника-ответник
по настоящото производство е връчен препис от исковата молба и приложенията към
нея, към които са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера, тоест същия е надлежно уведомен за цесията
по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съдът намира, че
задължението е установено по основание и размер в договора и издадените
фактури. Това е така защото за ползване на предоставените услуги абоната дължи
плащане на месечни абонаментни такси - поради това съда счита, че задълженията
са определени по размер. Дължима е уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване, като същата е начислена за всяка една от ползваните от ответника
услуги.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено решение, с което предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД, против ответника
М.Н.К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, като за тях е представен
списък по чл. 80 ГПК, а и са налице доказателства за реалното им извършване -
внесена държавна такса в размер на 25,00 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК:== и адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.В ет.8, че ответника М.Н.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, му дължи следната сума: сума в размер на 107,10 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 15405460001, за която сума е издадена в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „България“
№ 81, вх.В ет.8, против М.Н.К., заповед №260011 от 10.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3066/2020г. по описа на РС СТ. Загора .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Н.К., с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК:*********
и адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.В ет.8, направените деловодни
разноски в общ размер на 205лв по настоящото производство и 205лв деловодни
разноски по частно гражданско дело № 3066/2020г. по описа на РС Ст. Загора.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: