№ 208
гр. Сливен, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № СД-02-03-440/15.03.2022 г. на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и управление: гр.
Бургас, ********* представлявано от инж. Г.Й.Т., чрез пълномощник Д.Б. З. – главен
юрисконсулт в дружеството, срещу Определение № 35/23.02.2022 г., по ч. гр. д. № 583/2021
г. по описа на РС-Котел, с което производството е прекратено на основание чл. 129, ал. 4,
вр. с ал. 3 от ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу двама длъжници, които са наследници и съсобственици на един имот, и
като такива са потребители на ВиК услуги, но на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК съдът е
разделил производството срещу двамата длъжници. Така се е стигнало до разделяне на
искането му, като заявлението е прието за разглеждане по ч. гр. д. № 580/2021 г. срещу
А.Я.П., а срещу Е.П. е образувано ново ч. гр. д. № 583/2021 г. Твърди, че е заявил своето
недоволство по отношение на разделянето на делата и счита, че нямало пречка в едно и
също заявление да се претендират при условията на разделност вземания срещу повече от
един длъжник. Разбирането на съда за това, че с утвърдената форма на заявлението по чл.
410 от ГПК не могат да се претендират различни вземания при условията на разделност,
било погрешно. Счита за незаконосъобразни указанията на съда, с които е разпоредил да се
внесе още една държавна такса за претендираните вземания срещу Е.П.. Нямало пречка
заявлението да бъде подадено срещу повече от един длъжник в случай, че задълженията им
произтичат от едно и също правоотношение, от което произтича вземането на кредитора. В
точка 13 от заявлението се уточнявало дали отговорността на длъжниците е солидарна или
разделна, и поради това счита, че законодателят е регламентирал възможността заявлението
да има повече от един длъжник. В заключение частният жалбоподател претендира отмяна на
1
обжалваното определение като неправилно и връщане на делото на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С оглед въведените доводи и твърдения, и събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
Частно гражданско дело № 1311 /2021 г. по описа на РС-Карнобат, е образувано по
заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 3278/17.12.2021 г., като с Определение №
510/23.11.2021 г. съдът го прекратил и изпратил по подсъдност на РС-Котел.
С посоченото по-горе заявление „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е поискало
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците А.Я.П., ЕГН
**********, и Е.Я.П., ЕГН **********, за парично вземане в размер на 105.76 лв. и лихва в
размер на 22.66 лв. за периода от 27.06.2019 г. до 10.11.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Заявителят посочил, че вземането е за предоставени ВиК
услуги, начислено по неизплатени фактури, за водоснабден обект в с. Везенкова, общ.
Сунгурларе, по партида с аб. № 704374. Потребителят Я.А.П. починал, а посочените в
заявлението длъжници били негови наследници, поради което същите са задължени при
условията на разделност и съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС отговаряли съобразно дела си.
Посочено, е че А.П. е собственик на ½ ид. ч. от описания имот и по фактури от 06.04.2019
г. до 07.08.2019 г. дължал сумата в размер на 52.88 лв., и лихва за забава в размер на 11.33
лв. Е.П. е собственик на останалата ½ ид. ч от имота, поради което дължала сумата в размер
на 52.88 лв. и лихва за забава в размер на 11.33 лв. Изрично заявителят посочил, че
отговорността не е солидарна.
С определение № 200 / 22.12.2021 г., по ч. гр. д. № 580 / 2021 г. по описа на РС-Котел,
съдът разделил на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК производството, като приел за
разглеждане само заявлението подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас,
само срещу А.Я.П., и отделил в отделно производство заявлението срещу Е.Я.П.. За да
постанови отделянето на заявлението, съдът констатирал, че в т. 13 от заявлението е
посочено, че отговорността е разделна при ½ и въз основа на този факт заключил, че липсва
процесуална възможност с едно общо заявление да се претендира разделна отговорност.
С разпореждане № 926/22.12.2021 г. заповедният съд указал на заявителят да уточни
сумите, които претендира срещу Е.Я.П., както и да внесе държавна такса в размер на 25.00
лв. по сметката на РС-Котел, в тридневен срок от съобщаването му, а при неизпълнение, че
делото ще бъде прекратено.
Разпореждането е връчено на заявителя на 11.01.2022 г.
С молба от 13.01.2022 г. заявителят възразил срещу дадените от съда указания и
изложил доводи за това, че нямало пречка да бъде разгледано заявлението и срещу двамата
длъжници в едно производство, а в т. 13 от заявлението подробно били уточнени сумите
срещу двамата длъжници. Неправилното разделение на делата обосновавало и
неправилността на указанията за внасяне на още една държавна такса в размер на 25. 00 лв.
2
Поискал от съда да отмени определението, с което първоначалното заповедно производство
е разделено и да бъде издадена заповед за изпълнение и срещу двамата длъжници.
С разпореждане № 77/25.01.2022 г. заповедният съд указал повторно на заявителя да
внесе държавна такса в размер на 25.00 лв. и да уточни сумите за разноски, които
претендира от длъжника Е.П. и дали поддържа претенцията си само за 37.50 лв. разноски.
Отново е даден тридневен срок за изпълнение на дадените указания. Съобщението е
връчено на заявителя на 08.02.2022 г.
С обжалваното определение, предмет на настоящото производство, заповедният съд
констатирал, че дадените с горното разпореждане указания не са изпълнение до 11.02.2022
г., поради което на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 от ГПК прекратил производството по ч.
гр. д. № 583/2021 г. по описа на РС-Котел.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение е неправилно.
Указанията на заповедния съд за уточняване на обстоятелствата и внасяне на втора
държавна такса, са незаконосъобразни. От една страна, заявителят е посочил всички
обстоятелства, конкретизиращи размера на вземането и разноските в заповедното срещу
всеки един от длъжниците. От друга страна, указанията за внасяне на още една държавна
такса по новообразуваното частно дело, са последица възникнала в резултат от определение
№ 200 / 22.12.2021 г., с което на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК се разделя частно
гражданско дело № 580/2021 г. по описа на РС-Котел. Определението на съда за разделяне
на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е предвидено
неговото изрично обжалване и не се прегражда хода на производството, но според
настоящия съдебен състав не е налице нито една от хипотезите за разделяне предвидени в
разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ГПК. Не е налице изложеното от заповедния съд
затруднение, а именно липса на процесуална възможност в едно общо заявление да се
претендира разделна отговорност, както и да се издаде една заповед за изпълнение и срещу
двамата длъжници. Такава невъзможност не се извежда нито от бланката, нито от
процесуалния закон.
Последица от това разделяне е новообразуваното ч. гр. д., за което е указано да се
представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв. съгласно чл. 12 от
ТДТССГПК. В случая, въпреки установената разделна отговорност, заявителят е внесъл
веднъж държавна такса в размер на 25 лв., представляваща 2 % върху интереса, но не по-
малко от 25 лв., и не следва да внася нова такава за същия интерес в същия обем, поради
разделяне на делото по инициатива на заповедния съд. Таксата, която е внесена по ч. гр. д.
№ 580/2021 г. е достатъчна за разглеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК и по ч. гр. д. №
583/2021 г. по описа на РС-Котел.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия,
изразяващи се в произнасяне по заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.
3
Мотивиран от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ОС Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 35/23.02.2022 г., по ч. гр. д. № 583/2021 г. по описа на РС-
Котел.
ИЗПРАЩА на Районен съд Котел ч. гр. д. № 583/2021 г. по неговия опис, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4